Единственият ефект от разяснителната кампания за изборите – похарчени почти 750 000 лв.

Централната избирателна комисия (ЦИК) е похарчила 748 393 лева бюджетни пари за информационно-разяснителна кампания за начина на гласуване и правата и задълженията на избирателите, без ясен ефект.

Това става ясно от отговори на комисията, поискани от Mediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация.

На фона на рекордния брой невалидни бюлетини, които бяха отчетени на проведените през октомври м.г. местни избори и национален референдум за електронното гласуване, ЦИК изобщо не се е заинтересувала от ефекта на разяснителната си капмания.

Рекорден брой невалидни бюлетини

Общият брой невалидни бюлетини от вота на 25 октомври 2015 г. е 463 695. Според изчисленията на Института за развитие на публичната среда те съставляват 14.09% от подадените бюлетини за кметове и общински съветници.

Числото е особено стряскащо на фона на статистиката до момента. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. невалидните бюлетини са 0.90% от всички; на вота за Народно събрание през същата година – 2.20%; на първия тур на президентските избори през 2011 г. - 6.40%. На парламентарния вот през 2013 г. невалидните бюлетини са били 2.50%, на европейския година по-късно – 5.20%, а на предсрочния вот през 2014 година – 6.29%.

Експертите обясняват рекордните почти половин милион сбъркани бюлетини с многото книжа, които избирателите трябваше да попълват и с неяснотите около това.

Партиите от своя страна интерпретираха аномалията според собствените им политически цели. Така например още на първата си пресконференция след изборите миналия октомври шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни огромния брой невалидни бюлетини с преференцията, която била неясна за избирателите. Това даде повод на партиите, които не са особени привърженици на правото на избирателите да пренареждат партийните листи, да повдигнат отново въпроса дали това право да не бъде отнето чрез повишаване на прага на преференцията. Засега този дебат се ограничи до повишаване на прага за пренареждане на листата за местни избори, което е залегнало в промените в Изборния кодекс, приети на първо четене.

Досега обаче никой не е анализирал ролята на Централната избирателна комисия в процеса, въпреки че по закон именно ЦИК е длъжна да проведе информационно-разяснителна кампания. Комисията пък се оказва, че изпълнява задължението си формално, но без да изследва в последствие дали то изобщо е произвело някакъв ефект сред избирателните.

Единственият сигурен ефект – похарчени 750 000 лева

Mediapool поиска да бъде предоставено копие от методологията, изследването или доклада, с който е оценен ефектът от проведената информационно-разяснителна кампания за правата и задълженията на избирателите. ЦИК отговори, че нито е създавана, нито е съхранявана подобна информация.

От предоставена справка става ясно, че комисията е изразходвала за кампанията с неясен ефект 748 393 лв., но пък за сметка на това са спестени цели 1607 лева от първоначално отпуснатия бюджет.

От тях 52 800 лева ЦИК е платила за изработката на осем клипа с разяснения на фирма "ПРЕМИЕРстудио плюс“ и 87 600 лева за изработване на печатни рекламни брошури на фирма "МЕЙЛБОКС“.

За безадресно разпространение на брошурите ЦИК е отпуснала отново на "МЕЙЛБОКС“ 114 000 лева. Освен разпространение на брошурите по пощенските кутии в областните градове, фирмата е ползвала услугите на вестниците "Телеграф“, "Труд“, "24 часа“ и "Стандарт“. По думите на собственика на фирмата Димитър Цветанов пред Mediapool, листовките са разпространявани в големите градове пропорционално на жителите им, а вестниците са подбрани по тиража им.

За оставащите 494 793 лева ЦИК е сключила договори с бТВ, Нова телевизия, Дарик радио и мрежата радиа "Фокус“.

Любопитен момент е, че според договорите с фирмите, изработили разяснителните материали, плащането се извършва в срок от 7 дни от представянето на протокол на ЦИК за приемане на изработеното, заедно с фактура. От приложените документи става ясно, че осемте разяснителни клипа са платени от ЦИК на 22.10.2015 година, три дни преди изборите. Което на практика означава, че "изработеното“ е предоставено на 15 октомври, 20 дни след началото на предизборната кампания.

Плащането по договора за изработка на листовки и брошури пък е извършено на 14.10.2015 година, което според условията в документацията означава, че материалите са предадени на 7 октомври.

Самите договори с фирмите-изпълнителни са сключени в първия ден на предизборната кампания. А публикации в медиите гласят, че едва "седмица преди вота ЦИК се сети да започне разяснителна кампания“.

Защо ЦИК не е започнала да разяснява гласуването по-рано остава загадка.

Разнопосочни указания на ЦИК

Друг странен момент в организацията на вота са обученията, които ЦИК провежда с общинските и секционните избирателни комисии.

Както Mediapool съобщи още преди вота указанията, които комисията раздаваше устно на ОИК и СИК предпоставяха изкуствено произвеждане на невалидни бюлетини.

На изрично запитване ЦИК предостави методическите си указания, публикувани на сайта ѝ. Изрично уточнение за даваните устни указания за начина на гласуване и за национален референдум и за местния вот обаче няма.

Неразбориите по този повод, предизвикали скандали в началото на изборния ден, бяха свързани с това, че в някои избирателни секции на гражданите се даваха всички предвидени за вота бюлетини, включително на референдума, докато други даваха бюлетина за референдума само ако човек специално поиска.

Членове на ЦИК обясниха неофициално пред Mediapool, че разминаванията се дължат на липсата на унифициран подход при устните обучения с местните подразделения, отговарящи за организацията на вота.

Разнопосочните указания също допринасят за създаването на обърквания и оттам на невалидни бюлетини.

Томислав Дончев: В изборния процес липсва лидер

Потърсен за коментар, отговарящият за организацията на изборите вицепремиер Томислав Дончев посочи пред Mediapool, че проблемът е "липсата на лидер в изборния процес“.

"От една страна, Министерският съвет има правомощия, от друга – ЦИК е господар на процеса, но пък има секционни и общински избирателни комисии, които са сравнително автономни“, обясни ситуацията вицепремиерът.

По думите му "разнопосочните инструкции“ се дължат на автономността на всички субекти. "Мнението ми е, че трябва да вървим към промяна с цел по-голяма централизация, за да се знаят отговорностите, тъй като сега просто не знаем кой какво е инструктирал и казал“, допълни той.

От гласуваните на първо четене промени в Изборния кодекс обаче не се вижда никакъв интерес от страна на партиите към тези технически проблеми в организацията на изборите. Текстове, регулиращи задълженията на ЦИК за информационната кампания, или обученията с ОИК, РИК или СИК липсват, а големият брой недействителни бюлетини се ползват само като политически аргументи за завишаване на преференцията.

_____

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.