Двайсетина държавни болници се нуждаят от оздравителни мерки

Близо 20% от държавните болници или около 20 лечебни заведения се нуждаят от оздравителни мерки заради лошо финансово състояние, като за целта трябва да се приложи индивидуален подход към всяка от тях. Това показва анализ на Министерството на здравеопазването за финансовото състояние на болниците с над 50% държавно участие, на които ведомството е принципал. В групата на закъсалите болници попадат едни от най-големите лечебни заведения , през които минават голяма част от пациентите в страната.

Сред тях са институтът за спешна медицинска помощ “Пирогов“, университетските болници “Александровска“ и “Царица Йоанна“-ИСУЛ, онкодиспансерът на София област, университетските болници в Стара Загора и Русе. В групата на болниците, трупащи дългове, попадат и някои по-малки и специализирани лечебни заведения като Многопрофилната болница по неврология и психиатрия “Свети Наум“ на Четвърти километър, ортопедичната болница “Бойчо Бойчев“, Специализираната болница за лечение на детски болести “Иван Митев“, както и областните болници в Бургас, Ямбол, Силистра, Сливен, Габрово, Кюстендил, Шумен, Търговище, Враца, Ловеч и др. За тези лечебни заведения анализът е установил, че генерират отрицателен финансов резултат, а приходите им не покриват извършените разходи.

За сравнение в друга група попадат болници с ниска рентабилност, които обаче имат възможност с приходите си да покриват разходите. Тук попадат някои санаториуми за рехабилитация като тези в Котел и Марикостиново, Специализираната болница по рехабилитация – Национален комплекс, както и университетската болница в Плевен, Националната кардиологична болница, областните болници в Кърджали, Благоевград, Добрич, Смолян, Монтана, Видин, Разград, “Света Анна“ във Варна.

Като болници с висока рентабилност и възможност приходите да покриват разходите и дори да генерират печалба са квалифицирани университетските болници “Свети Георги“ в Пловдив, “Света Анна“ - бившата окръжна в София, “Света Екатерина“, “Свети Иван Рилски“, “Майчин дом“, както и областните болници в Перник, Пазарджик, Хасково, Велико Търново.

За сравнение допреди няколко години пловдивската университетска болница “Свети Георги“ беше най-задлъжнялото държавно лечебно заведение, но сега вече е в групата на стабилните болници.

Анализът отчита, че като цяло 80% от държавните лечебни заведения запазват относителна финансова стабилност в периода 2014-2016 година, но 20% влошават финансовото си състояние, поради което са необходими допълнителни мерки като преобразуване, преоценка на активите, намаляване на капитала и индивидуални оздравителни мерки.

Най-много дългове за лекарства, най-голям разход - за заплати

Общият размер на задълженията на държавните и общинските болници към края на 2016 година е в размер на 509 млн. лв, като преобладаващата част от тях - 86% - са към доставчици. По това перо най-големи са дълговете на болниците за медикаменти – почти 30% или около 150 млн. лв, следвани от задълженията за медицински консумативи – близо 19% или 96 млн. лева.

Анализът отчита, че разходите на болниците се увеличават с 8% в периода 2014-2016 година.
С най-голям дял от общите разходи на болниците са разходите за персонал – 51%, следвани от лекарствата – 35%, стопанските разходи – 10% и други разходи – 4%.

По данни на НСИ, средната работна заплата в болниците е нараснала от 907 лева в края на 2014 година на1068 лева в края на 2016 година.

Най-високи за възнагражденията в градските и големите многопрофилни и университетски болници, където средната заплата е 1152 лева. В областните болници тя е 983 лева, а в специализираните болници за рехабилитация - 911 лева.

Нарастването на работната заплата през 2016 г. спрямо 2014 г. е средно е около 9 %,, независимо че голяма част от лечебните заведения отчитат отрицателен финансов резултат за този период. Нарастването се дължи най-вече на увеличението на минималната работна заплата.

Над 450 лева разлика в разходите за лечение на един пациент

По-големи разлики болниците отчитат в разхода за лечението на преминал болен. Логично, най-скъпо е лечението в градските многопрофилни и университетските болници, където за лечението на един болен се харчат средно 1329 лева, следват областните болници с 872 лева стойност на лечението на един болен и 617 лева в болниците за рехабилитация.

В структурата на средния разход на един преминал болен най-голям процент са разходите за персонал - над 52%, следвани от оперативните разходи (ток, вода, парно) — около - 24%, разходите за лекарства - 22% и разходите за храна 1.51%.

Средният разход за лекарства на ден в трите типа болници варира между 69 и 18 лева, като се забелязва тенденция на увеличение на разходите за медикаменти в специализираните онкологични болници с около 40 % спрямо 2014 година. Това се дължи най-вече на навлизането на нови и скъпи терапии през последните години.

Анализът отчита също така намаляване на използваемостта на болничните легла. Най-голям е спадът в областните болници, следвани от едноличните търговски дружества с ограничена отговорност и едноличните акционерни дружества. Според здравното министерство лечебните заведения могат да подобрят този показател чрез „по-агресивна политика за привличане на клиенти или чрез вътрешно преструктуриране и оптимизиране на дейността“.