ЕК: Има бавен прогрес в ромската интеграция, същинската работа предстои

Има бавен прогрес с малки стъпки по отношение на ромските малцинства в страните членки на ЕС. Това се казва в доклад на Европейската комисия по случай Международния ден на ромите 8 април.

Докладът е първата оценка за изпълнението на приетата през 2011 г. Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите.

В своя оценка за доклада на ЕК Българският хелзинкски комитет (БХК) коментира, че "докладът дипломатично отбелязва прогрес, макар и бавен, в повечето държави членки. Той също посочва, че е необходимо рамката да се адаптира към ситуацията във всяка страна, но въпреки отправените препоръки (в допълнителен документ), докладът се движи по повърхността като само обобщава основните проблеми в 27-те държави членки".

България е спомената на няколко пъти в основния документ за добри и лоши практики. Като най-сериозни докладът посочва проблемите с достъпа до здравеопазване и жилища в България.

Във връзка с достъп до здравеопазването осигуряването на основно здравно покритие е все още предизвикателство в България, се казва в доклада. Например, 59% от ромските жени в България са заявили, че нямат здравно осигуряване в сравнение с 22% от неромски жени според анализ на Агенцията за основни права (FRA) на ромското изследване по пол (от септември 2013 г.).

Докладът препоръчва "жилищните интервенции да се извършват в рамките на интегриран подход, с участието на местните ромски и неромски общности".

Според доклада на ЕС е необходим системен подход при борбата срещу дискриминацията, ефективни мерки за справяне със словото на омраза и практическото прилагане на Закона за защита от дискриминация.

БХК коментира, че антиромското слово на омраза продължава да е широко разпространено в България, а правораздавателната ни система "често си затваря очите пред флагрантни подстрекателства към омраза, дискриминация и насилие спрямо ромите".

Докладът на ЕС също така приветства България за приемането на задължително предучилищно образование за период от две години (с езиково обучение за нуждаещи се деца), мерки за предотвратяване на ранно отпадане от училище и постепенно въвеждане на целодневно обучение.