Ти си това, което четеш

Една десета от населените места в Северозапада са без обществен транспорт

16:40 | 14 ноември 2017 | 0 коментара

Близо една десета от селата в най-бедния европейски регион нямат обществен транспорт и не са свързани с областния център.

Става въпрос за 48 населени места, в които живеят 8754 души. В други 43 села с 6878 жители имат транспорт по-малко от пет дни в седмицата. Това затруднява достъпа им до работа, образование, здравеопазване и административни услуги, показва одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.

Като цяло Северозападният район е слабо населен, а определени места вече са обезлюдени. В него влизат областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, в които има общо 51 общини. От тях 33 получават държавна субсидия за обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешно градския транспорт и транспорта в планински и гранични райони.

Транспортните схеми са неефективни

 

Общественият превоз на пътници с автобуси става според утвърдени транспортни схеми. Те са републиканска, областни и общински.

 

Термините, с които се описват процесите по разработване и утвърждаване на транспортните схеми, са дефинирани неясно, непълно и не осигуряват еднозначно тълкуване, смята Сметната палата. Даден е пример с понятието "маршрут" (спирки – начална, междинни, крайна; дължина; скорост) и как следва да се определи дадена автобусна линия.

Според Сметната палата неправилното интерпретиране на термина "маршрутно разписание" води до разпокъсване на превозната услуга по дадена автобусна линия между различни възложители и изпълнители. Тази практика се среща и при трите вида транспортни схеми.

Няма нормативно изискване за координация между трите вида транспортни схеми и няма обобщена база данни за извършваните превози по тях. Това не позволява да се оптимизира транспортната свързаност на населените места и води до риск за превоза на пътници по икономичен и ефективен начин, смята Сметната палата.

Като пропуск е посочена и липсата на процедура за обсъждане с гражданите на маршрутите и разписанията на автобусните линии.


Единствено община Априлци спазва изцяло закона

Обществените превози на пътници се възлагат от общините. В случаите, когато се предвижда превозвачите да получават компенсации за пътувания по намалени тарифи и за реализирани загуби от нерентабилни линии, превозите се възлагат по Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите.

При 92 на сто от сключените договори нормативните изисквания за възлагане на превозите са спазени. Пропуски има в общините Белоградчик, Враца, Вършец, Кула, Мездра и Плевен. Това е лишило превозвачите от възможността за получаване на компенсации, констатират одиторите.

Проверката им показва, че част от общините са се възползвали от законовата възможност да удължават договорите с до две години с даден превозвач, за да не остане населението без обществен транспорт. Даден е пример с кмета на Видин (мандат до октомври 2011 г.), който в нарушение на законовите изисквания е удължил сроковете на 6 договора над разрешения двугодишен срок. За допуснатите нарушения не се налага наказание.

 

През 2015 г. са въведени законови изисквания данните за избора на превозвачите на обществен превоз и предоставяните им средства от държавата за компенсации за всяка финансова година да са публични. До 31 март всяка година кметовете на общините трябва да публикуват тази информация за предходната година.

През 2016 г. нито една община от Северозападна България, с изключение на Априлци, не е изпълнила изцяло изискванията.

 

От 51 общини в района 15 не получават субсидии от държавата за превоз

 

Според Наредба от 2015 г. право на субсидия за нерентабилни превози по междуселищни линии имат превозвачите, извършващи превози до населени места с жители до 500 души и включени в списъците на местата в планински или гранични райони.

Критериите за определяне на характера на населените места като планински или гранични обаче са непълни и не са достатъчно обективни, констатира Сметната палата. Това е довело до лишаване на общини от полагащите им се субсидии за междуселищни превози. Например, общините Видин и Козлодуй не попадат в списъка на общини с гранични райони, което затруднява кметовете да осигуряват транспортната свързаност между малките населени места и общинския или областния център, констатират одиторите.

Според тях липсват нормативни изисквания и критерии при определяне на нерентабилните градски линии, подлежащи на субсидиране.

Съществува и голяма диспропорция между субсидията на двата вида превози. Около 80 на сто от общия размер на средствата за субсидиране на нерентабилни превози отиват за вътрешноградски транспорт и едва около 20 на сто за междуселищни превози. Това поставя в неравностойно положение населението в градовете и в селата, за които транспортът е от решаващо значение за осигуряване на нормални условия за живот и работа, посочват от Сметната палата.

Разпределението на субсидиите за нерентабилни превози се извършва от ИА "Автомобилна администрация" въз основа на подадени от общините данни за финансовите резултати на превозвачите. Поради липсата на контрол от страна на общините има риск от неточно и невярно представени данни в месечните справки за финансовите резултати на превозвачите.

Представените от общините данни показват, че превозвачите отчитат все по-големи загуби. В същото време с предоставената от държавата субсидия се компенсират под 10 процента от отчетените загуби. Това показва, че превозвачите извършват превозите по нерентабилните линии при привидно нарушен икономически интерес.

В резултат на пропуските ИА "Автомобилна администрация" е преустановила трансфера на средства за субсидии за нерентабилни превози на 15 общини в Северозападна България в периода 2014 - 2016 г. Това създава риск превозвачите да прекратят превозните услуги и да лишат населението от обществен транспорт.

Препоръки


Сметната палата препоръчва да се обсъди възможността за обединяване на транспортните схеми при тяхното разработване и утвърждаване. За това от години настояват и автобусните превозвачи.

Одиторите препоръчат да се направи и анализ на практиката по възлагане на превозите по автобусни линии от общините и прилагането на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Сметната палата е на мнение, че трябва да има единен подход при възлагането на обществените превози.

Одиторите препоръчват още и да се предприемат действия за създаването на единна публична електронна платформа с транспортните връзки въз основа на трите вида транспортни схеми.

Общо Сметната палата е дала 21 препоръки на министъра на транспорта, три на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" и шест на кметовете на проверените общини, които те трябва да се изпълнят до края на 2018 г.
 

Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?