Енергетика в реанимация, чието спасяване е на кантар

Вторият кабинет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и новият министър на енергетиката Теменужка Петкова, която в предишното му правителство бе шеф на държавно-финансовия контрол, наследяват сектор, наситен с финансови проблеми, тежки законодателни и регулаторни решения за вземане и протести, които може да избухнат по всяко време.

Именно след гражданско недоволство заради цените на ток, парно и газ, през февруари 2013 г. Борисов подаде оставка като премиер, а за 20 месеца оттогава положението в енергетиката се влоши съвсем и се наложи спасително, според служебния кабинет на Георги Близнашки, 10-процентно вдигане на цената на тока от 1 октомври 2014 г.

Това за момента е реанимирало сектора, но от мерките, които тепърва ще се предприемат в енергетиката, зависи дали тя ще бъде оздравена или дефицитите ѝ ще продължат да растат със скорост от стотици милиони годишно. Това стана ясно от отчета в четвъртък на служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, който сдава властта на нови министри, поемащи поотделно икономиката, енергетиката и туризма.

Щонов отчете оптимизация на управлението и разходите на държавните енергийни дружества и предприети действия, които да позволят преодоляване на дисбаланса в сектора.

Той обясни на пресконференция на икономическия екип на правителството на Георги Близнашки, че в резултат на взетите мерки и поскъпването на тока "Националната електрическа компания" (НЕК), която преди около три месеца погасяваше средно едва 53 на сто от задълженията си към производители на електроенергия, е увеличила плащанията до 60 процента.

Въпреки това редица топлофикационни дружества продължават да протестират срещу забавени им от НЕК плащания, което по техните думи възпрепятства издължаването им към "Булгаргаз". Газовият доставчик от своя страна едвам събрал пари, за да плати в края на октомври авансово доставките на природен газ от Русия за ноември. Не е ясно дали ще успее да осигури средства за гарантиране на газоснабдяването у нас през декември, заради което и заплашва топлофикациите, че ще им ограничи подаването на синьо гориво, ако продължават да не си го плащат.

Омагьосаният кръг ток-парно-газ

Щонов не можа да каже как е възможно да се излезе от този омагьосан кръг на взаимна задлъжнялост в енергетиката, но категорично отхвърли възможността това да стане с отпускането за НЕК на държавно гарантиран или вътрешен заем от страна на собственика ѝ – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ).

Досега пред годините БЕХ неведнъж е давал пари за увеличаване на капитала на НЕК и за кредитиране на дейността ѝ, но според Щонов "това означава да хвърляш добри пари след лоши". "Всяко вдигане на капитала трябва да е обвързано с мерки за оздравяване. Въпрос на политическа воля е", каза министърът.

Вицепремиерът по икономическите въпроси Екатерина Захариева добави: "Имайте предвид, че никой няма да даде кредити на НЕК, а и няма да рискуваме и да фалираме сектора. Ако НЕК продължи да взема дългове, рано или късно ще трябва да излезе в несъстоятелност".

Щонов обясни, че оздравяването на НЕК отчасти е започнало с увеличаването на цената на тока с 10 на сто от октомври, което намалило дупката в бюджета ѝ с 200 млн. лв. Въпреки това дружеството ще е ежегодно на минус около 620 млн. лв., ако не се предприемат допълнителни мерки срещу фалита му.

За целта министърът отново очерта неведнъж коментираното предоговаряне на дългосрочните договори за изкупуване на тока от слънчеви и вятърни централи и тези за енергията от двете американски ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, както и отстъпването на всеки от участниците на пазара от позициите му.

В отговор на въпрос на Mediapool защо неговото ведомство мълчи от май месец насам по предложение на двете американски топлоцентрали, вместо НЕК да купува скъпата им енергия, те да я изнасят по един от държавните далекопроводи за Турция, Щонов обясни, че всъщност собствениците на двете ТЕЦ - AES и "КонтурГлобал", искали НЕК хем да им плаща половината от цената на тока като студен резерв, хем да си правят допълнителна печалба от енергията, като я изнасят навън.

"НЕК и без това е длъжна да купува тази енергия и може сама да я изнася и това е един от начините да се преодолее дупката", заяви Щонов. Той обясни още, че нямало и техническа възможност да стане искането на двете централи, тъй капацитетът на Турция за внос на енергия от Европа зависи от изпълнение на определени изисквания на Брюксел, които трябва да станат факт до края на годината.

Оздравителното действие на пазара

Според министъра добър ефект за оздравяването на сектора ще даде развитието на пазара на балансираща енергия и либерализацията на енергийния пазар.

Първият механизъм, според ЕВН, не дава добър резултат и работи в полза на НЕК, която своеволно решава какви количества енергия да купува от балансиращия пазар. Така тя ощетява производителите на ток и самите потребители, тъй като се получават големи разлики в цените. Щонов обаче обяви, че тези пикове или спадове на цените на балансиращата енергия вече започнали да отшумяват и процесът ще се успокои.

По думите му друг механизъм за преодоляване на дупката в НЕК са постъпленията от продажби на държавни парникови емисии и износа на ток. Правителството на Орешарски също разчиташе да осигури пари от въглеродните квоти за НЕК, но пазарът се срина и прогнозираните средства не бяха постигнати

Говорейки за оптимизацията на управлението на държавните фирми, министърът обясни, че са били установени редица нередности, разхищение на средства, лоша организация на работа. Той даде пример как АЕЦ "Козлодуй" била купила оборудване за милиони за модернизацията на реакторите, което стояло неизползвано.

Няма опасност за модернизацията на двата реактора

Щонов заяви, че вече се наваксва изоставането в реализацията на програмата за модернизацията на V и VІ блок, чиито лицензи за работа изтичат през октомври 2017 и ноември 2019 г. Според него няма опасност да се наложи V блок да спре работа и удължаването на живота му ще стане факт в оставащото време до изтичането на лиценза.

Министърът коментира пред Mediapool, че е въпрос на сметки и договори дали удължаването на живота на двата блока ще струва 400 млн. евро, каквато беше оценката на бившия шеф на централата Иван Генов, или между 500 и 600 млн. евро, както изчислява руската "Росенергоатом" (РЕА), която в консорциум с френската "Електрисите дьо Франс" (ЕДФ) работи по програмата за модернизацията на двата български реактора ВВЕР-1000.

Според Щонов каквато и да е цената на модернизацията на двата реактора, ако се продължи с подобряването на ситуацията на енергийния пазар у нас и АЕЦ "Козлодуй" се управлява добре, то може и сама да осигури нужните ѝ средства за тази програма. Министърът заяви, че тя не бива да се финансира с опрощаване на дивидента от печалбата на централата, дължим на държавата като неин собственик, каквото бе искането на Генов.

VІІ блок добър, но може би след 10-15 години

Извършеният финансов анализ за цената на бъдещия VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" по технология на американската "Уестингхаус" и на произвежданата от него енергия показва добра цена и инвестицията може да се окаже добра, коментира още Васил Щонов. Според него проблемът не е в избора на технология или в цената, а дали в енергийната стратегия на България ще се заложи нуждата от подобна мощности или тя трябва да дойде след 10 или 15 години и токът ѝ да се реализира чрез износ.

Той посочи още, че се надява газовата връзка с Румъния, чието въвеждане в експлоатация се отлага постоянно заради проблеми със строежа, най-сетне да стане готова в началото на 2015 г. Една от другит едве планирани връзки - гръцката или турската, ще заработи през 2016 г., каза още Щонов. Министърът обаче смята, че гръцката връзка е икономически по-изгодна от турската, тъй като ни осигуря достъп до повече алтернативи за доставка от газопроводите ТАП и ТАНАП, както и до терминали за втечнен газ, докато турската страна иска тя да е продавачът на газа, който ще стига до връзката с България. Трябва да се направи преценка дали този икономически модел е изгоден за България, каза Щонов.