ЕК предложи лишаване на Полша от глас в ЕС, но остава открита за разговор

Европейската комисия предложи на Съвета на ЕС и на Европейския парламент Полша да бъде лишена от право на глас при обсъждането и приемането на общностните решения, предаде БТА от Брюксел.

Досега чл. 7 от договора за ЕС никога не е бил прилаган. Този текст от договора бе приет, след като през 2000 г. в управляващата коалиция в Австрия влязоха крайнодесни сили. Заради липсата на подобен текст тогава, държавите от ЕС едностранно замразиха отношенията си с Виена за девет месеца.

 

Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс отбеляза, че комисията остава открита за разговор с полските власти, когато преценят за уместно.

 

Предложението по думите му се налага заради постоянно неспазване от страна на Полша на правилата в ЕС, особено с приетите промени в законодателството, свързано с дейността на съдебната власт.

Тимерманс поясни, че в следващите три месеца ЕК може да оттегли предложението си, ако Варшава изпълни списък от мерки. Все още имаме надеждата, че можем да постигнем решение в интерес на поляците и на ЕС, добави той.

ЕК днес е приела три решения - списък с мерки, които трябва да бъдат приложени от полските власти, предложение за задействането на чл. 7 от договора за ЕС (лишаване от право на глас), както и Варшава да бъде предадена на Съда на ЕС.

 

Тимерманс отчете, че досега ЕК е издала на Полша три препоръки (официални предупреждения), като комисията и Варшава са разменили 25 писма. Същевременно полските власти са променили 13 закона, които заплашват върховенството на правото и разделението на властите.

Не ни беше лесно да вземем днешното решение, но нямахме друг избор, заяви Тимерманс. Винаги сме били ясни какво искаме от полските власти. Потвърждаваме поканата си към полския външен министър, готов съм и аз да пътувам до Варшава, добави той. Останахме открити за разговор, който тази година не се състоя. Готови сме да разговаряме във всеки ден от годината, както е удобно за полските власти, допълни зам.-председателят на ЕК.

Тимерманс отбеляза, че международни институции и неправителствени професионални организации са подкрепили оценката на ЕК на новото полско законодателство. По неговите думи има съмнения, че новите полски закони са противоконституционни. Върховенството на закона защитава спазването на всички европейски ценности, работата на общия пазар, поддържа взаимното доверие в ЕС. Прилагането на европейското право засяга дейността на ЕС, поясни Тимерманс.

Съдебните реформи в Полша означават, че съдебната система в страната е под политическия контрол на управляващото мнозинство. При липсата на независимост в съдебната система, се повдигат сериозни въпроси за ефективното прилагане на законодателството на ЕС, се посочва в съобщението на ЕК.

 

За период от две години полските власти приеха повече от 13 закона, засягащи цялата структура на съдебната система в страната. Общият модел е, че изпълнителната и законодателната власт систематично получават възможност да се намесват в състава, правомощията, управлението и функционирането на съдебната система, се казва в съобщението.

 

Последните два от тези закони бяха приети в началото на декември. Единият от тях променя начина на избиране на членовете на Върховния съд. Освен това той предвижда намаляване на възрастта за пенсиониране на съдиите от Върховния съд, което ще доведе до незабавно освобождаване на десетки съдии, освен ако за тях не бъдат направени индивидуални изключения.

 

Вторият закон променя начина за назначаван на членове на Националния съдебен съвет. Той дава право на законодателите да избират 15 от 25-имата членове на съвета. Сега всички членове на съвета се избират от съдийското съсловие.

 

Опозицията в парламента реагира на приемането на тези закони с викове: "Диктатура!".

 

Венецианската комисия определи промените като "сериозна заплаха" за полската съдебна система.

 

Аргументите на управляващите са, че благодарение на новите закони съдебната система ще стане по-ефикасна и отговаряща на очакванията на обикновените поляци.

 

През юли одобряването в Сейма и в Сената на съдебната реформа, подготвена от управляващите, предизвика масови протести с участието на над 100 хиляди души. Тогава президентът Анджей Дуда наложи вето на два от общо трите закона за съдебната реформа. Прокаран бе само законът за общите съдилища. Дуда разработи свой вариант на реформата. Опозицията обаче го разкритикува и предложи президентските законопроекти да бъдат отхвърлени. Но през ноември Сеймът отхвърли искането на опозицията и гласува да продължи работата по проектите на президента.

 

Сега според чл. 7 от договора Съветът на ЕС трябва първо да чуе полската позиция и да получи одобрението на Европарламента (с мнозинство от две трети), за да приеме решение с мнозинство от четири пети (22 държави членки), че съществува явен риск от сериозно нарушаване на правовия ред.

 

Тогава процесът може да мине в следваща фаза и да включва санкции като лишаване от право на глас в ЕС и дори прекъсване на европейските фондове за Полша, която е техният най-голям бенефициент в съюза. Санкциите може да бъдат наложени с подкрепата на мнозинството държави членки, представляващи мнозинството граждани на ЕС.

 

За да се стигне обаче до санкции, най-напред трябва всички страни единодушно да приемат, че установеният по-рано „риск от сериозно нарушаване на правовия ред“, се е превърнал в реалност. Това едва ли ще се случи заради позицията на Унгария, която не веднаж е заявявала, че няма да подкрепи санкции срещу Полша.

 

Варшава: Решението на ЕК е политически мотивирано

Решението на Европейската комисия да задейства чл. 7 от Договора за ЕС срещу Полша е необосновано и политически мотивирано, заяви пред агенция ПАП Беата Мазурек, говорителка на управляващата във Варшава партия "Право и справедливост" (ПиС), цитирана от Ройтерс.

"Ние сме пълноправни членове на ЕС", подчерта Мазурек. "Това не означава, че няма да говорим за своите нужди, да изказваме свои оценки и да отстояваме решенията, които се вземат в полския парламент, който е избран демократично", добави тя.

Полските власти ще продължат спорната реформа на съдебната система, която доведе до започването на процедура за санкции срещу страната, обяви министърът на правосъдието Збигнев Жобро.

 

Полският премиер Матеуш Моравецки защити реформите, заявявайки в Туитър, че Полша държи на принципа на върховенството на закона като всички страни от ЕС. "Реформата на полската съдебна система е необходима. В диалога между Полша и ЕК се нуждаем от откритост и честност", подчерта той. Според неговата говорителка се очаква Моравецки да посети Брюксел на 9 януари, за да се срещне с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Решението на ЕК да започне наказателна процедура срещу Полша ще усложни отношенията между Варшава и Брюксел, се казва в публикувано днес изявление на полското външно министерство, цитирано от АФП. "Ние винаги сме готови за диалог", се подчертава в комюникето.

Полското външно министерство изразява готовност да представи своята позиция и да продължи диалога с ЕК, за да запознае европейските партньори с всички аспекти на реформата, станала причина за започване на санкциите.

"Негативната информационна кампания срещу нашата страна не се основава на факти, поради което не можем да отговорим на предявените обвинения", заявява министерството, предлагайки спорните въпроси да бъдат решение в Съда на ЕС като независим и обективен съдебен орган.

 

Туск: Важно е да спре разрушаването на репутацията на Варшава

В момента Полша се възприема като сила за дезинтеграция на ЕС, затова е важно да спре разрушаването на репутацията на Варшава, заяви председателят на Европейският съвет Доналд Туск пред полски медии, коментирайки решението на ЕК. Той добави, че не очаква налагане на санкции срещу Варшава в близко бъдеще.

"Дълбоко се надявам, че полското правителство ще се вразуми и няма да се стреми на всяка цена към конфликт при един случай, по който просто не е право", подчерта пред медиите председателят на Европейския съвет по време на посещение в полския град Краков.

 

"Това решение на Комисията е следствие от дълбока промяна, предложена от парламентарното мнозинство, а следователно от партията Право и Справедливост и нейното правителство, промяна, която се състои в това властта да бъде над закона, а не законът над властта", добави Туск, цитиран от Франс прес.

Мнозинството в ЕП подкрепя предложението на ЕК

Групите на Европейската народна партия (ЕНП), на социалистите и демократите, и на либералите (АЛДЕ) подкрепиха решението на Европейската комисия да предложи лишаване на Полша от право на глас при обсъждането и приемането на решенията в ЕС.

ЕНП отбелязва, че съществува ясна заплаха от нарушаването на върховенството на закона от полското правителство. Върховенството на правото не подлежи на преговори, то е един от основните принципи в ЕС и трябва да бъде защитено по всякакъв начин. Дълбоко съжаляваме, че правителството на Полша се отдалечава от общите ценности и го призоваваме да промени законодателството, за да избегне задействането на чл. 7 от договора за ЕС, заявява ЕНП.

Социалистите отбелязват, че ЕК има право на днешното си предложение и го определят не като политическо решение, а като необходима стъпка. Това се случва заради действията на полското правителство, призоваваме президента Анджей Дуда да наложи вето на спорните закони, приети преди седмица от полския парламент. Призоваваме председателя на партията Право и справедливост Ярослав Качински и премиера Матеуш Моравецки да изпълнят препоръките на ЕК, допълват социалистите.

АЛДЕ отбелязва, че през ноември ЕП е препоръчал задействането на чл. 7, както и че това не представлява наказание срещу полския народ, който "заслужава по-добро управление".

Унгария ще наложи вето на решението срещу Полша

Предприетите действия от Европейската комисия срещу Полша заради съдебната реформа нарушават полския суверенитет и Унгария ще наложи вето, заяви унгарският вицепремиер Жолт Шемен, цитиран Ройтерс.

Шемен говори пред унгарската информационна агенция МТИ. Той посочи, че е неприемливо Брюксел да упражнява натиск върху суверенна държава членка.

"Полско-унгарското приятелство и ангажиментът на унгарското правителство към спазването на договорите ни задължава да се намесим срещу решението на комисията, на всички форуми", каза Шемен. На въпрос дали това значи, че Унгария ще наложи вето на предложената процедура срещу Полша, той отговори с "да", съобщи МТИ.