Ти си това, което четеш

Дойче веле: Към българите - без предубеждения

14:07 | 05 януари 2014 | 14 коментара

Ненужна паника в дебата за отварянето на трудовите пазари за българи и румънци всяват призивите за нови ограничения и срещу т.н. "миграция по бедност", пише в неделя Дойче веле. Пришълците са не заплаха, а печалба за Европа, изтъкват експерти, цитирани от германската медия.

Всеки европейски гражданин има право да работи в която и да е страна от ЕС. С присъединяването си към ЕС всяка страна получава правото на свободно придвижване на работната ръка, макар и не в пълен обхват. Другите страни-членки могат да ограничат достъпа до трудовите си пазари за максимум седем години. В случая с България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 година, девет държави наложиха преходни периоди. Сред тях са Германия и Великобритания. От 1 януари 2014 година българите и румънците се радват на още една свобода. Те вече имат право на достъп до европейските трудови пазари. В Германия това предизвика разгорещен дебат дали е нужно да се въведат по-строги правила за пришълците. Християнсоциалният съюз (ХСС) предупреждава за опасността от "миграция по бедност" и настоява за нови предпазни ограничения. Преди няколко седмици британският премиер Дейвид Камерън пък предупреди за опасността от "социален туризъм".

Директорът на Института за миграционни и междукултурни изследвания (IMIS) в Оснабрюк Андреас Пот твърди, цитиран от Дойче веле, че дебатът в Германия е обусловен от определени страхове. Според него германците трябва да се отнасят по-спокойно към миграцията от България и Румъния. В Испания например почти не се води подобен дебат. А според данни на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) между 2007 и 2011 година в страната е имало 51 000 българи и 327 000 румънци. Освен това процентът на безработицата е значително по-висок от този в Германия.

В Италия, където през последното десетилетие всеки четвърти мигрант е бил румънец, също не се води подобен дебат. Страната отвори трудовия си пазар за българи и румънци още през 2012 г. А в Германия, където има 68 000 българи и 107 000 румънци, дебатът тече с пълна сила. Каква е причината? Езиковата близост между румънци, италианци и испанци може би е от значение за несъмнено по-тъсната връзка между тях, отколкото между румънци и германци? По-важно е обаче защо въпросът за миграцията играе по-съществена роля в икономически силните страни, а не в кризисни като Италия и Испания?

"В Италия и Испания човек трудно може да си намери работа. А там, където няма работа, има по-малко миграция. Германия пък търси работна ръка", казва експертът по миграционните въпроси към ОИСР Томас Либиг, цитиран от Дойче веле. Дали една страна ще отвори трудовия си пазар или ще въведе преходни ограничения, зависи и от географското й положение. "При първата вълна на източното разширяване през 2004 година най-дълги преходни периоди въведоха страните, които граничат непосредствено с новите страни-членки.

Тогава в Германия също бе подет дебат, макар и не с предупрежденията за "миграция по бедност". Подобно смесване на понятията е недопустимо, защото свободният достъп до трудовия пазар не означава автоматично и свободен достъп до социалните системи.

Правото за свободно придвижване на работна ръка дава възможност на всеки да търси работа в рамките на три месеца в която и да е държава от ЕС. Но според европейското право, той не може да претендира за социални помощи. Всяка отделна страна членка определя условията за социални помощи по собствено усмотрение.

Повечето експерти са единодушни, че няма опасност от голяма изселническа вълна към Германия. През 2011 година, когато страната изцяло отвори трудовия си пазар за полските граждани, също не се стигна до масова миграция. По това време повечето образовани поляци вече си бяха намерили работа в други страни. Андреас Пот смята, че сега Германия пропуска добра възможност да привлече висококвалифицирани кадри на трудовия си пазар.

"Германските ограничения за полските работници доведоха до това, че много квалифицирани поляци заминаха за Великобритания, а можеха да бъдат само от полза за германския трудов пазар", подчертава той.

От друга страна, през 2004 година Германия проведе реформата Харц-IVи положи усилия да осигури работа на вече живеещите в страната мигранти. "Това начинание се увенча с успех и сега Германия се отваря за по-нататъшна миграция", изтъква експертът Томас Либиг. Той е убеден, че в крайна сметка всички ще спечелят от българите и румънците. "Хората отиват там, където се търси работна ръка и от това печели целият общоевропейски пазар на труда", казва Либиг, цитиран в неделя от Дойче веле.

Още от България и ЕС

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?