Димитър Димитров: Изборният кодекс не решава нито един основен проблем

Предложеният от г-н Симеонов вариант на "задължителност” на гласуването не е нищо повече от импровизация. Нито е конституционно, нито изпълнимо. Най-пленителна е представата на г-н Симеонов за това как ще се установява кой е гласувал и кой не. Много просто - е отговорът - ще задължим кметовете, казва пред Mediapool политологът и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" Димитър Димитров. Практически следствия от дерегестрирането на избиратели, които не са гласували на два поредни национални вота, биха могли да се появят за президентските и парламентарни избори след десет години. Едва ли някой се съмнява, че каквато и да е норма от съществуващото изборно законодателство ще издържи толкова дълго "изпитанията на времето”.

Основните проблеми – регламентиране на активното избирателно право, правилата за администриране на изборния ден или съдебният надзор си стоят все така открити или нерешени. Необходима е радикална промяна в работата на секционните избирателни комисии, които да се ограничат до даването бюлетини срещу подписи. Преброяването трябва да се извършва в преброителни центрове.

Г-н Димитров, промените в Изборния кодекс вече са факт. Сагата около приемането им, завършила със скандали и обвинения в измама какво ви говори – защо последните няколко състава на парламента не успяват да приемат спокойно и обмислено нов изборен закон?

Причината е очевидна. Яростните на моменти спорове са неизбежни, когато предлаганите промени са предмет на партийни, понякога програмни, послания. Дебатите се превръщат в пропагандни кампании, в които истината и лъжата, заблудата и рационалните решения се смесват в хаотичен поток от размяна на реплики.

Основната цел на въвлечените е, след споровете да остане остатъчно емоционално преживяване за възможно най-широк кръг любопитни, а и вероятни бъдещи поддръжници, или гласоподаватели. Често повтарям, че ако за един очевидно технически или организационен неуреден въпрос в администрирането на изборния процес е възможно да съществуват едно или две рационални решения, а поставянето му на публичен дебат позволява да се обсъждат теоретично сто възможни отговора, вероятността натрапчиво да се пропагандират деветдесетте и осем лоши, или невъзможни решения е много голяма. Това се е случвало и преди.

Не е случайно стечение на обстоятелства, че за последните шест години са приети пет варианта на кодекс. Основните проблеми – ясното регламентиране на активното избирателно право, правилата за администриране на изборния ден или съдебния надзор си стоят все така открити или нерешени. И в трите области правилата са създадени през 1991 година. С малки модификации, те просто бяха възпроизведени в първия вариант на кодекс, отчасти от неразбиране на проблемите, отчасти от опасения, че ако бъдат променени правилата, партийните централи ще загубят въображаемия си контрол върху изборния процес.

Така се стигна до обсъждане на въпроси като задължително гласуване, достъп до онлайн гласоподаване за всички, активна регистрация или машинно гласуване. Все спорни от гледна точка на технологиите или заради конституционните норми "новости”. Всички предложения са от порядъка на неизпълнимите или толкова рисковите, че не си заслужават усилието или са просто не съвсем смислените.

Един от най-спорните текстовете е този за задължителното гласуване. Тази мярка има ли някакъв смисъл, според вас? По време на обсъжданията още на първо четене в НС стана ясно, че управляващите не са се консултирали с експерти и не знаят какъв резултат изобщо да очакват от въвеждането ѝ.

Че предложеният от г-н Симеонов вариант на "задължителност” е нищо повече от импровизация е ясно за всички с базова компетентност по въпросите на изборното законодателство.

Нито е конституционно, нито изпълнимо. Най-пленителна е представата на г-н Симеонов за това как ще се установява кой е гласувал и кой не. "Много просто” - е отговорът - "Ще задължим кметовете”. Прекрасно знаем как точно тези кметове какви ги вършат с регистрациите на гастролиращи избиратели за местните избори, как раздават субсидии за тютюна или пасища, как назначават по програмите за временна заетост или разпределят социални помощи, как се разпореждат с общинските бюджети и как се "специализират” в усвояване на средства от европейски и национални програми т.н. Да им се връчи правомощие да "издават” сертификати на гласуващите е повече от безотговорно. Все едно, че последното десетилетие г-н Симеонов е живял в Брюксел и най-после му е дошло времето да изработи "директива”.

Освен това, повечето от вероятните следствия няма, уви, да съвпаднат с пожелателните очаквания. Дори и да се появят допълнително мотивирани - в случая сплашени – избиратели, половината ще пуснат недействителна бюлетина, а останалите ще възпроизведат общото разпределение.

От чисто експертна гледна точка, би било добре гласуването да бъде прогласено за дълг, а изпълнилите своя дълг да получат стимули в отношенията си с местните и републиканския бюджет. За съжаление подобна формулировка е несмилаема до изречение от партийна програма. Така се стига до "предизборното” обещание на Патриотичния фронт, а то задава "кръчмарски” формат на пренията. И заради това, че ГЕРБ, както и останалите партии от мнозинството нямат конструктивно, работещо решение и съсредоточават усилия да обяснят защо не може така.

Ще доведе ли до хаос дерегистрацията от списъците и защо?

На първо време вреди от подобно не особено интелигентно решение няма да има. Последствията би трябвало да настъпят след изтичането на два последователни избора от един вид. По принцип е недопустимо активното избирателно право да става предмет на подобен тип партийни договорки.

Изтеклите стенографски протоколи са достатъчно унизителни за участвалите в заседанието на председателския съвет, за да бъдат коментирани. ГЕРБ постигнаха постижимото, отложиха практическите последствия за след достатъчно дълго време. Формулировката два последователни избора от съответния вид означава, че практически следствия биха могли да се появят за президентските и парламентарни избори след десет години. Едва ли някой се съмнява, че каквато и да е норма от съществуващото изборно законодателство ще издържи толкова дълго "изпитанията на времето”

Каква е разликата между дерегистрацията и въвеждането на регистър на избирателите, каквато теза вие отдавна защитавате?

От времето на създаването на първия вариант на Изборния кодекс. Разликата е принципна. В регистъра на избирателите всеки избирател присъства с изборния си адрес за съответния вид избори, и този адрес съвпада с това, което в сегашното законодателство се нарича настоящ адрес, за разлика от сегашните списъци, съставяни по постоянен адрес. При сегашния режим едни гласоподаватели могат да упражняват активна регистрация, пренасяйки правото си от постоянния към настоящия адрес и това е вратичка за масови злоупотреби. На последните местни избори в поне две общини "гастролиращите” избиратели са били повече от "местните” и са допринесли за избора на кмет на община, с която нямат никаква материална връзка, освен възмездяването за положеното усилие или извършената "услуга”.

От друга страна около половин милион избиратели пребивават в населено място извън страната, в което няма открит избирателен участък и по тази причина са лишени от иначе всеобщото по конституция право. Гласуването у нас е присъствено и след като избирател удостовери самоличността си с документ. Изборният регистър ще въведе ред или ще бъде достатъчно надежден инструмент за въвеждане на ред, какъвто сега просто няма. Така, който е в Лондон или Бурса ще може да гласува само по местопребиваване, точно както и този, който е в Дивдядово.

Избирателните списъци спокойно могат да бъдат затворени и да се приключи с екскурзиите за едни, за сметка на всички останали. Регистърът трябва да бъде извлечен от базата данни на МВР, а не от "списъците” на ГРАО, за които никой така или иначе не е отговорен.

И не на последно място, на всички без достъп до избирателен участък, трябва да бъде разрешено да гласуват онлайн. Но държа дебело да подчертая, само на тази група и по тази причина. И винаги съм настоявал да бъде създадена такава техническа възможност. Вместо това настоятелно се пропагандира онлайн гласуване за всеки, което в най-добрия вариант ще доведе до установяване на справедлива пазарна цена за един глас, както биха казали от Института за пазарна икономика, а в най-лошия - до хаос.

Онлайн гласоподаването, за съжаление, се превърна в партиен лозунг на умните, красивите и "хората от бъдещето” и има същия статус, какъвто има лозунгът на "Атака" за "1000 лева минимална заплата или пенсия”, все едно. "Лозунгът” на хората от "миналото”. Разбира се, че е възможно. Премахваме валутния борд, започваме да печатаме левове и добавяме нули към сегашните номинали. Авторите на лозунга пропускат, някак мимоходом, да споменат каква би била цената на хляба в подобна реалност. Нещо между 7.50 и 75 лева, зависи от нулите. Онлайн гласуването за всички не случайно се практикува в една единствена страна.

Регистърът на избиратели е само техническо средство или най-доброто техническо средство за въвеждане на ред в избирателните списъци и чрез тях в администрирането на изборния ден. За съжаление, не са много експертите, които са работили с такъв регистър. И при многото експертни обсъждания се е стигало до аргумента "ти ли ще ми кажеш”. Теренът на изборните е претоварен от огромно стълпотворение от експерти с квартална грамотност, което прави смисления разговор практически невъзможен. В интерес на истината трябва да спомена, че Мая Манолова е единственият политик , положил усилия да осмисли значението регистъра на избирателите и така или иначе, докато курираше изработването поредния Изборен кодекс, постави въпроса на неформално обсъждане в правната комисия. Категорично против бе Христо Бисеров, тогава председател на комисията, с което идеята беше и погребана.

Квадратче "Не подкрепям никого" ще има, но гласувалите по този начин няма да вдигат избирателната бариера изкуствено. Какъв е смисълът от това квадратче?

Практически никакъв, освен че ще може да бъде облечен в числа протестния вот. Знаете, че на последните парламентарни избори дълго се обсъжда големият процент недействителни бюлетини. Дори ЦИК се обезпокои от това и предложи членовете на секционни комисии да бъдат допълнително обучавани. До момента, в който все пак Гражданският съвет не обърна внимание, че половината от недействителните бюлетини са съвсем "бели”.

Та с това квадратче ще може да бъде оценяван делът на протестно гласуващите за сведение на избраните. Не това е проблем в администрирането на изборния ден. Проблемът е в ненадеждната работа на комисиите, които по причина на усложнената форма на бюлетината си позволяват умишлено да фалшифицират числа от протоколите.

Необходима е радикална промяна в начина на работа на секционните комисии, за да не се разширява практиката на произвеждане на изборни резултати, производни от щенията на комисиите и различни "местни” обстоятелства, а не от съдържанието на подадените бюлетини. Единственото универсално решение е да се ограничат дейностите на секционните комисии до даването бюлетини срещу подписи.

Преброяването трябва да се извършва в преброителни центрове, където преброители компетентно ще установят съдържанието на всяка урна и волята на всеки избирател, извлечена от съдържанието на бюлетината. Освен, че цялото преброяване ще е толкова публично, колкото въобще може да бъде, всяка преференция ще е надлежно отразена в протокола, попълнен от грамотен преброител. Нека спомена, че аргументът против подобна организация на администрирането на изборния ден е покъртителен: "Няма да можем да транспортираме безопасно урните до преброителния център?!" Как да се обсъжда подобни въпроси със законодатели, които изпреварващо се опасяват, че ще има отвличания и засади при транспортирането на една урна на двайсетина километра? Принципен противник съм на хейтърството във всичките му форми. И не мога да понасям подмятания за Терминал 2 и безразборното фразиране на тема "няма държава”. Но от непретенциозния ми експертен опит, не мога да избягам от въпроса, що за политическа класа е тази, която отказва да създаде ред в избирателните списъци и не може да гарантира почтено преброяване на подадените бюлетини? Иначе до припадък е готова да се пазари за машинно преброяване в има-няма 500 секции. Не мога да открия смисъла, и не защото нямам желание.

Защо, според вас, отпадна район "Чужбина" и бяха ли валидни аргументите, че няма откъде да се вземат необходимите мандати?

Аргументът е абсолютно несъстоятелен. Четири мандата могат да бъдат "приписани” на всеки многомандатен район и при сега съществуващото законодателство. Това е "защитна клауза” за обезлюдяващите се райони. Но веднага започва бурен спор колко точно да са мандатите и защо не осем, след като с гласовете получени от чужбина се разпределят почти осем мандата. Крайният резултат е ясен. Нищо не се променя и многомандатният район "Чужбина" остава с приписани нула мандата. Личното ми усещане по-скоро е , че съществува инстинктивен страх от появяването на депутати персонифициращи район "Чужбина".

Първото неизбежно следствие ще бъдат парламентарните реплики към тези депутати от рода на "всеки да си ходи там, от където е избран”. Чисто психологически подобна реалност ще натовари и без това преекспонираните разделения по оста "ние-те" и вероятно допълнително ще усили базовите ксенофобски настроения. Така с гласовете от чужбина ще се разпределят мандати, които след това ще се "напъхват” по регистрираните в страната листи. Казусът "бат Сали” е прекрасна илюстрация на това до какво водят съществуващите правила.

До какво ще доведат приетите рестриктивни текстове за разкриване на секции в чужбина?

Бих изчакал с коментарите до публикуването на окончателните текстове в Държавен вестник. Възможно е, бих казал, вероятно е вето на президента, след което и произнасяне на Конституционния съд. Но категорично споделям оценката, а и страховете, че съвсем целенасоченото и демонстративно въвличане на г-н Гьокче (посланикът на Турция у нас-бел-ред.) в българските партийни дела е абсолютно неприемливо.

И дебело, ама много дебело да подчертая, че българските законодатели "ласкаво” са направили възможна подобна намеса. Винаги съм си задавал въпроса защо по нормите на Изборния кодекс е допустимо организациите на българските граждани в която и да е страна, да вземат участие в организирането на избори. Български могат да бъдат само организациите регистрирани по българското законодателство, след като поне формално прокурор е прегледал уставните им документи. Въпрос на ресурси е гласуването в чужбина да бъде организирано така, че да не предизвиква каквито и да е съмнения за доброволно "преотдаване” на суверенитет.

Когато се стандартизира оборудването на избирателните участъци, когато се затворят избирателните списъци, когато се преброяват абсолютно достоверно подадените бюлетини, и в страната, и в чужбина ще изчезнат поне част от страховете ни. Както за отчитането на преференциите в страната, така и от разпределението на гласовете от чужбина.

Печално е, че подобен разговор е невъзможен и заместен от предразсъдъци и етикети като соросоиди, машинно гласуване, интернет за всички, фашистки закони и т.н., които съвкупно водят нагоре по стълбата, която води надолу, ако ми е позволено да се позова на популярна графика на Ешер.

Единственият малък шанс за експертно произнасяне по цялостното преосмисляне на изборното законодателство се бе открехнал с назначаването на второто служебно правителство.

Заради президентския ангажимент да се "чуят” гражданите чрез референдум и все още много топлата тема за "аферата" Костинброд. Но след двете крачки напред, президентството рязко направи три назад, вероятно съобразявайки се конюнктурата.

Естествено се стига до "сюблимен” епизод, в който г-н Марешки си пожелава референдум за аптеките и горивата, а Слави Трифонов, да си избираме "с пряко гласуване в два тура” началниците на областните дирекции на МВР. Не зная на кого конкретно дължим подобен проблясък. Ще да е хрумнало на някой от сценаристите на сутрешното негово или нейно кафе, каквато е обичайната представа за раждането на хрумвания за скечове в шоу. Може би очакват благодарствен адрес от Дианета ( Комитета по религиозните въпроси на Турция -бел.ред.). След като им е позволено да си организират избори, да си издържат мюфтийство и депутати, им остава само да си избират началници на областни дирекции на МВР. Както беше споделил съкровено в интервю съвременният Остап Бендер, не може да бъде лошо нищо, което е "добро за комерса”.