Десетина рискови за България лица са успели да влязат като бежанци

Десетина лица, които представляват риск за националната ни сигурност, са успели да се промъкнат в страната като бежанци, съобщи вътрешният министър Цветлин Йовчев след заседанието на правителството в сряда. Същото той каза по-късно и пред парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност. Въпросът с бежанците, чийто брой е нараснал седемкратно през тази година спрямо миналата е бил обсъден на оперативно заседание на кабинета.

Вътрешният министър уточни, че посочените лица са установени и са под постоянно наблюдение, като отказа повече информация за точния им брой и местонахождението им. Разработен е комплекс от критерии за оценка на риска за националната ни сигурност и се следят внимателно всички бежанци, влизащи у нас, успокои министър Йовчев.

Огромната част от българите (83%) изразяват опасения, че нарастващият брой бежанци крие рискове за сигурността в страната, показва проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" по темата "бежанци". Около тази позиция се консолидира мнозинството от всички социално-демографски групи, докато едва 17% от хората не виждат сериозна причина за притеснение. Макар да проявява разбиране към положението на бежанците, българското обществено мнение е силно поляризирано по въпроса дали страната трябва да продължи да ги приема, сочи още изследването.

Отношението към бежанците е противоречиво както заради притесненията за сигурността, така и поради все още слабото познаване на тези хора, на техните проблеми и нужди.

Като цяло, обществото ни е съпричастно и приема, че бягат от война и преследвания (40%). Независимо от това обаче се споделят и притеснения, най-съществените от които са от протестите на бежанци срещу условията в центровете за настаняване (39%), и че в сравнение с местното население бежанците са по-толерирани от държавата (37%).

В каква посока ще се развият обществените нагласи към бежанците зависи от реакцията и мерките на българските държавни институции. Докато техните действия са половинчати, а информацията, която предоставят недостатъчна, обществото ще продължава да проявява своите притеснения и поляризирано отношение, коментират от "Алфа Рисърч".

Помощ от други страни

Получаване на допълнителни средства от Европейския съюз и изпращането им в други страни чрез задействането на Директива 55 на ЕК е обсъждало правителството на оперативното заседание, съобщи още вътрешният министър. Той уточни, че конкретно решение не е било взето.

Във вторник Германия обяви готовност да приема бежанци от Сирия и призова и останалите европейски страни да го направят, за да не се стоварва проблемът само върху граничещите Малта, Гърция и Италия. Вътрешният министър уточни, че все още не са водени двустранни преговори с Германия за изпращане на бежанци от България.

Преди време Малка поиска прилагането на Директива 55 заради множеството бежанци на нейна територия, но до конкретен резултат не се стигна. От думите на Йовчев стана ясно, че процедурата е дълга и тежка.

Проблемът с бежанците влиза в дневния ред на Европа през следващата година, защото вече е поставен от Гърция и Италия, които изпитват сериозни трудности, и ще председателстват Евросъюза през 2014 г., съобщи преди дни еврокомисарят по регионална политика Йоханес Хан в София.

Не се предвижда затваряне на границата

Въпреки седемкратното увеличение на бежанците у нас, затварянето на границата е крайна мярка, която за момента все още не се предвижда, отново повтори вътрешният министър.

Затварянето на границата ще струва месечно около 11 млн. лв. на страната, което е сериозен разход, посочи Йовчев. В същото време ще влезем в колизия с редица международни спогодби, договори и институции, допълни той.

Още 30 млн. лв. от бюджета са нужни до края на годината

В същото време, ако навлизането на бежанците в страната запази досегашния си темп, ще са ни необходими още около 30 млн. лв. до края на годината, сочат предварителните разчети, според думите на вътрешния министър. От тях стана ясно, че за осигуряване на средствата освен на бюджета се разчита още на БЧК, Червения полумесец и на неправителствени организации.

В тази връзка в сряда председателят на БЧК Христо Григоров съобщи, че организацията е получила безвъзмездна помощ от централата на Червения кръст в Женева около 180 хиляди швейцарски франка за бежанците в България. Дарените чрез есемеси средства от граждани са около 20 хил. лв.

Към момента има остър недостиг на санитарно-хигиенни материали, проблем е и заплащането на оказването на медицинската помощ, каза Йовчев.

От началото на годината до края на септември 5815 души са преминали границата нелегално. Това е увеличение със седем пъти спрямо същия период на миналата година, каза Цветлин Йовчев.

Само през септември са задържани 2377 лица, от които 1635 са от Сирия. Въпреки разкритите нови 1300 места за настаняване, към момента има превишаване на капацитета с 222 места. Работи се за разкриването на нови 1500 места, каза вътрешният министър, без да уточни къде. За момента бежанците са съсредоточени в София като столичният кмет Йорданка Фандъкова изрази притеснения срещу струпването им в столицата.

Според Йовчев с тези темпове на навлизане на нелегални емигранти новите места ще се изчерпят за около месец. Същевременно драстично нараства броят на семействата, които търсят закрила, което многократно усложнява процедурите по настаняването им, допълни той.

Смяна на шефа на агенцията за бежанците

След като миналата седмица Българския хелзински комитет поиска оставката на ръководството на Държавната агенция за бежанците заради лошите условия за живот в центровете на институцията, в сряда досегашният шеф Никола Казаков беше сменен с бившия военен Николай Чирпанлиев.

Аргументите за смяната му са незадоволителната организация на всички процеси по извършване на проучване и предоставяне на статут на бежанец, което създава условия за претоварване на местата за настаняване, каза вътрешният министър. Той не е доволен и от организацията на работата в местата за настаняване на бежанци. Незадоволително е и взаимодействието на агенцията с европейските институции във връзка с оказването на помощ и отпускането на средства по фондовете за подпомагане при търсене на убежище, изтъкна Йовчев.