Докато цените на тока зависят от управляващите, ще живеем в соцприказка

Г-жо Капон, как ще коментирате намеренията за едномесечно замразяване на новите цени на тока и смятате ли, че правителството ще успее до края на юли да приложи всички набелязани мерки за задържане на тези цени?

Едномесечни, двумесечни или петмесечни задържания на цени не решават, а отлагат проблема. Докато управляващите, а не пазарът, определят цените, ще продължаваме да живеем в социалистическата приказка, в която онези горе пускат бананите на пазара или спират бананите.

Политически сме свидетели на елементарен театър, в който представителите на управляващите политически сили в КЕВР са "за“ повишаване цените на тока, а представителите на същите политически сили в правителството са против. На път са да протестират срещу себе си. Ако ситуацията не бе трагична, щеше да е комична. Дори се чуха вицове, че както е тръгнало, управляващите може да решат сами да се свалят от власт, защото нямало кой друг да го направи.

Какви са според Вас най-големите рискове в сегашната ситуация – и по отношения на енергийния сектор, и политически?

Най-голямата опасност е, че реформа не се случва. Проверка за ефективността на дружествата – също. Прави се явен опит да бъде натоварен с по-високи цени целият индустриален сектор, със зле прикрития умисъл домакинствата да не плащат толкова много. Това е плитка предизборна лъжа, защото ще поскъпнат всички стоки и всички услуги, за които накрая пак ние плащаме. Българската икономика ще стане по-неконкурентоспособна, а по принуда нови безработни ще излязат на улицата, на които пак ние ще плащаме, но през бюджета на социалното министерство. За всички трябва да е ясна социалната и политическа истина, че накрая сметката плаща крайният потребител.

Председателят на КЕВР каза, че новият тарифен модел е целял по-справедлив подход спрямо всички засегнати, както и че е стъпка към либерализирания пазар. Като се има предвид катастрофата в държавната енергетика и огромните дефицити в НЕК, в каква посока трябва бъдат решенията?

Първо трябва да се запушат всички дупки в държавната енергетика, но това е първо по скорост, а не по важност. Успоредно с това трябва да се потърси съдебна отговорност на тези, които загробиха стотици милиони в проекти, като "Белене“. Същото е валидно и за тези, които умишлено разрешиха наднормено количество ВЕИ, чиято енергия плащаме скъпо и прескъпо. Трябва да се положат всички усилия за разтрогване на договорите в този им вид с двете частни централи в "Марица Изток“. Очевидно е за всички, че най-евтина енергия произвеждаме в държавната "Марица Изток 2“ и в АЕЦ "Козлодуй“. Логично е да насочим усилията си в тази посока, като разширим българската централа с един реактор и рехабилитираме V-ти и VI-ти. Страната ни трябва да има и ясна програма за подновяване на електропреносните мрежи и въвеждане на ""умни мрежи“. Решенията са ясни, нужна е воля, за да бъдат проведени.

Пълното освобождаване на енергийния пазар ли е рецептата за лечението на сектора?

Създаването на енергийна борса е процес, който се влачи от много години и все още не е завършил, защото очевидно някой има изгода от липсата на борса. Това със сигурност е част от рецептата за решаване на проблемите в енергетиката, но не е цялата рецепта.

Възможна ли е енергийна реформа без национална енергийна стратегия?

Имаме много енергийни стратегии, но нито една енергийна реформа.

Как тълкувате поведението на работодателските организации, чиито ръководители се обединиха в искането срещу скока на цените на тока за индустрията и заплашиха с протести, докато в същото време минната камара и представители на чуждестранни компании, членуващи в същите организации, подкрепиха действията на енергийния регулатор?

Част от представителите на чуждестранните компании имат лични комерсиални интереси, които е естествено да защитават. А хората от мините просто чакат да си получат по-бързо парите. Работодателските организации реагират за първи път по наглед естествен начин, въпреки, че са много внимателни да не обидят Бойко Борисов, очевидно смятайки, че така ще защитят по-умело интересите си. Независимо от това, този акт си струва да се отбележи като първи съществен протест от страна на работодателите, които създават брутния вътрешен продукт. Ние от Единна народна партия сме категорично против "токовия удар“ срещу бизнеса. По разбираеми причини работодателите се чувстват малко неловко, защото се налага да изземват - като организации - ролята, функциите, говоренето и битката на една истинска десница, каквато в България няма. Но и те самите никога не са полагали усилия, за да има. Защитата на интересите на работещия капитал, който създава блага, е важен обществен ангажимент за всяка цивилизована държава. Затова аз адмирирам този акт, като акт на пробуждане.

До каква степен според Вас действията на политическите сили в парламента са подчинени на предстоящите местни избори? Какво означава това за реформите в здравеопазването, съдебната система, енергетиката?

Премиерът даде достатъчно ясен отговор в последното си мащабно интервю и обясни, че реформите се бавят, поради предстоящите избори. Друг е въпросът, че такива въобще не са започнали и няма как да забавиш нещо, което не се случва. Така, че изборите ще се използват за претекст и оправдание, а политическите сили са се насочили с пълна скорост само към местния вот. И поради липса на фантазия, в много общини се опитват да разиграят прекрасно описания от министър Лукарски предизборен трик - да се представят един на друг като власт и опозиция.

Вие от много години сте в политиката, почти непрекъснато обикаляте страната – какви са впечатленията Ви, каква част от избирателите искат реални реформи?

Голяма част искат реформи, но още по-голяма част не вярват, че такива ще се случат. Друг е въпросът колко от хората са готови да платят цената за едни истински реформи, защото, по традиция, у нас подкрепа получават тези политици, които обещават големи заплати, дълги магистрали и вечни празници. Младите хора, които отказват да живеят в лъжа и компромиси, нямат територия за развитие на обществения терен. А срещам толкова много интелигентни, вдъхновени и работливи млади хора, пълни с идеи, които искат за променят своя и живота на околните. Но недоверието изяжда територията, на която могат да стъпят. Енергията се излива във Фейсбук, а не по площадите или към урните в секциите. Когато дойде време за недоволство, всички са недоволни, но стане ли дума за конкретни действия - повечето предпочитат да стоят в кухнята на топло.

Какво ще е най-голямото предизвикателство на предстоящите местни избори?

Ще е изненадващо да са честни, а най-голямото предизвикателство е местната власт да бъде спасена от монопола на една единствена партия. Защото категорично вървим към монополизиране на всички власти в България, а това е лоша демокрация за живеене.