ЕК обяви раждането на Европейския енергиен съюз

Европейската комисия обяви 25 февруари 2015 г. за рождената дата на Европейския енергиен съюз, след като в сряда еврокомисарите одобриха стратегията за обособяването на съюза. Документът предвижда по-голяма свързаност на енергийните мрежи в Европа, за да се гарантира повече сигурността на доставките, да се намали зависимостта от руските газови доставки и да се разчита повече на съседите при нужда. Целта е Европа да получава по-устойчива и по-чиста енергия на по-достъпни цени.

Според стратегията двустранните енергийни договори, сключвани от държавите членки на ЕС, ще бъдат предварително съобразявани със становището на Брюксел, преди да бъдат подписвани. Ще бъде разработена европейска стратегия за развитието на терминали за втечнен газ. Предстои постоянно разнообразяване на източниците и пътищата на енергийните доставки за ЕС, заяви заместник-председателят на Еврокомисията и еврокомисар на енергийния съюз Марош Шефчович.

"Днес стартираме най-амбициозния европейски енергиен проект, откакто беше създадена Европейската общност за въглища и стомана. Проект, който ще обедини нашите 28 европейски енергийни пазари в Енергиен съюз, ще направи Европа по-малко енергийно зависима и ще даде на инвеститорите предвидимостта, от която те толкова се нуждаят, за да създават работни места и растеж", заяви при представянето на стратегията Шефчович

По думите му се полага началото на фундаментален преход към нисковъглеродна и щадяща климата икономика, към Енергиен съюз, който поставя на първо място интересите на гражданите, като им предлага по-достъпно по цена, сигурно и устойчиво енергоснабдяване.

Шефчович посочи, че стратегията за енергийния съюз обхваща въпросите за укрепването на солидарността и доверието, за да може държавите от ЕС да разчитат една на друга, особено при прекъсването на енергийните доставки.

Той допълни, че предстоят проверки за устойчивост на електропреносните системи.

По неговите думи достъпът до енергия е въпрос на свобода. Трябва откъснатите национални енергийни системи да бъдат свързани, посочи заместник-председателят. Насърчаваме държавите от ЕС да ограничат действията, които водят до сътресения на общия европейски енергиен пазар, необходима е повече прозрачност, заяви Шефчович.

"Нека се захващаме за работа. Днес зададохме курса към свързан, интегриран и сигурен енергиен пазар в Европа. Сега нека действаме това да стане реалност. Нашият път към действителната енергийна сигурност и опазването на климата започва тук, у дома", заяви при представянето на стратегията Мигел Ариас Канете, комисар по въпросите на климата и енергетиката. Той допълни, че ще се съсредоточи върху изграждането на общия енергиен пазар, спестяването на повече енергия, разширеното използване на възобновяемите енергийни източници и диверсифицирането на нашите енергийни доставки.

"Твърде дълго време енергията беше изключена от основните свободи на нашия съюз", заяви председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер. "Сегашните събития ясно показват какво е заложено на карта, тъй като много европейци се опасяват, че може да не разполагат с нужната им енергия за отопление на жилищата си. Важно е Европа да действа единно, в дългосрочна перспектива. Искам енергията, която е в основата на нашата икономика, да бъде устойчива, надеждна и сигурна, както и във все по-голяма степен от възобновяеми източници и неизчерпваща природните ресурси", допълни той.

Документът предвижда още коренно преосмисляне на енергийната ефективност и нейното третиране като самостоятелен източник на енергия, така че тя да може да се конкурира при равни условия с производствените мощности.

Два нови газови разпределителни центъра в Югоизточна Европа и Средиземноморието

Необходимо да се изградят още два газови разпределителни центъра в ЕС - в Югоизточна Европа и в Средиземноморието, заяви при представянето на стратегията за европейския енергиен съюз еврокомисарят по енергетиката Мигел Канете.

Той отбеляза, че неотдавна в София заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович е обсъдил с няколко европейски държави необходимостта от създаването и развитието на връзките на България към газопреносните мрежи на съседните страни за разширяването на газовия коридор към Южната част на ЕС. Канете поясни, че така ще бъде достъпен газ от Азербайджан, Туркменистан и Турция. По неговите думи ЕС цели да разшири доставките на газ и от Алжир и Норвегия.

Необходимо е развитието на още терминали за втечнен газ в Европа, това е част от стратегията ни за подсигуряване на доставките, допълни еврокомисарят. Той добави, че утре ЕК ще обяви нови наказателни процедури в областта на енергетиката, за да може преди прилагането на стратегията навсякъде в ЕС третият енергиен пакет да бъде изцяло въведен в действие.

Научихме уроци от прекратения проект "Южен поток", последващата консултация на сключените междуправителствени споразумения не е достатъчна, заяви Шефчович. Той съобщи, че част от новата стратегия е въвеждането на повече прозрачност на тези споразумения и предварителното им задължително съгласуване с ЕК. Без прозрачност преговорите с доминиращи доставчици се водят трудно, коментира той. Шефчович отбеляза, че ЕК ще държи да знае предварително договаряните цена, количества и условия за доставки на енергия.

В Централна и Източна Европа има дългосрочни договори за доставки, които са основна причина за високите цени на енергията в този регион. Преди подписването на такива договори ще бъде много полезно мнението на ЕК, това ще даде предимство в преговорите. Това е много сложна и чувствителна тема, но ние умеем да работим с такива данни, това би било от полза за бъдещите договорености, заяви Шефчович. Според него в Западна Европа енергийният пазар работи добре и затова там не се предвиждат промени.

На срещата в София си поставихме много ясни цели за развитието на газовите връзки, за осигуряването на поне три източника на доставки, поясни Шефчович. Той изрази надеждата напредъкът в преговорите с Иран и стабилизирането на Ирак да доведат до по-сигурни енергийни доставки за Европа. По неговите думи така ще могат да бъдат договаряни по-добри цени и енергийните доставки за ЕС ще бъдат защитени.

Ключови показатели

ЕС е най-големият вносител на енергия в света - за около 400 млрд. евро годишно, за да покрие 53 % от своето потребление.

12 от държавите в ЕС (Кипър, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания), не са постигнали минималната за ЕС цел за взаимосвързаност - най-малко 10 % от електроенергията от инсталираните производствени мощности да са в състояние да "пресичат границите". ЕС изброи 137 електроенергийни проекта, включително 35 за междусистемни електропроводи: изпълнението на тези проекти може да намали броят на тези държави от 12 на две.

Наличието на подходящи междусистемни връзки в европейската електроенергийна мрежа може да спести на потребителите до 40 млрд. евро годишно.

Шест от държавите в ЕС (България, Естония, Финландия, Латвия, Литва и Словакия) са зависими от един-единствен външен доставчик за целия си внос на природен газ.

В жилищния фонд в ЕС преобладават енергийно неефективните жилища с дял от 75 на сто; за 94 на сто от транспорта се разчита на нефтени продукти, 90 на сто от които са вносни.

Необходимо е само до 2020 г. в енергийния сектор на ЕС да бъдат инвестирани над 1 трилион евро.

Цените на едро на електроенергията в Европа и на природния газ са съответно с 30 на сто и с 100 на сто по-високи, отколкото в САЩ.

Европейските предприятия за енергия от възобновяеми източници имат общ годишен оборот от 129 млрд. евро и осигуряват работа на над един милион души. Предизвикателството е да се запази водещата роля на Европа в света по отношение на инвестициите в производството на енергия от възобновяеми източници.

През периода 1990-2011 г. емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 18 на сто. ЕС цели до 2030 г. да намали най-малко с 40 на сто емисиите на парникови газове, да увеличи поне с 27 на сто дела на възобновяемите източници в енергопотреблението и да подобри най-малко с 27 на сто енергийната ефективност.