Двувластието в НЗОК се задълбочава, но всичко е точно

Властовата криза в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) достигна нови висоти в петък, когато първо пресцентърът на институцията разпространи справка за актуалните задължения към чужди здравни фондове, потвърждаващи изнесените преди дни от управителя Камен Плочев данни, а след края на заседанието на надзорния ѝ съвет неговият председател Жени Начева ги опроверга и заяви, че пресцентърът не е бил упълномощаван да изнася информацията.

Същевременно тя успокои, че няма опасност Националният рамков договор между НЗОК и Лекарския съюз да не бъде подписан – нещо, за което преди ден настоя финансовият министър Владислав Горанов до изясняването на точния размер на задълженията към чуждите партньори.

При провал на договора, който трябва да бъде подписан до 28 февруари, би пропаднало увеличението на цените на половината клинични пътеки, по които НЗОК плаща на болниците и това взриви лекарското съсловие, което заплаши с протести. С писмо до премиера Бойко Борисов от Българския лекарски съюз настояха в петък общият интерес на пациентите, лекарите и сестрите да не бъде жертван заради допуснатите грешки. На събор на съсловната организация в събота трябва да бъде даден мандат на ръковоството ѝ за подписването на договора.

Самият Горанов в петък заяви, че според него нищо не налага актуализация на бюджета на НЗОК. Той отново настоя да се уточни размерът на дълговете към чуждите каси, тъй като може да се окаже, че сметките по рамковия договор са правени в състояние на заблуждение за техния мащаб.

Междувременно стана ясно, че управителят на НЗОК проф. Камен Плочев е приет в болница заради влошено здравословно състояние.

Пререканията между надзора и управителя продължават в задочен режим

Заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, което трябваше да изясни разминаването в твърденията на Жени Начева и Камен Плочев за мащаба на проблема с дълговете към чуждите каси, в крайна сметка сгъсти още повече мъглата. В петък сутринта пресцентърът на НЗОК изпрати актуална справка, която потвърждава данните от писмото, с което Плочев иска от депутатите актуализация на бюджета и които в сряда той представи пред депутатите от парламентарната здравна комисия. Според данните общият дълг към 31 януари е 271.2 млн. лева, от които 133.4 млн. лева просрочени.

Освен това писмото на пресцентъра съдържа и признанието, че "предвид ръста на сумите по постъпващите от другите държави искове, възникнали при прилагане на регламентите вследствие на присъединяването на България към ЕС, задълженията на България по регламентите значително надвишават финансовите възможности на НЗОК, формирани от здравноосигурителни вноски".

"Данните за просрочените задължения на НЗОК към чужди здравни фондове, предоставени на медиите, не са верни", обяви след заседанието на надзора председателят му зам.-министър Жени Начева и допълни, че Надзорният съвет не е упълномощавал пресслужбата да изнася такава информация.

По думите ѝ коректна информация ще бъде предоставена след спешна вътрешна проверка в понеделник. Според нея разминаването в данните се дължи на различен начин на събиране и обработване на информацията в различните звена на касата.

"Това, че има милиони задължения не означава, че има проблем или че проблемът не е контролируем. Има разлика между общия размер на задълженията, просрочените задължения и това как те се отразяват в системата за вътрешно-финансово управление и контрол на касата", коментира тя.

Нямало върнати българи, нито застрашени от лечение в чужбина

Начева отново увери, че лечението на български граждани в ЕС не е застрашено заради забавеното разплащане от страна на НЗОК. Според нея заложените в бюджета на НЗОК за тази година 73 млн.лв. за разплащане с чуждите фондове ще бъдат достатъчни и няма да има напрежение, тъй като има споразумения за разсрочване на плащанията.

Същевременно Начева опроверга и изнесените в сряда от Плочев данни за постъпили над 600 жалби за две години от пациенти за отказано лечение в чужди клиники заради дълговете на НЗОК.

“Всъщност жалби няма, а тези над 600 лица са хората, които са заявили възстановяване на плащанията след лечение в чужбина. Няма нито една жалба, постъпила в касата от конкретно лице, нито е застрашено лечението на което и да е лице в чужбина“, каза още Начева.

Тя увери, че в момента НЗОК като администрация работи добре, въпреки че проф. Плочев е в болничен.

Горанов: Не трябва да се прави актуализация на бюджета

Финансовият министър Владислав Горанов също коментира, че не трябва да се прави актуализация на бюджета на НЗОК, за каквато настояват и от БСП, които подкрепят Плочев.

"Защо трябва да се прави актуализация при положение, че имаме 407 млн. лв. повече? Защо да правим актуализация на бюджет, който е приет преди два месеца и при положение, че не сме решили как да разпределим допълнителния ресурс?", заяви Горанов.

Той отново разкритикува поведението на управителя на касата проф. Камен Плочев, който вече беше порицан от премиера и парламентарната група на ГЕРБ, а здравният министър Кирил Ананиев директно му поиска оставката.

"Със сигурност не е този начин, по който трябва да се координира здравната система с писма до ръководителите на парламентарни групи. България е конституционна република с парламентарна управление, но функциите по отношение на управлението на държавния бюджет са перманентно вменени на изпълнителната власт в същата тази конституция. Правото на изменения в бюджета също е запазено само за Министерски съвет", заяви Горанов.

Според него разликата в сметките на НЗОК трябва да бъде обяснена. "Официалната статистика, която в съответствие в Закона за публичните финанси и указанията, които Министерство на финансите дава към първостепенните разпоредители дава други числа. Това е притеснително най-малко по няколко причини. Първо, поставя се под съмнение системата за отчетност и контрол в НЗОК и на второ място качеството на цялата статистика, която изготвяме за нотификацията на дефицита и дълга към Евростат“, заяви той. Той посочи, че затова е поискал и разяснения от здравната каса.

"Това, което вероятно предизвика напрежение в системата, е да не се бърза с подписване на Национален рамков договор, преди да знаем на каква основа го подписваме. Ако приемем, че управителят на НЗОК, министър Кирил Ананиев и двете съсловни организации са разсъждавали да разпределят примерно 400 млн. лв. при наличие на 7 млн. лв. задължения към чужди осигурителни каси, а всъщност тези милиони са много повече, те са били в заблуждение", коментира Горанов.

БЛС: Призивът на Горанов е противоконституционен

Призивът на Горанов отпреди ден, че Националният рамков договор не трябва да се подписва до изясняване на мащаба на дълговете към чуждите каси, обаче навлече гнева на Българския лекарски съюз. Съюзът също се оказа в състояние на разкол, след като в четвъртък призова да се търси сметка само и единствено от управителя на НЗОК проф. Камен Плочев, а в петък изпрати писмо на Борисов, в което искането на Горанов беше определено като "противоконституционно".

"Според БЛС по своята същност този призив е направен в противоречие с текст от Закона за здравното осигуряване, според който националните рамкови договори се приемат не по-късно от последния ден на месец февруари, и то при приключил преговорен процес. Самите рамкови договори се съставят, за да гарантират дейностите по ЗЗО и в изпълнение на разпоредба от Конституцията. Поради тази причина, косвено призивът на министъра на финансите е и противоконституционен, и то при условие, че именно благодарение на изпълнителната власт в рамките на преговорите разполагахме с 407 млн. лв. повече от предходната година, с които постигнахме увеличаване стойността на медицинските дейности и конкретно на 136 клинични пътеки с насоченост предимно в детско и майчино здравеопазване", се казва в писмото на Лекарския съюз до премиера.

Заплахата с криза и протести остава

"Осъзнаваме, че отговорните лица за несъответствието в данните за задълженията на НЗОК към чуждите здравни институции следва да понесат своята отговорност, но цената не бива да е общият интерес на българските пациенти, лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри, както и на собствената ни обвързаност по трансграничната здравна помощ", заявяват лекарите и предупреждават, че ако Рамковият договор не бъде подписан или бъдат нарушени постигнатите в него договорки, ще бъде предизвикана “криза в българското здравеопазване и протести на цялата медицинска общност“.

От БЛС призовават българското здравеопазване да не бъде поставяно в риск с фискални цели.

"Правото на здраве е неприкосновено, прокламирано и установено в основополагащите международни, европейски и национални актове, гарантиращи признатите граждански права и интереси. Посегателството над него е компрометиране на националната сигурност и абдикация от ангажиментите на изпълнителната власт към народа", се казва в писмото.