ЕК отново отчете пълна липса на реформи в България

Европейската комисия отново е отправила остри критики за липсата на напредък в борбата с корупцията, организираната престъпност и липсата на реформи в съдебната власт в България. Това съобщи в понеделник "Капитал", позовавайки се на междинен доклад на ЕК за реформите в България и Румъния, представен преди седмица в Брюксел.

ЕК отбелязва, че политическата ситуация в страната не е благоприятна за извършване на реформи, но отчита "липсата на дългосрочна визия за довършване на планираните реформи и осигуряване на необратимостта на процеса". Без да се споменават конкретни институции, основните критики засягат дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС), прокуратурата и правоохранителните институции, както и Министерството на правосъдието и парламента, пише "Капитал".

"Корупцията по високите етажи остава значителен проблем", а резултатите са слаби, приема комисията. Тя "наблюдава редица случаи от висок обществен интерес, но по много малко от които е отбелязан напредък." Идентична е оценката и за борбата с организираната престъпност: "Няма дела, приключили с присъди; няма напредък и по скорошни случаи на поръчкови убийства."

ЕК критикува поредния провал на избор за главен съдебен инспектор от парламента. Отказът на ВСС да промени правилата за избор на председател на Върховния касационен съд също е отчетен. ЕК отбелязва, че старите "противоречиви" правила будят рискове да се стигне до спорен избор за шеф на ВКС.

Брюксел все още очаква от прокуратурата да "повиши ефективността на разследванията в областите "организирана престъпност и борба с корупцията". Една от задачите пред следващото правителство е да се изгради единен орган за координация на антикорупционните дейности.

България се е опитала да се защити с изготвянето на т.нар. пътна карта, в която са записани близо 70 мерки и времеви хоризонт за тяхното изпълнение. Борбата с корупцията се отчита с "образувани 30 досъдебни производства срещу кметове и общински служители", като до средата на годината са осъдени 47 човека за корупция, а 335 човека са били обвинени в организирана престъпност.

Критиките към София за бягството на братя Галеви са отхвърлени, защото вече са били отправени от ЕК и са "извън настоящия контекст." В защита на тезата си, че бори корупцията, България се отчита с "редица производства срещу високопоставени служители" - делото "Костинброд", делата срещу Цветан Цветанов, следовател от НСС и председателя на Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси Филип Златанов.

Без движение по съдебната реформа

От ЕК отчитат, че работата по "Стратегията за реформа на съдебната система" е била актуализирана от неправителствения сектор, но впоследствие "работата по този въпрос е спряла". Очакванията на комисията са новото правителство да възприеме препоръките на гражданското общество. Брюксел отчита неясните перспективи за приемане на нов Наказателен кодекс и стратегията за електронно правосъдие.

За пореден път от комисията напомнят, че "назначенията в съдебната система са били източник на противоречия". Отново случайното разпределение на делата в магистратура се сочи като проблем.

Дисциплинарната практика на ВСС отново е била обект на критики, заради липсата на "последователност и на ясни стандарти".

Корупцията по високите етажи е значителен проблем

"Корупцията по високите етажи остава значителен проблем. ЕК отбелязва слаби резултати. Комисията наблюдава редица случаи от висок обществен интерес, по много малко от които е отбелязан напредък" е била оценката на комисията.

ЕК е обобщила липсата на "дела приключили с присъди; няма напредък и по скорошни случаи на поръчкови убийства" .

Изразените притеснения от ЕК в януарския доклад относно реформите в ДАНС и МВР "изглежда са разсеяни", но "независимо от това, съвместната работа на разследващите и разузнавателните органи не води до ефективни разследвания на случаи на организирана престъпност", се казва в междинния доклад.

Започналите разследвания се прекратяват "поради слабости в разследването като слаба обосновка, процесуални нарушения", смятат от Брюксел. От друга страна в редките случаи на осъдени лица те успяват да избягат от правосъдие и да се укрият, се казва в доклада. Усилията на специализираните съд и прокуратура се "разпиляват в разглеждане на леки престъпления", смятат европейските експерти.

В работата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се отчита "слаба възходяща тенденция по отношение на количеството конфискувано имущество."

За сравнение, Румъния се е справила доста по-добре в изминалата година. След като първоначално бе на ръба да получи много сериозни санкции заради нарушаване на основни демократични принципи, съседната държава е провела сериозна реформа, отбелязва ЕК.