Депутатски отсъствия отложиха гласуването на конституционните поправки

Временната анкетна комисия, разглеждаща предложенията за поправки в конституцията, отложи гласуването им на второ четене с поне една седмица, тъй като се оказа, че четирима нейни членове са в командировка и не присъстват на заседанието.

По тази причина председателят ѝ Димитър Лазаров (ГЕРБ) предложи с колегите му да не гласуват текст по текст идеите, успоредно с обсъждането, каквато е обичайната практика, а първо да ги представят и обсъдят в четвъртък и след седмица – да ги гласуват.

По думите му, в противен случай щяло да се окаже, че някои от вносителите нито са имали възможност да защитят предложенията си, нито да гласуват за тях. Въпреки че срещу този развой на заседанието остро възразиха лидерът на БСП Михаил Миков и Явор Нотев ("Атака"), Лазаров бе подкрепен от останалите членове на комисията.

В знак на протест двамата напуснаха заседанието, което продължи с формално обсъждане на всички идеи за поправки в конституцията. Както Mediapool съобщи, всички предложения, направени между първо и второ четене от Реформаторския блок (РБ) с цел да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор, бяха оставени извън обхвата на законопроекта от разгледалата ги вече работна група към комисията.

Според процедурните правила, приети от членовете ѝ, предложенията между двете четения трябва да отговарят на принципите и обхвата на законопроекта, гласуван на първо четене от парламента. С други думи, те трябва да са свързани единствено с евентуалното разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС), с правомощията на съдийската, прокурорско-следователската колегия и пленума на съвета, с разширяването на дейностите на инспектората към него, както и с идеята за въвеждане на индивидуална конституционна жалба.

По тази формална причина становището на въпросната работна група е, че всички идеи за реформа на прокуратурата не би трябвало да бъдат допускани до разглеждане. В крайна сметка това ще се реши окончателно с гласуването в пленарната зала.

Въпросните предложения бяха внесени от депутати от Реформаторския блок, но техен автор е гражданската инициатива "Правосъдие за всеки". Един от текстовете предвижда възможността обвинител номер едно да бъде отстраняван временно при "обосновано предположение за извършено престъпление".

Предложената процедура би позволила на ВСС да взема такова решение с обикновено мнозинство от 13 гласа, вместо със сега изискваните поне 17 гласа от общо 25 члена на съдебния съвет.

Целта на РБ е да премахне статута на недосегаемост на главния прокурор. В момента главният прокурор на практика може да отмени всеки акт на своите подчинени прокурори, включително и по дело, водено срещу самия него. Поради огромната му власт главният прокурор лесно се превръща и във водеща фигура на мнозинствата във ВСС.

РБ настоява и за въвеждане на процедура за парламентарна отчетност на първия обвинител. Според тях главният прокурор трябва да бъде задължен да отговаря на поставените от парламента въпроси, а не да се ограничава с изнасяне на статистическа информация веднъж в годината.

Друго предложение е въвеждане на фигурата на заместник главен прокурор със специфична задача – борба с корупцията. Той трябва да извършва независимо разследване по случаи, които са свързани с най-високите етажи на властта, какъвто е например казуса с "Яневагейт", в който все по-забъркан се оказва Сотир Цацаров.

Очаква се всички предложения да бъдат гласувани на второ четене от конституционната комисия идния четвъртък преди да влязат за обсъждане в пленарната зала.