Длъжниците на банки по-лесно ще спират изпълнителни листове

Длъжниците на банки ще бъдат облекчени при спирането на принудително изпълнение срещу тях. Това решиха депутатите във вторник при окончателното приемане на промените в чл. 420 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тази седмица парламентът разглежда на второ четене пакета от промени в ГПК, които целят облекчаване на кредитополучателите и усъвършенстване на изпълнителното производство. Част от текстовете бяха предложени от омбудсмана Мая Манолова и БСП, а друга част – от ГЕРБ.

Депутатите окончателно се отказаха да променят спорния чл. 417 и така оставиха привилегията на банките, наред с държавата и общините, да вадят изпълнителни листове по бързата процедура – само по извлечение от счетоводни книги. Преди време този текст беше атакуван и пред Конституционния съд, но в него не бе открито противоречие с основния закон.

Според критици на банковите практики проблемът сега е, че понякога възникват спорове около размера на дължимата сума заради начина на изчисляване на лихвите и неустойките по кредита. В този случай дори длъжникът да подаде възражение и да стартира исково производство, това не спира изпълнението на заповедта на съда и често имуществото на длъжника бива разпродадено, дори той да спечели същинското исково производство.

Неотдавна Съдът на ЕС се произнесе, че съдилищата са длъжни служебно да проверяват договорите с клиентите на банките за неравноправни клаузи, включително за лихвите, преди да издадат изпълнителен лист. Съдии обаче признават, че има сериозни практически проблеми по прилагането на това решение на Съда на ЕС, което означава, че най-вероятно има немалко случаи, в които съдът на практика не проверява дали банката законосъобразно е изчислила дълга на клиента.

Въпреки че депутатите запазиха привилегията на банките, те значително облекчиха процедурата по спиране на принудителното изпълнение, когато длъжникът подаде възражение.

Според промените в чл. 420 обжалването на изпълнителния лист в 14-дневен срок ще спира изпълнението, дори писмените доказателства на длъжника да не са "убедителни“ и дори той да не предостави необходимо обезпечение на задълженията си, както е сега. Така на практика принудителното изпълнение ще може да се спира по решение на съда при представени от длъжника писмени доказателства в 14-дневен срок.

"Промяната създава много по-голяма възможност съдът да спре изпълнението при най-малкото съмнение за числови разлики в дължимата сума, за грешка при пресмятането на наказателните лихви“, поясни председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ. По думите му този текст е умерен и ще работи ефективно.

Депутатите гласуваха и облекчения в полза на длъжника при призоваването му. Според новите текстове занапред ще се счита, че ответникът по дадено гражданско дело не може да бъде открит, ако са направени най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне седмица между всяко от тях, като най-малко едно от тях ще трябва да е в неприсъствен ден. Съдът служебно ще проверява и местоработата на ответника, като целта е призовката да може да му бъде връчена и там.

Облекчават се и част от таксите в изпълнителното производство по отношение на по-малките дългове.

Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава 30% от минималната работна заплата, когато задължението е до 10 на сто от минималната работна заплата. За дълг от 10 до 40 на сто от МРЗ таксите не може да са повече от 40 на сто от минималната работна заплата. За задължение от 20 на сто до една минималната работна заплата таксите не може да са над 50% от МРЗ, а за дълг от една до две минимални заплати - 80 процента.

В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели. В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите, и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка, не на длъжника.

Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в ГПК, решиха депутатите. За задължение в размер над 45 минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнайсета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е в противоречие със задължителната практика, записаха още депутатите.