Експерти: "Газпром" да плати 1.5 млрд евро заради България и да въведе спот цени

При уреждането на антимонополния спор между Европейската комисия и "Газпром" по повод злоупотребите на руския монополист в осем европейски държави, сред които и България, газовата компания не трябва да остане ненаказана. Компанията трябва да плати санкция от 1.5 млрд. евро заради това, че българските потребители са надплатили с тази сума газовите си сметки в периода 2005-2015 г. и отделно да се премине плавно към спотови цени, настояват независими български енергийни експерти в писмо до Брюксел, изпратено на 4 май.

Тогава изтече даденият от ЕК срок за изпращане на становища от засегнатите страни по предложенията на "Газпром" за споразумение и приключване на делото, което заплашва компанията с до 10-процентова глоба от размера на оборота ѝ – или поне 6.5 млрд. евро.

България изпрати официална позиция, в която подкрепя уреждане на въпроса без санкция за "Газпром", но иска допълнителни отстъпки и ангажименти за освобождаване на пазара и формиране на по-пазарни цени. За сравнение Полша, Литва и Естония се обявиха против споразумение и настояват за санкции срещу руския концерн. Позициите на останалите страни като Чехия, Унгария, Словакия и Латвия още не са толкова дискутирани и не са ясни, а от Брюксел преди ден отказаха коментар колко и какви становища по казуса са получили.

Комбиниран вариант от глоба и бъдещо уреждане на пазарни отношения между "Газпром" и българските държавни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", предлагат на Брюксел български енергийни експерти. Сред тях са бившият посланик в Русия от 2000 до 2006 г. и енергиен експерт Илиян Василев, бившият енергиен министър Трайчо Трайков, енергийните експерти Юлиян Попов, Васил Чакъров, и Васко Начев, както и икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика и професор от Софийския университет, и Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

В писмото си до Брюксел те посочват, че българските потребители са надплатили 1.5 млрд. евро от 2005 до 2015 г. заради монополно налаганите цени от "Газпром", които са били по-високи от пазарните цени и "това поведение на "Газпром" не трябва да остане несанкционирано". Експертите подкрепят като цяло доводите от официалното становище на българското правителство, но представят допълнителни идеи, които според тях ще подобрят начина за формирането на цената на руския природен газ за българския пазар, ще ограничат пазарното влияние на "Газпром" и ще намалят стойността на синьото гориво у нас.

Предложението им е сегашната формула за образуването на цената на газа за България, която е обвързана с цената на петрола за девет месеца назад, плавно да започне да включва и спотови цени от холандския газов хъб TTF, която е най-ликвидният газоразпределителен център. Според тях до 2020 г. от сегашната петролна деветмесечна формула трябва да се премине към цена, която е усреднена според спотовите цени на TTF за шест месеца назад. Това ще доведе до намаление на газовата цена у нас, която ще стане изцяло пазарна, а не еднолично определяна от "Газпром".

Експертите подкрепят правителственото становище за допълнително обсъждане и прецизиране на предложение на "Газпром" за входните точки на газа, които освен че затварят украинския маршрут и формират неизвестни относно таксите за преноса на суровината по други трасета, поставят българските дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" с неравнопоставено положение спрямо другите европейски доставчици и оператори на преносни мрежи. Те обаче имат и допълнителни изисквания към руската компания, които ЕК да включи в бъдещите преговори за окончателното уреждане на антимонополния спор. Сред предложенията е в рамките на следващите 2-3 години "Газпром" да започне постепенно да освобождава за други доставчици транзитното трасе през България, както и да позволи на "Булгаргаз" да препродава повече от останалите ѝ свободни количества руски природен газ на външни пазари. Според енергийните специалисти, на "Бугаргаз" и "Булгартранс" трябва да се позволи да обявяват на търгове първоначално 30 процента от обемите им с опция да стигнат до 50 на сто през 2020 г.

В писмото се изразява несъгласие с българската официална позиция, че газовият пазар у нас е либерализиран, след като от "Газпром" разрешили междусистемна свързаност на газовата ни мрежа с гръцката и от там започнали минимални сделки. Експертите обясняват, че това е било краткотрайна възможност за едва четири месеца и внесените количества газ са наистина много дребни.