Два месеца отсрочка за заявки на отстъпки в еконормите искат въглищните централи

На два месеца е редуцирано заявеното през октомври 2017 г. намерение въглищните централи да искат шестмесечна отсрочка за внасяне на заявленията им да получаване на отстъпки в изпълнението на новите екоизисквания за тавана на изхвърляните във въздуха вредни газове.

Искането за удължаване на срока за внасяне на претенцията за дерогация с анализите за необходимите инвестиции за постигане на новите норми за пречистване на серния двуокис, азотните окиси и живака и аргументите за разрешаване на изключение от правилото е било депозирано в екоминистерството в четвъртък. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред парламентарната енергийна комисия и допълни, че е получила уверенията на екоминистъра Нено Димов, че срокът ще бъде удължен.

По сега действащата нормативна база сегашният срок за заявяване на дерогацията от регламента за големите горивни инсталации, приет  в края на април 2017 г., изтича на 16 февруари 2018 г. Още през есента стана ясно, че въглищните ни централи няма да успеят да извършат анализите за необходимите инвестиции в нови очистващи инсталации и как ще се отрази това върху цената на тока, тъй като за първи път трябва да се замерват количествата изхвърлян от тях живак. Досега този елемент не е бил обект на контрол. 

Трите големи електроцентрали в комплекса "Марица Изток" и "Брикел" вече наеха общ консултант, който да направи необходимите оценки, на чиято база да се иска дерогацията. Отделно всяка въглищна централа си прави собствените анализи, но още не се на готови, каза Петкова и изрази увереност, че това ще стане скоро. Докладите обаче имат нужда от прецизиране, заради което са и исканите допълнителни два месеца.

Макар електроцентралите да могат да искат безсрочно изключение от европейските правила за изхвърляните емисии на тези вещества, на практика българските могат да се надяват на отсрочка от няколко години. Според изискванията на регламента до 2021 г. те трябва да са намалили до определени емисионни нива изхвърлянето на тези вредни вещества, или да затворят врати.

Петкова припомни, че преди две седмици правителството реши България да се присъедини към иска на Полша пред Съда на Европейския съюз срещу процедурата, по която са определени и приети емисионните нива. Към тази жалба се е присъединила и Унгария, а София държи връзка с всички държави, които са били против новите еконорми, и се обсъждат какви още действия да се предприемат за смекчаване на изискванията и последиците за въглищните централи.

Петкова изрази притесненията си от това, че държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" увеличава разходите си за екология, след ръста на плащаните суми за парникови емисии. Докато през миналата година за купуването на плава за замърсяване дружеството е дало 110 млн. лв., сега средствата са стигнали 160 млн. лв. и предстои да растат, тъй като има график за намаляване на предоставяните от държавата безплатни квоти. Енергийният министър допълни още, че досегашните анализи показали, че парите за очистващи инсталации за постигане на новите еконорми няма да са в размерите, в които от енергийното министерство са се опасявали и функционирането на централата няма да бъде застрашено.

Служебното министерство на енергетиката от началото на 2017 г. обяви, че необходимите средства за постигане на изискванията на Брюксел са 500 млн. лв., но по-късно стана ясно, че те са надценени.

Депутатът от ГЕРБ Валентин Николов допълни, че част от инвестициите в т. нар. американски централи – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", трябва да бъдат поети от държавната НЕК по силата на договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия. Според допълнителните инвестиции в двете мощности трябва да бъдат поети от "Националната електрическа компания".

Освен посочените вече въглищни централи право да искат дерогация за прилагането на новите емисии имат още ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Перник", "Топлофикация Сливен" и "Топлофикация Русе".