ЕК произведе слаб доклад, за да не влияе на изборите в България

Г-жо Иванова, личен поздрав към премиера Бойко Борисов ли е докладът на ЕК?

Не. Единствената похвала, която аз намирам в доклада е за проявената инициативност на гражданското общество в областта на съдебната реформа.

Как трябва да се чете този доклад?

В доклада няма научна методология, която да оцени какви са истинските проблеми на съдебната власт и на правоохранителните органи в България. Този доклад не е изследване в истинския смисъл на думата. В този смисъл би било голяма грешка да се използват единствено препоръките от него като основа за реформи, но трябва да се каже, че по време на целия преход единствените препоръки, които правителствата бяха склонни да изпълняват, бяха именно препоръките в докладите на ЕК. Тези препоръки обаче са политически инструмент. Последният доклад от 2011 година е доста слаб като изводи и констатации. Мисля си, че той е умишлено слаб именно, защото не е изследване, а политически документ.

Какво следва от това?

Според мен в момента, в който бяха договорени параметрите в механизъма за сътрудничество и проверка, ЕК не си е давала сметка, че всяко наблюдение върху правосъдието на страна-членка на ЕС има две потенциално опасни последици. Едната е, че комисията пише доклад за правосъдието, който има директни политически последици, оказващи въздействие върху националното правителство и външнополитическите цели на България. Втората е, че всяка критика, отправена срещу българския съд от ЕК бива трансформирана от правителството в атака върху съда. Това подкопава принципът за независимост на съда, който е и основен принцип на върховенството на закона. В случая ЕК е трябвало да произведе доклад, който да влезе в определени параметри, съобразени с контекста. В България предстоят избори. Един силно критичен доклад на ЕК, който представя нещата такива, каквито са, би повлиял на резултатите от тези избори. Това би било пагубно за ГЕРБ.

ЕК обаче няма правомощия да влияе върху резултатите от изборите в страна-членка, била тя и България. Поради тази причина, според мен, този доклад е умишлено смекчен. Другото условие, което предшестваше доклада е, че някои страни от ЕС вече обвързаха резултатите от механизма за проверка с приемането на страната ни в Шенген. Тук България има силен аргумент - когато са ни представяни критериите за членство в зоната, те са били само за изпълнение на технически критерии. ЕК официално призна, че тези критерии са изпълнени. ЕК трябваше да приеме доклад, който да отразява и този контекст. В същото време ЕК вече си е дала сметка, че всяка нейна критика към съдебната власт в България води до ограничаване на независимостта на съда. Поради тази причина в доклада е ясно подчертано, че каквото и да се прави оттук нататък, трябва да се отчита, че независимостта на съда е основно достижение и не трябва да бъде накърнявана.

И въпреки това критиката към т. нар. ръководство на съдебната власт в лицето на ВСС, главния прокурор и председателя на ВКС е в основата на доклада.

На 2-3 месеца преди важни избори ЕК не е могла да напише нещо друго. Поради тази причина не трябва да бъдат гледани само тези мерки, които присъстват в доклада. Властите трябва да обърнат внимание най-вече на оценките и критиките, които се правят вътре в страната от неправителствените организации и то само тези, които са направени въз основа на що годе научен метод.

Главният прокурор и председателят на ВКС бяха обвинени в пасивно поведение.

Наистина върховните органи на прокуратурата и съда не правят достатъчно, за да си извлекат поуките от развиващата се съдебна практика по отношение на високопрофилните дела. Това важи особено за прокуратурата, която макар да е постигнала успех с увеличаването на знаковите дела за измами с еврофондове, пране на пари и т. н., трябва да започне да прави своя анализ защо се губят ключовите дела. Това е ключово, за да може да бъде в състояние да прилага мерки за ограничаване на шансовете да губи тези дела занапред. В същото време не съм съгласна с критиката към ВКС, че не се прави достатъчно по отношение на противоречивата съдебната практика и с препоръката за активизиране на тълкувателната практика. В предишни доклади на ЕК ясно се споменаваше лошото качеството на българското законодателство. Според мен ако ВКС произвежда и по 2 тълкувателни решения на ден няма как да се навакса лошото качество на законодателството. Една малка част от проблемите могат да бъдат наваксани с тълкувателни решения, но голямата част от съдебния разнобой се дължи на изключително лошото качество на законодателството, което е по вина на Народното събрание.

Ще ви припомня, че в правителствената ни стратегия за борба с организираната престъпност лошото качество на законодателството беше посочено като проблем, но продължава да не се взимат никакви мерки. Между другото искам да приветствам факта, че Народното събрание бламира законопроекта за гражданската конфискация. Много добре е, когато в Народното събрание е внесен един лош законопроект, той да бъде отхвърлен. Досега създалата се практика е НС да пуска на първо четене такива законопроекти, а после през индивидуални опити на народните представители се правят някакви опити за подобряване на качеството му. Покрай тези опити обаче стават две неща. Първото е, че отделни народни представители се опитват да прокарват лобистки поправки с користна цел и второ - правоприлагането се проваля, защото когато Народното събрание коренно промени един законопроект, първоначалните му мотиви губят своя смисъл. А законите не могат да бъдат прилагани, ако към тях няма ясни и точни мотиви. Правоприлагането използва мотивите на законопроекта.

Възможно ли е да се отговори на критиките на Брюксел за една година без сериозни структурни реформи?

Не, не е възможно. Тези структурни реформи касаят не само ВСС, който редовно е припознаван от правителството като основен обект за реформи. Има нужда от сериозна реформа и на органите от досъдебната фаза. Освен промяна в структурата и организацията на ВСС изрично е препоръчано същото за прокуратурата, полицията и тяхната работа с дела, свързани с корупцията по високите етажи на власти. Тук трябва да се въведат големи промени, но тези промени трябва да се направят след сериозен и задълбочен анализ на причините за оправдателните присъди.

Защо на четири пъти има персонална критиката към главния прокурор. Проблемите на прокуратурата са известни отдавна, но защо сега и в такова количество се произвеждат тези критики?

Защото ЕК не може да критикува политиците в предизборна обстановка. Другата причина е, че прокуратурата и основно Върховната касационна прокуратура има един специфичен интелектуален елемент, който не ѝ позволява да приглася на хор, съставен от вътрешния министър и министър-председателя, а трябва да седне да прочете мотивите си защо е загубила делото. Един от елементите на този анализ е и разследване на сигнали за корупция в съда. По тези два показателя ВКП наистина търпи критика.

Този ВСС може ли да адресира поне част от критиките на Брюксел?

Според мен кризата е толкова голяма, че самите институции, които участват в процеса не могат да го решат сами. Дори ВСС да беше по-добър, лимитът му щеше да е същия. Единственият проблем, който сегашният ВСС при сегашните си правомощия, може да реши, ако прояви смелост, е проблемът с натовареността. Още през 2008 бе направен голям анализ, който казва къде са проблемите. ВСС единствено трябва да прояви смелост и да вземе необходимите политически решения. По отношение на другите проблеми като независимостта на съда в настоящия си състав и структура ВСС е неспособен да се справи.

Проявена ли беше воля за реформа от МВР?

В МВР се правят няколко неща, които са важни и добри, но те засягат много малък брой хора. Едно е за начина, по който се прави полицейската статистика, разширяването на разследващата функция до обикновените полицаи, обучителните курсове за определени служители. Това са нещата, които се правят, но те засягат тесен кръг хора. Трябва да се преразгледа начинът, по който МВР е структурирано цялостно. Нашият доклад за цената на правосъдието се опитва да сложи този разговор на рационална основа, защото МВР харчи прекалено много средства и аз не съм съгласна тези пари да бъдат увеличавани без да има насрещни гаранции за подобряване на тяхното управление. Днес решението, което е представил министър-председателят на проблема с даренията, е чисто механично решение, което никакъв проблем не решава. Той предлага да се забрани на МВР да приема дарения, срещу което ние ще им увеличим бюджета. МВР обаче и в момента е публичната институция, която харчи най-много обществени средства. Няма общество, което може да съществува като харчи най-много за сигурност. Няма как да обясните на лекарите и учителите защо МВР получава три пъти повече от тях. Да ограничат даренията, но срещу това да предложат мерки за увеличаване на ефективността на разходите, а не да им увеличават парите.

По-скоро възможно или по-скоро невъзможно е отпадането на механизма за проверка през 2012 година?

Мисля, че отлагането на разговора с една година е резултат на това, че ЕК не може да произведе достатъчно конкретен доклад заради политическите последици, които ще има той. Това е и заради изборите и заради разговора за Шенген. Силно се надявам, че това няма да послужи за основание на тези страни-членки, които обявиха, че ще чакат мониторинговия доклад, за да се произнесат и за Шенген. Това би означавало, че ще се отложи с една година и разговора за Шенген, защото ще се чака истинската оценка на ЕК. Има много важни развития по отношение на върховенството на закона, които засягат цяла Европа. Те трябва да бъдат отчетени от ЕК. През пролетта на тази година Венецианската комисия въз основа на една резолюция на Съвета на Европа най-накрая произведе дефиниция какво ние в Европа разбираме под "върховенство на закона". Според мен ЕК трябва да използва тази дефиниция, за да промени критериите по отношение на България и Румъния, защото в момента те са смешни в сравнение с това, което е произвела Венецианската комисия. ЕК ще трябва да вземе предвид и факта, че самата тя беше критикувана за начина, по който провежда мониторинговия механизъм. По-вероятно е да се тръгне по пътя на професионализиране на критериите и наблюдение, отколкото към неговото премахване.