Джон Кери: САЩ понякога отиват "твърде далеч" в шпионирането

Държавният секретар на САЩ Джон Кери призна за първи път, че понякога американските разузнавателни служби стигат "твърде далеч" в шпионирането, съобщава Франс прес в петък. На конференция в Лондон, в която участва чрез видеовръзка,  Кери защити шпионирането като необходимо в борбата с тероризма, но се съгласи, че е необходим контрол.

В присъствието на своя британски колега Уилям Хейг Кери настоя, че електронният шпионаж е предотвратил сваляне на самолети, взривяване на сгради и убийства на хора.

"В някои случаи обаче признавам, както признава и президентът Обама, службите са стигали твърде далеч, но мога да ви уверя, че това няма да се случва в бъдеще", каза държавният секретар.

Той добави, че Барак Обама е твърдо решен да направи пълен преглед на програмите за следене, за да не се допусне никой да остава с усещането за злоупотреби. Той оспори съобщенията в медиите, според които Агенцията за национална сигурност на САЩ е подслушвала близо 70 милиона души. "Не, не е така. Тези твърдения са силно преувеличени", каза той, цитиран от ДПА.

Междувременно представител на американското правителство съобщи, че разузнаването на САЩ събира информация в Япония и Германия, въпреки че двете страни са сред най-близките съюзници на Вашингтон. Съответните мощности за подслушване са разположени във военни бази и в посолствата на САЩ в тези страни, допълни служителят в интервю за японския тв канал Ен Ейч Кей. Той потвърди, че американските специални служби заедно с колеги от Канада, Великобритания и Нова Зеландия образуват тайна общност под името "Пет очи" (Five Eyes) за обмен на разузнавателна информация.

Както съобщи "Вашингтон пост", членовете на "Пет очи" събират данни от 250 милиона интернет акаунта в Джимейл, Яху, Фейсбук и Хотмейл и ги предават на АНС на САЩ. Тази операция се извършва по отношение на ползвателите на интернет в целия свят.

Сенатска комисия гласува за ограничаване действията на АНС

Сенатска комисия в САЩ подкрепи законопроект, въвеждащ ограничения върху програмата за електронно следене на Агенцията за национална сигурност, която бе разобличена от бившия ѝ служител Едуард Сноудън.

Комисията по разузнаването на Сената одобри с 11 срещу 4 гласа текст, изискващ специални условия като например данни за тероризъм, за да се подслушват телефонни разговори и да се следят електронни комуникации. Предвижда се присъда до 10 години затвор за непозволено наблюдение и шпиониране. Подсилва се също надзорната роля на Конгреса на САЩ и се въвежда утвърждаване в Сената на кандидатите за постовете директор и главен инспектор на АНС.

Председателката на комисията по разузнаването Даяна Фейнстейн, която е вносител на законопроекта, изрази надежда, че той ще бъде съгласуван бързо с юридическата комисия, която разглежда собствен текст, и ще бъде внесен за разглеждане от целия Сенат в най-кратки срокове.

Работи се по "кодекс за добро поведение"

В Париж френският президент Франсоа Оланд даде вчера да се разбере, че в момента се води диалог на най-високо равнище за изработване на "кодекс за добро поведение" между съюзниците в областта на събирането на данни и следенето на комуникации, предаде Франс прес. Френският държавен глава е уведомил за това парламентарна делегация, която прие в Елисейския дворец.

Оглавяващият делегацията сенатор Жан-Пиер Сьор заяви, че Оланд е изразил пред парламентаристите дълбока загриженост от разкритията за електронния шпионаж и е формулира конкретни искания, които да представи пред президента на САЩ Барак Обама.

Германски депутат на среща със Сноудън в Москва

Германски депутат пък съобщи, че се е срещнал вчера в Москва с бившия служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън, който изразил готовност да помогне на Германия за разследването на електронния шпионаж от американска страна, предаде Асошиейтед прес.

Ханс-Кристиан Щрьобеле, депутат от опозиционната партия на зелените, е постнал в Туитър снимка, на която са двамата със Сноудън. Щрьобеле е написал също на страницата си, че Сноудън му е дал писмо до германските власти, което той ще представи в Берлин. Пред телевизия А Ер Де депутатът каза, че Сноудън, който "без съмнение знае много неща", е готов да замине за Германия и да даде показания.

Германия иска отговори от властите в САЩ във връзка с твърденията, че е бил подслушван телефонът на канцлера Ангела Меркел. Германският парламент ще обсъжда проблема с шпионирането от АНС на САЩ на 18 ноември и ще реши дали да създаде разследваща комисия, посочва АП.

Германското правителство е едно от многото, които отказаха убежище на Сноудън по-рано тази година. Бившият служител на АНС получи убежище в Русия през август, след като бе принуден да живее на московското летище Шереметиево повече от месец след пристигането си от Хонконг.

Германски медии съобщават, че американските власти вече са поискали от Германия да им предаде Сноудън, ако той се озове на германска територия, което според повечето наблюдатели е малко вероятно.