Ти си това, което четеш

ДКСИ охвърли жалбата на Гатев за секретния му достъп

Това е зависим орган, ще обжалвам пред ВАС, обяви юристът
Борис Митов | 08:36 | 23 август 2017 | 1 коментар

Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е отхвърлила във вторник жалбата на зам.-шефа на Бюрото за контрол на СРС-тата Георги Гатев срещу решението на ДАНС да отнеме достъпа му до класифицирана информация.

Така казусът ще стигне до Върховния административен съд (ВАС), където юристът има последна възможност да опита да върне секретния си допуск. Ако магистратите потвърдят решението на ДАНС, Гатев окончателно ще бъде свален от поста си.

"Не съм изненадан, че жалбата ми е отхвърлена, тъй като за разлика от Бюрото за контрол на СРС, ДКСИ не е независим орган (съставът на Бюрото се назначава с решение на парламента, а този на комисията – от Министерския съвет, бел.ред.). Половината от членовете й са бивши служители на ДАНС, а останалите са работили в МВР или са завършили военни академии, какво друго да очаквам от тези хора", иронично коментира Гатев пред Mediapool.

Съставът на ДКСИ за последно бе подменен през първия мандат на премиера Бойко Борисов, като в ръководството й бяха назначени кадри, свързани с тогавашния вътрешен министър Цветан Цетанов. Комисията се оглавява от бившия шеф на кадровата дирекция в МВР Борис Димитров, с когото зам.-председателят на ГЕРБ има общо кариерно минало.

Заместник на Димитров е преминалият през всички съвременни служби Васил Ризов, който непосредствено преди това оглавяваше Специализираната дирекция "Класифицирана информация" в ДАНС.

Останалите членове на комисията са бившият шеф на сигурността на информацията във военното министерство полк. Иван Иванов, както и Петър Петров, ексглавен експерт към парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси.

Единственият "оцелял" от старите членове на ДКСИ при смяната на състава от ГЕРБ през 2012 г. – Сергей Дамянов, също има показателна професионална биография. Преди да влезе в комисията през 2010 г. той бе назначен лично от Цветанов за шеф на инспектората в МВР. Преди това оглавяваше направление "Наркотици" в ГДБОП.

По думите на Георги Гатев комисията е отхвърлила жалбата му на единственото си заседание по случая. В нея той посочваше, че е налице "безпрецедентен подход в процедурата по отнемане на разрешението".

"Съгласно закона, ДАНС има пълно право самостоятелно да предприема действия във връзка с разрешенията за достъп до класифицирана информация, но по необясними причини в случая инициативата идва от прокуратурата, която по принцип няма компетенции по Закона за защита на класифицираната информация, освен при наличие на данни за извършено престъпление. В разрез с установената до този момент практика, прокуратурата за първи път публикува прессъобщение по такъв повод и реално изнесе факти, които не би следвало да се обявяват съгласно закона и практиката на ДАНС", твърди Гатев.

Агенцията базира решението си на данни, предварително огласени от прокуратурата, според които зам.-шефът на Бюрото за контрол на СРС се срещал с подсъдими и обвиняеми, за да им съдейства как да подават заявления за информация до Бюрото.

Впоследствие до медиите изтече контролирана информация, от която стана ясно, че прокуратурата е визирала варненския съдия Светлозар Георгиев, който гледа делото за рекет срещу Веселин Марешки, плевенския прокурор Димитър Захариев, който бе арестуван в съдебна зала, както и пловдивския обвинител Росен Каменов, който бе уличен в лобиране за обвиняеми за данъчни престъпления.

Последният пък сам декларира, че огласените от държавното обвинение твърдения изобщо не отговарят на истината и той нито познава Гатев, нито се е срещал с него, нито двамата са разговаряли по телефона. По отношение на другите двама зам.-шефът на Бюрото сам призна, че ги познава.

Отнемането на секретния му достъп предизвика скандал между институциите, след като шефът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков обвини прокуратурата и ДАНС в координирана атака срещу органа, целяща да ограничи дейността му. Той защити заместника си, обявявайки, че решението на агенцията е било произволно и базирано на несъществуващи факти. В официална позиция по случая Рашков заяви още, че има данни за нерегламентирано подслушване на политици, магистрати и журналисти.

Още по темата
Още от България