ЕК попари плановете на България да вкарва бежанци в затвори

Европейската комисия отхвърли в аванс една от основните точки в позакъснелите "екшън планове" на българското правителство за справяне с бежанската криза – настаняването на имигрантите в т.нар. центрове от закрит тип.

Мярката бе представена още преди месец от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев с обяснението, че тя е възможна според европейска директива, която правителството предсрочно да въведе. Според обясненията на Йовчев в тези центрове ще бъдат настанявани получилите статут на бежанец или очакващи такъв, за които е преценено, че са рискови - хора с криминални прояви, без средства и други.
В четвъртък стана ясно обаче, че Европейската комисия има съвсем друго тълкуване на въпросната директива.

Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, обясни, че бежанците и имигрантите от държави извън ЕС трябва да бъдат въдворявани в центрове от закрит тип само в извънредни случаи.

По думите му в затворените центрове е редно да бъдат настанявани единствено онези имигранти и бежанци, за чийто живот съществува опасност - поради отправени към тях заплахи, ако са жертви на трафик на хора, ако са преследвани.

Правителството вече обяви плановете си първият подобен център да бъде изграден в Телиш, чиито жители обаче силно се съпротивляват.

Черконе препоръча бежанците, пристигащи в ЕС, да бъдат настанявани в центрове от открит тип, а не в закритите, където условията са сходни със задържане в затвор.

Той добави, цитиран от БТА, че от страните членки на ЕС се очаква в срок от шест месеца да се произнасят по молбите на имигрантите, поискали трайното си устройване на тяхна територия.

Говорителят отбеляза, че в изключителни случаи тези срокове могат да бъдат удължени до осем месеца.

От Европейската комисия заявиха още, че имигрантите и бежанците следва да бъдат настанявани в достойни и човешки условия.

Говорителят уточни, че ЕС разполага с неизползвани средства за пригодяването на съоръжения (сгради и площи) за миграционни центрове от открит тип.

Все още обаче Европейската комисия не е обявила с какви средства ще подпомогне България заради проблемите със засиления миграционен поток. Досегашните очаквания бяха финансовата помощ да бъде в рамките на няколко милиона евро, но вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова изненадващо обяви, че правителството очаква помощ от 90 млн. евро.

Не е ясно обаче каква би била реакцията на Брюксел, ако България пристъпи към настаняването на бежанци в т. нар. центрове от затворен тип. На този етап все още липсва и публична информация кой точно и по какви критерии ще преценява кои бежанци са рискови и какъв точно ще бъде правният им статут.

По-рано този месец срещу центровете от затворен тип се обяви и комисарят по човешки права към Съвета на Европа Нил Муйжниекс, който коментира, че издръжката им е скъпа, а са неефективни.

Черконе каза още, че ЕК продължава да държи да се избягва израза незаконни (нелегални) имигранти, като припомни становището на еврокомисаря Малмстрьом, че никое човешко същество не е незаконно.

Затова се избягва определението "незаконни имигранти", използваме "нередовни имигранти", поясни той.

Определението "нелегални имигранти" обаче се използва широко от българското правителство, което посочи бежанците и имигрантите са основна заплаха за националната сигурност.

Броят на нелегалните имигранти и бежанци в България вече доближава 10 000, като миграционната вълна вече е съпроводена и с чести прояви на ксенофобия и от Европейската комисия призоваха България да се противопостави на антиимигрантската пропаганда.