Двадесет и пет години след операция "Чисти ръце" Италия още се мъчи в борбата с корупцията

Двадесет и пет години след операция "Чисти ръце", която разчисти корумпираната политическа класа, Италия продължава да се бори със старите си демони.

На 17 февруари 1992 г. магистратът от Милано Антонио ди Пиетро нареди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на операция "Чисти ръце".

Стотиците разследвания и арести обезглавиха тогавашната политическа класа, като разкриха системната ѝ корумпираност, накараха бившия премиер и лидер на италианските социалисти Бетино Кракси да замине в изгнание и сложиха край на Първата република, отваряйки пътя през 1994 г. на някой си. . . Силвио Берлускони.

Обаче въпреки огромното въздействие на "Чисти ръце" Италия продължава да е редовно разтърсвана от корупционни скандали - от тези, в които е замесен Берлускони до голямата мрежа "Мафия капитале" в Рим, през голяма част от крупните строителни проекти в страната като бентовете на проекта Мозе във Венеция и Универсалната изложба от 2015 г. в Милано.

В неотдавнашен доклад на националната дирекция за борба с мафията даже се изразява съжаление от засилване на това явление - през първата половина на 2016 г. са сигнализирани или арестувани 904 души за корупция или длъжностно присвояване спрямо 841 в предишното шестмесечие.

"Положението със сигурност не е блестящо, макар и да се е подобрило през последните години", смята председателят на борещата се с корупцията НПО "Трансперънси интернешънъл Италия", съдия Вирджинио Карневали.

"Има обръщане на тенденцията, но остава още много за вършене. Днес корупцията е любимото оръжие на организираната престъпност, което убива далеч по-малко, защото е по-лесно да корумпираш, отколкото да убиеш", уверява той.

"Има културен проблем. Италия дълго време е била доминирана от чуждестранни сили и измамването на държавата е било измамване на врага, на нашественика. Тези хора не разбират, че държавата - това сме ние, че корупцията, както и укриването на доходи, вадят пари от нашите джобове", добавя той.

Според доклада на "Трансперънси интернешънъл" за 2016 г. Италия с 47 точки е на 60-о място от 176 държави. Това е с едно място по-горе от 2015 г., но в Европа на по-ниски места са само Гърция и България.

Държавата се старае да отвърне на това предизвикателство и преди четири години учреди Национална служба за борба с корупцията. Тя се ръководи от магистрата Рафаеле Кантоне, който вярва в качествата на "прозрачността" за побеждаване на това бедствие.

"Страните по първите места в класацията на Трансперънси интернешънъл (Дания и Нова Зеландия с по 90 точки) не са страни, които използват драстични репресивни методи, а страни, които насърчават гражданите да сътрудничат", обяснява той.

През последните години Италия си плати за исканото от Берлускони законодателство. За да се защити от множеството започнати срещу него съдебни процедури Берлускони смекчи законите за фалшифицирането на счетоводни документи, корупцията и давността за финансови престъпления. Положението обаче се е подобрило, уверява Кантоне.

Въпреки това корупцията продължава да нанася огромни икономически щети на Италия. Споменаваната от някои НПО "оценка за 60 милиарда евро е лишена от основание, сумата вероятно е дори по-висока", уверява ръководителят на антикорупционната служба.

А корупцията намира благодатна почва в не особено ефикасното управление на парите на данъкоплатците от италианската държавна администрация.

Корупцията на полуострова "се проявява особено системно" в сектора на търговете за обществени поръчки, се потвърждава тази седмица в доклад на италианската Сметна палата.

"Неефикасността на държавната администрацията предизвиква корупцията. Корупцията се заражда от недоверието на гражданите към държавната администрация", казва Кантоне.

"Трансперънси интернешънъл" пък посочва "системната корупция и социалното неравенство, които взаимно се подсилват, водейки до обществено разочарование от политическия свят и давайки благодатна почва за възхода на популистките политици".

С други думи, "ако всички мамят, и аз мамя", обобщава Антонио ди Пиетро, който след известен престой в политиката стана адвокат.

По БТА