Ти си това, което четеш

Дигиталната революция може да затрие огромна база данни

Български стартъп стана археолог на информация от остарели носители или файлови формати
17:59 | 21 ноември 2017 | 0 коментара

Развитието на високите технологии и бързия темп на дигитална революция може да доведе до загубата на големи масиви не само на лични снимки, видеофайлове и данни, заради това, че се съхраняват на морално остарели носители или във файлови формати, които актуализираният софтуер вече не чете. Заплашени от изчезване по същата причина са и данни в държавни институции, университети и музеи.

С подобен проблем наскоро се сблъска НАСА, след като  изненадващо изтри оригиналните ленти от стъпването на Нийл Армстронг и Бъз Алдрин на Луната и се наложи да възстановява кадрите от стари тв предавания.

Всъщност още през 1997 г. се предсказва огромната загуба на ценни данни заради все по-бързата цифровизация. През 2015 г. "бащата на интернет“ – вицепрезидентът на "Гугъл" (Google), Винтон Серф предупреждава, че обществото е изправено пред дигитална тъмна епоха и че способността за съхранение на данните намалява с времето право пропорционално на тяхното нарастване. Според него най-вероятно следващите поколения срещнат огромни затруднения, за да добият информация за нас.

Големи доставчици на софтуер като "Майкрософт" (Microsoft), "Гугъл" и "Ай Би Ем" (IBM) вече работят за справяне с проблема. Националният архив на Великобритания например, с помощта на "Майкрософт", още през 2007 г. е конвертирал близо 580TB данни, съхранявани в стари файлови формати.

Проект за предотвратяване загубата на данни заради дигиталната революция и конвертирането им във формати, които гарантират дългосрочно съхранение и лесен достъп дори след десетилетия, реализира и Националният архив на Норвегия с помощта на българския стартъп "Докумастър" (Documaster). Компанията, създадена преди три години, работи и с "Канон" (Canon), "Капджемини" (Capgemini) и "Сток" (Stokke), Норвежкият център за космически изследвания и Националният комитет за етика в научните изследвания, както и много общини.

"Чувствам се като археолог на данни“, разказва Иван Съртонев,  експерт по изваждане от експлоатация на стари системи в "Докумастър".

"Имали сме случаи, в които клиент разполага с бекъп на база данни и документи в стар формат, без да има вече достъп до системата, в която данните са били създадени, а данните са изключително ценни за бизнеса. В други случаи те са били налични, но в стара софтуерна система, която не предоставя лесен достъп до тях. Тук се намесваме ние като извличаме документи и метаданни от една или множество стари софтуерни системи, конвертираме документите във формат за дългосрочно съхранение, организираме ги в стандартна архивна структура и предоставяме лесен достъп до тях“, коментира Димитър Узунов, един от съоснователите на компанията.

"Достъпът до и конвертирането на данни в удачни за  дългосрочно дигитално съхранение формати е сфера, за която в бъдеще ще са нужни много специалисти", посочва Георги Василев, мениджър на софийския офис на компанията.

Тя има представителства и в Осло и Олесун в Норвегия, а наскоро е открила такова и в Сан Франциско, САЩ. Тази година компанията е получила 10.5 млн.евро от скандинавския инвеститиционен фонд Summa Equity, за да разрасне дейността си. Към момента екипът й наброява 35 човека, като се очаква през следващите три години да нарасне до 100.

Още от IT