ВСС все още се проваля в задачата си да осигурява независим съд

"През 2014 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) продължи да се проваля в задачата си да гарантира независимостта на съда и да повиши ефективността на системата, а оттам и общественото доверие в нея.

ВСС продължи да произвежда опорочени, скандализиращи обществеността избори за административни ръководители. Той продължи да отказва да въведе ясни и публични критерии, по които да избира.

Решенията му бяха с неясни основания и не надделяваха качествата на кандидатите. Избираха се хора без добро име в съсловието, често със спорен интегритет. Побеждаваха кандидати, предварително, негласно, извънпроцедурно определени от мнозинството във ВСС, за което медиите съобщаваха първи."

Това са част от основните заключения в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за 2014 г. по отношение на независимостта на съда и осигуряването на справедлив процес на гражданите. Според авторите на документа "ВСС проявяваше явно нежелание да избира независими хора. В резултат честните магистрати останаха демотивирани да се кандидатират. Пораженията, така нанесени от ВСС, са трайни, защото ръководителските мандати са дълги, а спорните председатели мултиплицират влиянието си, като се обграждат със себеподобни".

"Административните ръководители имат значително влияние, защото от тях зависят: случайното разпределение на делата; равномерното натоварване, от което, на свой ред, зависи качественото и в разумен срок разглеждане на делата; командироването, което култивира зависими съдии; организацията на работата, от която зависи ефективността; лицето на съда и възможността да се повиши доверието на гражданите в него", уточняват от БХК.

Подчертава се също така, че кадровиците на Темида не са предприели действия срещу редица данни за корупционни практики, игнорирайки сигнали за етични нарушения на магистрати, свързани с политически кръгове.

"Например, по случая на Веселина Тенева, номинирана от парламентарни среди за главен съдебен инспектор, за чието имотно състояние медии публикуваха смущаващи данни, ВСС отказа да установи и изнесе фактите, а вместо това се произнесе немотивирано, че въпросите касаели "строго лично имуществено отношение". По случая на Ванухи Аракелян, председателка на Окръжен съд – Варна, за която медии публикуваха данни за подозрителен банков кредит, ВСС отказа да осветли фактите, а вместо това се задоволи да констатира, че нямало нарушение, защото били подадени декларации по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси", посочват от БХК.

Като друг сериозен пропуск на съвета е определена упоритата му позиция, че електронната програма за случайно разпределение на делата "ЛоуЧойс" е ненадеждна и компрометирана въпреки констатациите на наблюдатели и специалисти за това.

"Вместо да зачете еднозначните отрицателни резултати от редица проверки, ВСС продължи да брани системата. Едва след като ръководството на Софийския градски съд (СГС) внезапно я проблематизира с неясни мотиви, подходът му претърпя необяснен обрат. ВСС отказа да изясни тревожния случай с разпределението на делото за несъстоятелност на банката „КТБ” в СГС, създало сериозни съмнения за човешка манипулация", се казва още в констатациите на комитета.

Внимание се обръща и на решаващата роля на ръководителя на държавното обвинение Сотир Цацаров във вземането на решения в съвета: "Главният прокурор продължи да оказва отчетливо влияние върху решенията на ВСС по кадрови въпроси, касаещи съдиите, като избори на председатели на съдилища, атестации и дисциплинарни дела. Главният прокурор формира мнозинство в съвета, което гласува съгласно неговите изказвания".

В доклада на правозащитната организация за м.г. не са спестени критики и по отношение на дейността на прокуратурата, за която се отбелязва, че продължава да се проваля системно по т. нар. знакови дела.

"Видима бе тенденция тя да разследва лица, които (вече) не са на власт или които са загубили "благоволението", както и да прекратява разследвания, свързани с лица, дошли на власт. Така след изборната победа на ГЕРБ прокуратурата прекрати с неизвестни мотиви две разследвания, свързани с бившия и настоящ министър-председател от тази партия Бойко Борисов, които бе започнала "шумно", докато той не бе на власт: за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, и за т. нар. дело "Мишо Бирата", продължава докладът на правозащитниците.

Според авторите му държавното обвинение е проявявало слабост "поради липса на воля за налагане на законност или поради политическа зависимост, а в някои случаи и поради недостатъчен професионален капацитет". Те посочват и, че неведнъж след смяна на политическата обстановка прокуратурата се e отказвала и от позициите си по дела пред съда.

"Нерядко действията създаваха впечатление за изпълнение на политическа поръчка – например активността по случая на банката КТБ, за която много преди лятото на 2014 г. бяха съобщени данни в медии, по които прокуратурата не се бе самосезирала; случая с "опита за убийство" на депутата Делян Пеевски, за който главният прокурор призна, че обвинението е било грешка; позицията, поддържана докрай от прокуратурата по делото "Сантиров, Цонев и Колев", завършило с оправдателна присъда на ВКС и констатация за престъпна провокация към подкуп от страна на държавата", допълват от БХК.

Особено негативно е оценена продължилата и през 2014 г. невъзможност на парламента да избере главен съдебен инспектор, което постави Инспектората към ВСС в ситуация повече от две години да бъде ръководен от човек с изтекъл мандат – Анна Караиванова.

"Неохотата на Народното събрание да избере на поста независим човек с качества се прояви в отхвърлянето на двете кандидатури, излъчени от магистратските среди, което доведе до отлагане на избора. Това поведение потвърди тенденцията политическите сили да предпочитат лица, податливи на техни въздействия, вместо професионалисти с интегритет. Без мотиви и без видими основания политически сили номинираха В. Тенева, за която по-късно медиите оповестиха смущаваща имуществена информация. Неколкократно тогавашният председател на парламента Михаил Миков заяви публично, че главен инспектор ще бъде избран с предварителен консенсус на политическите сили, т.е. преценката ще стане извън процедурата и не на основания в рамките на критериите", посочват от БХК.

Най-тежките и масови нарушения, констатирани от организацията, са свързани с условията на живот и третирането на деца в институциите, лишените от свобода, включително непълнолетните, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства и спрямо чужденци.

Както и в минали години, сериозни проблеми има и с правото на религиозна свобода на мюсюлманите и други вероизповедания, както и с независимостта на медиите. На фона на системната дискриминация, през годината имаше и няколко знакови случая на жестоко и дискриминационно третиране на жените.

"През 2014 г. продължиха да се проявяват традиционните проблеми с потъпкването на правата и системната дискриминация на много уязвими групи в България. Липсата на реформа в цялата сфера на правораздаването препятства изграждането на адекватен капацитет сред правораздавателните органи да се справят с тях. Участието на политически формации от неототалитарен тип в държавното управление пречи на реализацията на адекватна политика в сферата на правата на човека", обобщи заключенията на колегите си председателят на БХК Красимир Кънев.