Ти си това, което четеш

Десетки ненужни болнични структури на опашка за пари от НЗОК

Експанзията на излишни, но пък печеливши дейности, ще продължи без ограничения
Мартина Бозукова | 08:20 | 31 октомври 2017 | 4 коментара

Десетки ненужни болнични структури ще бъдат разкрити, а Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъде принудена да ги финансира, ако правителството спешно не приеме нова Национална здравна карта, която да замени отменeната от Върховния административен съд или ако не бъдат наложени друг вид ограничения. А прокарването на бързи и решителни мерки изглежда все по-малко вероятно на фона на овакантения пост на здравния министър и търсенето на нов титуляр, който тепърва ще си формира екипа и ще се ориентира в ситуацията.

Преди падането на здравната карта в съда, НЗОК можеше да сключва договори само с нови структури, които са получили одобрение от специална комисия въз основа на потребностите в картата. Комисията отхвърляше заявките за разкриване на ненужни структури, а останалите одобряваше. За година и половина работа Комисията по Националната здравна карта е издала около 30 отказа за разкриване на нови отделения или разширяване на съществуващи, за които сега няма правно основание да бъдат забранени, показа проверка на Mediapool.

След разкриването им, ако отговарят на изискванията на закона (а това почти винаги е така), здравната каса ще е длъжна да сключи договор с тези структури, независимо, че няма потребност от тях. При това, тъй като финансовият ресурс на касата е ограничен, а болниците работят с лимити, за да бъдат финансирани новите структури, ще бъдат орязани парите на съществуващите.

Става въпрос предимно за нови отделения във финансово атрактивните специалности ортопедия и травматология и медицинска онкология, както и гастроентерология, нефрология, белодробни болести, физикална рехабилитация.

Мораториум или нова здравна карта? – и двете са под въпрос

Вероятно под тази заплаха Надзорният съвет на НЗОК заложи в проектобюджета на касата за догодина мораториум върху финансирането на нови болници и дейности. Подобна крайна забрана се залага за първи път в бюджета на институцията. Досега забрана имаше за сключване на договори само с лечебни заведения и нови дейности, разкрити след 1 януари на бюджетната година, за да не тежат на заварения бюджет.

Мораториумът обаче се очаква да срещне силен отпор от болничните среди и е много вероятно да не бъде приет в парламента. Зад подобна непопулярна забрана е малко вероятно да застане и нов здравен министър, тъй като това автоматично ще му навлече недоволството на болнични директори.

За да бъде спряна трайно експанзията на ненужни нови болници и структури, Министерството на здравеопазването трябва възможно най-бързо да публикува за обществено обсъждане нов проект на Национална здравна карта, която да бъде приета най-късно в началото на следващата година. Целта е ограниченията пред новите болници и структури да важат преди НЗОК да започне да сключва новите договори през пролетта, ако готвеният от касата мораториум не бъде прокаран през парламента.

Бързото приемане на нова здравна карта обаче изглежда все по-малко вероятно предвид смяната на здравния министър Николай Петров.

Самият Петров съобщи преди десетина дни, че работна група от юристи преценява дали да бъде публикуван едно към едно отмененият от съда вариант на здравна карта на бившия здравен министър Петър Москов или тепърва да се нанасят корекции и да се публикува нов вариант.

Правенето на нова здравна карта обаче би забавило много процеса по приемането й, а всяко протакане работи директно за отделни частни интереси, но не и за обществото, ако се съди по досегашния опит.

Освен това разкриването на нови структури далеч не винаги е в интерес на пациента, тъй като новите болници дърпат кадри и ресурси от съществуващите, а това прави медицинската помощ разпокъсана и не позволява оказването на комплексно лечение.

Всяко ново ненужно легло гълта десетки хиляди левове годишно

Макар претенциите на отделните болници да изглеждат скромни с искането за разкриването на по още 5-10 легла, средният разход за едно болнично легло за активно лечение годишно е 32 000 лева и се плаща от здравните вноски на всички осигурени.

Наскоро бившият здравен министър Петър Москов изчисли, че годишно се правят 110 млн. лева ненужни разходи в здравеопазването, които обслужват лобистки интереси.

През тази и миналата година Комисията по националната здравна карта е отказала разкриването или разширяването на около 30 болнични структури, предимно отделения. Впечатление прави, че те са основно в няколко специалности, а заявките идват най-вече от градовете, където има най-голямо пренасищане с болници.

През тази и миналата година комисията е отказала разкриването на три отделения по медицинска онкология и е отхвърлила поради неизрядни документи едно заявление за увеличавана на леглата по клинична хематология. Отказ за разкриване и разширяване са получили и три структури по ортопедия и травмотология, четири по гастроентерология, три по белодробни болести, четири по физикална рехабилитация, четири по нефрология. Откази има още и за разкриването и разширяването на гинекологични, кардиологични, неврологични отделения.

Тази година Комисията по националната здравна карта е имала само три заседания – едно през януари и две през април, на които са издадени 13 отказа за разкриване на нови структури, колкото са били отказите и през миналата година.

Има обаче и едно върнато заради неизрядни документи заявление и едно отложено решение.

А от април насам вероятно са се появили и още желаещи да разкриват нови структури, за които изобщо не е известно.

Експанзията на ортопедията и онкологията продължава

Сред по-мащабните искания, които са били отхвърлени от комисията, е това на болница "Хигия" в Пазарджик, която е поискала разкриването на 10 легла по ортопедия и травматология. Отказът е мотивиран с това, че област Пазарджик е сред трите заедно със София и Пловдив, където има на-голям излишък от болнични структури.

Ортопедията е атрактивната специалност, в която се разкриват и много специализирани частни болници заради високата цена на медицинските консумативи, които се плащат предимно от пациентите, а и са съпроводени с комисионни от страна на фирмите. Именно обществени поръчки за ортопедични консумативи, печелени от зетя на Николай Петров докато е оглавявал ВМА, му костваха поста на здравен министър.

Друго отказано искане е за увеличаване потребността от легла по ортопедия и травматология с най-високто III ниво на компетентност на пловдивската болница "Света Каридад", която е искала да сключи договор с касата за 15 легла.

През миналата година пък новоразкритата Уни Хоспитал в Панагюрище е получила откази за разкриването на легла по ортопедия и травматология –III ниво, нефрология от II ниво; вътрешни болести III ниво; пластично-възстановителна хирургия –III ниво; физикална и рехабилитационна медицина –III ниво.

В другата печеливша специалност – медицинската онкология, в която попада химиотерапията със скъпо струващи медикаменти, откази са получили Специализираната болница за лечение на белодробни болести "Света София" за разкриването на 10 легла за химиотерапия и старозагорската частна болница "Св. Иван Рилски", която е получила също откази и за дейности по лъчелечение, нефрология и белодробни болести. На болницата в Благоевград е отказано разкриване на отделения по лъчелечение и медицинска онкология от второ ниво по компетентност. Заради неизрядни документи пък не е разгледано искането на пазарджишката болница "Ескулап" за увеличаване броя на леглата по клинична хематология и повишаване на нивото на компетентност.

На частната болница "Тракия" в Стара Загора са отказани дейности по белодробни болести от II ниво на компетентност и по гастроентерология от III ниво.

Прави впечатление, че предложенията за нови структури и разширяване на старите отново идват от София, Пловдив и Пазарджик, Стара Загора, където е най-голямото пренасищане с лечебни заведения.

Мистериозен интерес към разкриване на детска болница

Любопитна подробност е, че на едно от заседанията през април тази година комисията е дала положително становище на инвестиционно намерение за разкриване на педиатрична болница с 10 легла по детска неврология, 8 легла по детска психиатрия, 5 легла по детска клинична хематология, 12 легла по детска хирурги, 5 легла по детска нефрология, 5 легла по детска ендокринология, 8 легла по детска гастроентерология, 16 легла по детска пневмология и фтизиатрия, 6 легла по детска ревматология , 15 легла по детска кардиология, 10 легла по детска анестезиология – всичките с второ или трето ниво на компетентност.

Зад проекта стои дружеството "Мед Люлин Инвест", което е собственост на други две компании, занимаващи се с посредничество.

Педиатричните пътеки по принцип са сред най-зле платените, поради което не се разкриват нови болници, а специалността се оголва откъм кадри, което в следващите години поставя пред сериозно изпитание оказването на медицинска помощ за децата. Въпреки това в последната година беше възродена инициативата за създаване на национална детска болница, а здравният министър наскоро обяви, че френска верига проявява интерес за реализирането на такъв проект.

Получилият одобрение проект на "Мед Люлин Инвест" обаче е по-скоро за малка болница и е интересно откъде ще привлече кадри на фона на сериозния недостиг на специалисти по детски болести. Ако той се реализира, това би задълбочило още повече проблема с кадрите в и без друго разпокъсаните детските клиники в столицата.

Още по темата
Още от България