Ти си това, което четеш

ЕК иска от България четири основни реформи през 2017 г.

Под лупа ще се следят събирането на данъците, банковият сектор, социалната сфера и обществените поръчки

Четири основни реформи трябва да извърши България през 2017 г., ако не иска да загуби част от европарите за периода 2014 – 2020 г.

Това става ясно от редовния годишен доклад на Европейската комисия, с който тя отправя специфични препоръки в икономическата сфера на всяка от държавите членки. Различното тази година е, че изпълнението на препоръките ще бъде взето предвид при предстоящата оценка на изпълнението на реформите в страната, от която ще зависи запазването или орязването на част от евросредствата за програмния период до 2020 г.

Събираемостта на данъците е предизвикателство

Въпреки че България прие специална стратегия за повишаване на събираемостта на данъците и борбата със сивата икономика и въпреки редовните хвалби на премиера Бойко Борисов за милиардите, разкрити от пресичане на "контрабандата“, повишаването на събираемостта е препоръка №1 в доклада за 2017 г. Мярката отсъстваше сред четирите основни съвета на ЕК през предходната година.

"Въпреки че има подобрение, събираемостта на данъците остава предизвикателство. Сивата икономика и недекларираният труд са все още на високи нива“, посочва Европейската комисия. Според нея няма особен напредък при доброволната събираемост.

Европейската комисия все пак е доволна, че България е успяла предсрочно да изпълни целта си да намали дефицита в бюджета, като дори отчете излишък от 0.1% през 2016 г. Въпреки прогнозата за известно връщане назад до дефицит от 0.4% от БВП през 2017 г. и 0.3% през 2018 г., Брюксел приема, че страната ще успее да се вмести в правилата на Пакта за стабилност и растеж през 2017 г. и 2018 г., с което се приема за изпълнена основната препоръка на ЕК от миналата година. Въпреки това обаче България остава в групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси и през тази година.

Трябват допълнителни мерки към банките, застрахователите и пенсионните фондове

За разлика от българските власти, които след обявяването на резултатите от проверките и стрес тестовете на банките и небанковия сектор през 2016 г. сметнаха темата за приключена, Европейската комисия настоява да се вземат още мерки за укрепване на финансовия сектор.

България трябва да вземе последващи действия след проверките във финансовия сектор, особено по отношение на презастрахователните договори, надзора на ниво групи, трудно оценимите активи и експозициите на свързани лица, гласи препоръка №2 на ЕК за 2017 г.

Брюксел допълва, че с негово съдействие трябва да се подобри банковият и небанковият надзор. Трябва да се вземат и мерки за намаляване на високия дял на лошите фирмени кредити чрез създаване на вторичен пазар на лоши кредити и чрез реформа на законовата рамка на несъстоятелността – проблем, който комисията поставя редовно всяка година.

"Въпреки че резултатите (от проверките в банковия и небанковия сектор, б. р.) потвърдиха стабилността на секторите като цяло, бяха установени определени уязвимости, особено в някои системно важни институции. Доколкото последващите мерки все още не са изцяло въведени, източниците на уязвимост остават", заключава комисията.

Тя е недоволна, че някои въпроси като оценката на неликвидните финансови инструменти и активи, както и експозициите към свързани лица не са били достатъчно добре обхванати по време на трите проверки – на банките, застрахователите и пенсионните фондове. "Надзорниците биха могли да предприемат по-консервативен подход по тези въпроси“, препоръчва ЕК.

Трябва да се предприемат специални действия по отношение на банки, които имат извънредно високо ниво на лоши кредити, посочват още евроекспертите.

Все по-тревожно е нарастващото неравенство на доходите

Както обикновено, следващата ключова препоръка на Брюксел е в социалния сектор.

Програмите по отношение на пазара на труда трябва да са по-добре насочени. Трябва да се подобри и връзката на социалните услуги със заетостта на хората в неравностойно положение. Ромското население трябва да получи достъп до добро образование.

В здравеопазването препоръките са да се увеличи покритието на здравното осигуряване, да се намалят кешовите плащания и да се адресира проблемът с недостига на медицински специалисти.

Друга мярка е прословутият прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата, който към момента буксува заради неразбирателство между социалните партньори. ЕК настоява минималният гарантиран доход, който не е актуализиран от 2009 г. и е в размер на 65 лв., да се увеличи до по-адекватно равнище.

"Към настоящия момент пазарът на труда се характеризира с високо равнище на дългосрочната безработица и на икономически неактивните, ограничено включване на младите хора, недостатъчна квалификация на работещите и несъвместимости“, посочват евроекспертите.

Въпреки че процентът на децата в риск от бедност и социално изключване леко е паднал, той все още е сред най-високите в ЕС.

В доклада за поредна година се подчертава, че България остава най-бедната страна в ЕС.

Значим и все по-сериозен проблем за страната е неравенството на доходите. Разликата между дохода на 20-те процента най-богати домакинства и 20-те процента най-бедни в България се е покачила от 6.1 пъти през 2012 г. на 7.1 пъти през 2015 г. Това поставя страната сред държавите в ЕС с най-голямо неравенство на доходите, посочва още Брюксел.

Нужен е строг контрол върху обществените поръчки

Четвъртата реформа, която Брюксел ще следи с особено внимание през 2017 г., е ефективното прилагане на новата национална стратегия в сферата на обществените поръчки.

Брюксел подчертава, че България има сериозни проблеми със съдебната реформа, но те не се третират с настоящите препоръки, които са в сферата на икономиката и социалната система.
 

Още от Бизнес