ЕК ще финансира общи военни проекти с до 5.5 млрд. евро годишно

Европейската комисия ще формира специален фонд с годишен бюджет до 5.5 млрд. евро, с който ще се финансират общи проекти между отделните държави членки в областта на отбраната. Целта на Брюксел е така да помогне за по-ефективното изразходване на средствата за отбрана и да ограничи дублирането на отбранителни способности в Общността.

Очаква се инструментът да се финансира с пари на ЕК, страните членки и частни инвеститори.

По него обаче ще могат да кандидатстват само съвместни проекти, които ще изискват засилено регионално сътрудничество.

Формирането на фонда идва в момент, в който България готви три от най-мащабните сделки за модернизацията на армията си – за нов тип изтребители, кораби и бронирани машини. На този етап правителството не проучва никакви възможности за общи проекти със съседните страни от НАТО и придвижва проектите самостоятелно.

Още преди пет години се обсъждаше възможността България и Румъния да закупят заедно изтребители, което би дало възможност да се постигне по-добра цена и да се осигурят по лесно поддръжката и експлоатацията на машината. Общи действия в тази посока обаче така и не бяха предприети.

През годините имаше сериозни резерви около съвместните проекти от страна на различните политически и бизнес лобита в отбраната, които предпочитат сами да решават скъпите военни сделки.

Европейската комисия обаче форсира дебата за обща отбрана, като в четвъртък представи и възможните сценарии – от ограничено сътрудничество до обща единна политика.

Фондът за отбрана и интересите на България

Според плана на Европейската комисия фондът ще има основно две направления – научната дейност и общата покупка на въоръжение и техника.

"Допълвайки сътрудничество си с НАТО, ние трябва да направим повече и да постигнем по-добри резултати. Фондът ще действа като катализатор за силна европейска отбранителна промишленост, която разработва авангардни, напълно оперативно съвместими технологии и оборудване. Държавите членки ще запазят контрол върху ситуацията, ще получат повече за парите си и — в крайна сметка — влиянието им ще нарасне", коментира зам.-председателят на Европейската комисия за инвестициите и конкурентоспособността Юрки Катайнен.

НАТО от години формира бюджета си основно от САЩ, но новият американски президент Доналд Тръмп настоя тази практика да се преустанови и страните членки да увеличат значително военните си бюджети. България също върви в тази посока, като до 2024 година планира да отделя 2% от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана при около 1.3% в момента.

Дори и при този ръст на средствата София трудно би могла сама да се доближи до стандартите на останалите страни членки.

ЕК обаче планира фондът за отбрана още от 2020 година да разполага с 5.5 млрд. евро, като основната част от тях ще трябва да се осигуряват от страните членки.

Българското правителство и в частност военното министерство засега не разработва общи проекти и няма активна позиция на европейско ниво. Вместо това периодично затъва в различни скандали около подготвяните скъпи сделки, около които прозират много различни интереси, или в безсмислени дебати като, например, за връщането на задължителната казарма.

В сряда Европейската комисия отправи покана за представяне на предложения за проекти в областта на безпилотните системи в морска среда и войсковите системи. Очаква се първите споразумения за отпускане на безвъзмездни средства да бъдат подписани до края на тази година.

Къде изтичат парите за отбрана?

По данни на Европейската комисия липсата на сътрудничество между държавите в ЕС в областта на отбраната и сигурността струва между 25 и 100 милиарда евро годишно.

Общо 80 на сто от обществените поръчки и над 90 на сто от научните изследвания в областта се управляват на национално равнище.

До 30 на сто от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат спестени чрез обединяването на обществени поръчки.

В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. В ЕС съществуват 17 различни модела основни бойни танкове, а в САЩ - само един. В Европа има повече производители на вертолети, отколкото правителства, които да могат да ги купуват, отбелязва комисията.

ЕК предлага няколко сценария за обща отбрана

Европейската комисия представи в сряда и предложенията си за развитието на европейската отбрана, които предстои да бъдат обсъдени от лидерите на страните членки.

При сценария "сътрудничество в областта на сигурността и отбраната" държавите от ЕС ще запазят правото си да вземат решения за необходимостта от сътрудничество свободно и поотделно за всеки случай, като ЕС ще продължи да допълва усилията на национално равнище.

Сътрудничеството в областта на отбраната ще бъде засилено, но участието на ЕС в най-отговорните операции ще остане ограничено. Сътрудничеството между ЕС и НАТО ще запази настоящия си формат и структура.

При сценария за "споделена сигурност и отбрана" държавите в ЕС ще обединят някои финансови и оперативни активи за повишаване на солидарността. ЕС ще се ангажира в по-голяма степен със защитата на Европа във и извън нейните границите.

Съюзът ще поеме повече функции в области, като киберсигурността, защитата на границите или борбата с тероризма, както и укрепване на свързаното със сигурността и отбраната измерение на вътрешните политики на ЕС (енергетика, здравеопазване, митнически съюз или космическо пространство). ЕС и НАТО ще засилят взаимното сътрудничество и съгласуване в множество области.

При сценария "обща отбрана и сигурност" се предвижда постепенното определяне на обща политика на ЕС в областта на отбраната, което да доведе до обща отбрана на основание на договора за ЕС.

Съществуващите разпоредби дават възможност на група държави от ЕС да преминат на по-високо равнище на европейска отбрана. При този сценарий защитата на Европа ще се превърне във взаимно подсилваща отговорност на ЕС и НАТО.

ЕС ще може да участва във важни операции в областта на сигурността и отбраната, подкрепен от по-високо равнище на приобщаване на силите за отбрана на държавите от Общността.