Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Децентрализацията остава само фискална

14 коментара
Децентрализацията остава само фискална

Г-жо Донкова, в “Пайдея“ сте правили проучвания за това какви са очакванията от един нов закон за училищното образование, още при подготовката на такъв закон в миналия мандат. Какво показват те?

Проучванията, които направихме, имаха за цел да се види готовността на родители, училищни екипи и общини да поемат пълноценно своята роля в условията на децентрализация. И родителите, и децата искат конкурентно и качествено образование. Разбирането им за конкурентно и качествено е знанията и уменията, които придобиват децата във всяко училище, да са им полезни когато си избират следващо обучение или професия и тези умения да се разпознават и признават и в другите държави по света.

Съвременните българи оценяват високо мобилността и възможностите за избор, които тя дава. Основните им притеснения са, че балансът между знания и умения е тежко нарушен в полза на знанията, че средата в училище не позволява на децата да придобият основни социални умения, че учебните програми не са съобразени с възрастовите особености на децата – нито като съдържание, нито като обем.

Другото голямо очакване е за ясни правила и процедури - кой, кога, какво прави във и за учебния процес, как се поправят пропуските и грешките на всяка от страните, как се измерва резултатът от направеното и какво следва от измерването. И училищните екипи, и родителите са безкрайно уморени от ”прехвърлянето на топката”. С две думи, най-оптимистичното очакване от децентрализацията е да стане веднъж завинаги ясно какво гарантира държавата, за да могат родители, училищен екип и община да се организират и да направят другите неща за учениците, които преценяват за нужни, полезни и възможни, но не са гарантирани от държавата.

Достатъчно ясни ли са целите, които си поставя представеният наскоро от МОМН законопроект за училищното образование? Имате ли забележки по философията на проекта?

Целта е декларирана ясно – ”да уреди обществените отношения в училищното образование”. Проблемът е, че картината на обществени отношения, които очертава проектът, няма много допирни точки с реалността на обществените отношения в България и в Европа през 21 век. Няма отговор на въпроса на 14, на 16 или на 18 години децата ще достигнат нивата на поне общите за ЕС 8 ключови компетентности и кой и как ще провери и удостовери това.

Няма отговор на въпроса как се гарантира равенство на достъпа до образование на всяко дете. Няма отговор с какъв образователен капитал ще напуснат училище децата на 16 г., когато вече не са задължени да учат, а 20-30% от тях и не могат да си позволят да продължат. Няма отговор на въпроса къде и кога се срещат образователната система и пазара на труда, за да си ”сверяват часовниците” и първата да е сигурна, че това което дава на децата е същото, което търси втората. Това не са някакви екзотични въпроси за изследователи. Всички образователни системи в развитите страни им търсят решения интензивно от 10 години. Някои дори вече са намерени, приложени са и се оценява ефектът им.

Авторите на проекта са възприели друг подход - на уточняване и доразвиване на съществуващата институционална структура на системата, запазили са силната централизация на национално ниво и са детайлизирали списъците с отговорности на директора, учителите, родителите и учениците. Това са преценили като необходимо, за да създадат един устойчив закон за ”10-12 години напред”. Какви са основанията за тази преценка, ще разберем ако проектът тръгне към НС, защото тогава ще трябва да се добавят и мотиви към него.

Промени в проекта, спрямо действащите в момента нормативни и поднормативни актове, има много малко. Част от тях са незначителни – като прехвърлянето от кмета към директора на правото да постановява глобите за родители.

Част от промените са силно евентуални, т.е. зависят от много обстоятелства извън полето за законопроекта и е малко вероятно да се случат на практика в следващите 5-6 години.

Такива са например участието на настоятелствата в избора на директори и включването на частните училища в системата за публично финансиране. А има и една част, които са силно озадачаващи. Какво налага например създаването на чисто нов ”национален инспекторат” и превръщането на сегашните инспекторати в ”регионални управления” – не става ясно, нито от текста на законопроекта, нито от изявленията на авторите му до момента.

Но това пък е един добър пример защо образователният закон не може да бъде ”рамков”. Не може правата и задълженията на едни институции в образователната система да се определят в закон до детайл - ”училището поддържа интернет сайт”, а на други – например институцията ”национален инспекторат” да чакаме някой ден да се появи правилника му. И от този правилник да разберем колко и какви видове проверки и оценки ще извършва всяка година и най-вече - за какво служат резултатите от дейността му – за информация, за събиране на данни или на тях ще се основава вземането на някакви решения, от кого и за какво?

Общини, директори, учители и родители имат да дописват доста неща към предложенията на държавата.

Загатнахте, че стъпките в посока децентрализация не са достатъчни, защо смятате така?

Специално по отношение на децентрализацията в настоящия законопроект няма напредък спрямо сегашното състояние - децентрализацията е единствено фискална и се изчерпва с прехвърлената на директора отговорност за делегирания бюджет. Има някакви изразени намерения в законопроекта да се определи по-съществена роля на настоятелствата в процеса на вземане на решенията в училище. За съжаление, тя е останала незащитена.

Предвидено е например съвета на настоятелите да ”одобрява” стратегия за развитие на училището, както и бюджета му. Не е предвидено обаче, какво се случва ако не ги ”одобри”. Нито впрочем е предвидено, чий ангажимент е да изработи стратегията, как се проследява и регистрира нейното изпълнение и от кого. Предвидено е да има представители на училищното настоятелство в органа за избор на директор. Какво променя това? Конкурсът пак се насрочва и провежда от МОМН. Директорът пак се назначава и освобождава, квалифицира и атестира от МОМН. Видяхте ли някъде в законопроекта възможност – кмета или настоятелството да блокират решението на министерството да назначи или освободи директора и при какви условия? Видяхте ли процедура настоятелството да поиска от МОМН отстраняването на директор? Видяхте ли нещо по темата за мандатите на директорите, по която– учители, родители и общини са по-скоро ”за” и дори държавата беше ”за” според ”Националната програма за развитие на училищното образование 2006-2015”?

Декларирането на намерения за децентрализация е важно и хубаво нещо. Но провеждането на децентрализацията изисква намеренията да се опишат в реални процедури. По това законите се различават от програмите.

Как оценявате мерките в посока по-голяма прозрачност? Записано е например, че делегираните бюджети стават публични и трябва да се публикуват. За тях вие твърдяхте, че са една от най-дълбоко пазените тайни...

Много хубаво намерение за прозрачност и публичност. Радваме се, че го има. За съжаление, има два недостатъка. Първо, стъпките в посока прозрачност са частични. В училище освен, че се изразходват публични средства (делегиран бюджет), също се осъществяват множество дейности, вземат се решения и се постигат резултати – децата напредват до някакви нива в придобиването на компетентности, средата в училище се подобрява или влошава, натрупва се опит от училищните проекти, учителите се развиват и т.н..

Тези резултати също трябва да са публични и представени по разбираем начин поне веднъж годишно. Освен това не е описана процедура за това кога, къде, кой, в какъв вид и с каква детайлност публикува и какво се случва, ако не публикува информацията.

Кои недъзи на сегашната система смятате, че ще останат и след приемането на новия закон ако остане в сегашния вид?

Сегашният начин на финансиране – и по-специално – пълната липса на яснота как се определя размера на ”единния стандарт за издръжка на ученик”, ще продължи да храни съмненията, че нуждите на децата и резултатите им не са част от това изчисляване, противно на друг член в законопроекта, който ги сочи като ”основна ценност”.

Освен това сегашната двойна-равнопоставена подчиненост на директорите ще се запази и двамата им началници – за парите кмета и за процеса - министъра на образованието, ще продължат все така да нямат никакъв общ механизъм за вземане на решения за конкретното училище. Сякаш парите и процесът са две независим реалности в образованието.

Смятам, че сегашната липса на равенство в достъпа до образование на всяко българско дете ще продължи да се задълбочава заради от липсата на ресурси в малките общини да осигурят места, в които да се случат ”задължителните предучилищни групи”.

Сегашната система на оценяване е вече брадясал проблем, който няма да намери решение с добавянето на ”оценка за поведение по предмет” нито с нововъведената възможност да се преминава в по-горен клас с оценка ”слаб”.

Липсата на яснота какъв краен резултат се очаква от профилираното и какъв от професионалното образоване, ще продължи да прави невъзможен диалога образование-бизнес. И което е много по-лошо, ще продължи да не дава възможност на родители и деца да схванат разликата между ”паралелка с профил туризъм” в СОУ ”Х” и ”професионална паралелка по туризъм” в професионална гимназия ”У”.

Тук е важно да отбележим, че преди да бъде внесен целият законопроект, трябва спокойно и старателно да се подложи на оценка за приложимост. Това е оценка за наличието на ресурсите (човешки, финансови, времеви и технически) и предвидимостта на процесите (яснота, пълнота, предвиден резултат, непротиворечие с друго законодателство), които изисква прилагането на бъдещия закон в реалните му мащаби – 850 000 -1 000 000 ученици, още толкова родители, 85 000 учители, 2500 директори 264 общини, 17 вида профилирани училища и т.н. и т.н.. Без тази оценка, някои добри идеи в закона ще бъдат в следващите 5-6 години мъртви текстове, а някои процеси – няма никога да завършат с полезен резултат.

Имаме ли нужда от един слаб закон, който да се прилага ”частично” от поне две правителства? Не. Вече имаме такъв от 10 години. Да го заменим с подобен не е полезно за абсолютно никого.

Трябва ли частните училища да получат пълния размер на стандарта за издръжка на ученик?

Без никакво съмнение и учениците в частните училища ще трябва да получат средствата, които държавата отделя за училищно образование на всяко дете. В случая въпросът изобщо не е трябва ли, а как? Има две възможности - средствата да се поверят на родителите или средствата да се поверят на частните училища.

Първата възможност няма как да се ограничи само до родителите на тези 7200 деца, които са в частни училища в момента. Ще трябва да се направи за всичките около 1 милион родители и - в този мащаб – е доста трудна и скъпа за изпълнение. Като добавим и липсата на опит с ваучери, лесно ще разберем, защо от 2004 г. не сме чували никой действащ политик за говори за тях в образованието.

Втората възможност - директният трансфер на бюджетни средства към частните училища, изглежда никак не притеснява МОМН. Очевидно идеята е ”прясна” и екипите в МОМН още не са работили по процедурата. Като им мине разбираемата радост, че ще премахнат една несправедливост към 7200 деца, ще трябва да намерят и решения на няколко по-сложни въпроса.

Частните училища са търговски дружества, които извършват стопански дейности, реализират печалба и нямат задължение за публичност на своите финанси. Това е напълно нормално, когато в тях се влагат единствено частни капитали. И е напълно неприемливо, когато в тях се влагат и публични капитали. И тук следват въпросите: налага ли се или не промяна в статута им? Ако – да, каква? Стават нестопански организации в обществен интерес, стават част от публично-частни партньорства, стават смесени дружества с миноритарно участие на държавата или нещо друго?

Годишният трансфер към училище с 350 ученика е между 400 000 и 600 000 лв. в зависимост от категорията община, в която се намира и профила на училището. Само че, откакто членуваме в ЕС бюджетни средства, предоставени на частни предприятия в обем от 200 000 евро нагоре се третират като ”държавна помощ” и подлежат на не особено лека процедура на одобрение включително от съответните органи на ЕС. Могат ли МОМН и МФ да обслужват тези процедури за няколкостотин училища, има ли начин да се постигне някакво принципно решение за вида ”частно училище”, а не за всеки трансфер поотделно, този начин колко време изисква до постигането на решение и кой ще отговаря за това – МОМН или МФ?

За средствата които получават от държавния бюджет, публичните училища подлежат на ежемесечен контрол от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити - община или МОМН, друго министерство, според вида на училището. Кой ще поеме функциите на първостепенен разпоредител за частните училища и как точно ще се извърши ежемесечния контрол в небюджетно предприятие?

Стои още въпросът какво смята да направи МОМН за възстановяването на условията за честна конкуренция между публичните и частните училища, ако частните получат държавна издръжка.

Какво е мнението ви за мерките по отношение на дисциплината и оценките за поведение по всеки предмет. Срещу тях имаше съществени възражения при предишния вариант на проектозакона в мандата на Даниел Вълчев.

Замислете се какво научавате от оценката ”нуждае се от подобрение по… химия”, ”похвално поведение по … български език” за ученика, което вече не ви е известно от текущите му оценки и/или от забележките в бележника му и/или от родителските срещи и/или от ”характеристиката”, с която ученикът ще се сдобие още в края на тази учебна годна съгласно сега действащия правилник за прилагане на Закона за народната просвета?

Според мен – нищо. Вярно е, както казаха експертите от работната група, разработила законопроекта, че когато учителите видят оценките за поведение, може да им направи впечатление, че само в техните часове един ученик има проблеми с поведението и да се замислят за подхода си към ученика. Но тогава, с оценките за поведение по всеки предмет се събира по-скоро информация за учителите. И понеже ще ги поставят учителите, не виждаме възможност това оценяване, редом с другите три, които си текат в училище, да породи нещо полезно. Сигурно е само, че ще породи още административна работа за учителите и директорите, още "справки” към и без това вече непосилно многото, които съществуват и за повечето от които не е известно дали някой ги чете.

Впрочем, за вашите читатели е полезно да знаят, че никога не е правена оценка на обема на административните операции в училище и ресурсите, които поглъщат. А е крайно време поне пилотно да се измерят те в различните видове училища. Това ще помогне много на законотворците да не вписват в закони и правилници неизпълними задължения като разпределят отговорностите. Публичните училища почти нямат административен персонал, а от 10 години административните им дейности непрестанно растат вместо да намаляват след като заработи електронната информационна система през 1999 г. Значителна по обем административна работа се разпределя между учителите. Класни ръководители с дълъг опит, могат да ви опишат доста убедително как се е стигнало до доста тревожното положение в момента да отделят за административна работа толкова време, колкото преподават. Откъде очакваме да се появят новите методи и извънкласното време на учителите за индивидуален подход към децата при това положение?

*Фондация "Пайдея" (1999 г.) е неправителствена организация в обществена полза, създадена с цел да съдейства за модернизацията на българското образование. От създаването си досега Фондация ”Пайдея” е реализирала редица регионални, национални и международни проекти, сред които такива за превенция на отпадането от училище и толерантност, за модерно българско образование, проекти с евронасоченост и др.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Павел Лазаров
    #15

    Поздравления!Както винаги на висота, Мария! :)

  2. Георги
    #14

    Доходи от интернет. РЕГИСТРИРАНЕ: 1.Отивате на посечения от мен линк : http://www.cashfiesta.com/php/join.php?ref=GVelkov 2.Отивате на графа Member и от там кликвате на логинг. 3.Намирате графа Download. От там изтегляте една малка програмка,

  3. Глух плъх
    #13

    Благодаря на Медиапул за интересния им събеседник. Очевидно, г-жа Донкова е "вътре" в темата по един много ефективен начин. Фондация "Пайдея" е с доказани приноси към българското образование или това, което е останало от него. Оттук и плахата ми надежда, че този път ще се състои истинско обсъждане на нормативния акт с активното участие на всички заинтересовани страни. Надявам се, "Пайдея" да намери форма да консултира с тях промените извън казионните им представителства, чиято основна цел е да се

  4. tt
    #12

    тази групичка от многознайковци соросоидии познавачи на херменевтиката и ..дворцовия церемониал във Византия няма да ни оправят триадата.Поне един от тях да имаше практически познания в образованието.Следването на чужди модели и страстната "деконструкция" на предишния централизиран модел ще ни доведе до мултикултуралното образование на щатите, където студенти не могат да решат квадратно уравнение в курс по висша математика.

  5. м.донкова
    #11

    децентрализацията се сочи като "панацея" за решаването на проблемите на училищното образование от последните 3 български правителства. практиките им обаче - на всичките 3 правителства - са централизиращи. нито едно от тях не може да се квалифцира като "соросоидно" или "занимаващо се с Византия". просто е време да бъдем честни към децата. и да решим най-накрая като общество кой каква отговорност ще носи за него. сега централната държавната администрация определя до най-малкия детайл какво, по колко,

  6. читател
    #10

    Не знам защо в страна с най-тъпите студенти има най-добри специалисти, които създават от самолетоносачи, до наноструктури.И образованието им е ужасно, всичко е тъпо, глупаво и ирационално, но защо ли всички искат там да отидат, а не например в отлично централизираната Русия, с блестящо образование...

  7. Гаргойл
    #9

    Най-после да се прочете нещо смислено по темата за реформата в училищното образование, а не коментари на полуграмотни родители, учителско мрънкане и министерски брътвежи гарнирани с медийна истерия. Интервюто дава наистина един трезв поглед върху нещата и си личи, че е вложена мисъл.

  8. родител
    #8

    Тук е мястото да се обидя на Гаргойл за казаното по адрес на родителите, но съм напълно съгласен с него...

  9. четец
    #6

    Много добри идеи, въпросът е кой да ги чуе и кой да ги приложи. България изостава катастрофално, положението е наистина плачевно, а за да има какъвто и да е ефект в образованието, нещата трябва да се променят сега, за да има резлутат след 10-15 години. Но поне да е ясно накъде се върви и какво се прави!Уви, образованието не е приоритет на тоя кабинет.

  10. родител
    #5

    Е как кой да чуе? Тиквите в МОМН, разбира се. При това не можеш да се примиряваш, че за съжаление за това правителство образованието не е приоритет. Според мен трябва да има по-силен граждански натиск, за да могат смислени съображения като тези на Мария Донкова да бъдат взети предвид при изготвянето на окончателния вариант на законопроекта.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.