Ти си това, което четеш

Енергийни реформи и поскъпване на тока с по 2% за три години, предложи СБ

Рефинансиране на дълговете на БЕХ с държавен заем и социални тарифи за бедните, включва моделът за освобождаване на пазара
Владислава Пеева | 14:20 | 17 февруари 2017 | 3 коментара

Тригодишен период на пълно освобождаване на цените на електроенергията в България, в който тарифите за битовите потребители и дребния бизнес да се увеличават с по 2 процента, но и да има социални тарифи за 440 хиляди бедни домакинства, както и да се предприемат редица допълнителни мерки за финансово и тарифно стабилизиране на пазара. Това предвижда изготвеният през ноември 2016 г. по поръчка на енергийното министерство доклад на Световната банка, чието резюме беше публикувано в петък за обществено обсъждане, което ще продължи две седмици.

След това ведомството ще организира публична дискусия по предложения модел за либерализация на пазара и на тази база ще изготви законодателни промени, които ще завещае на новоизбраното Народно събрание.

СБ отчита, че предприетите от кабинета "Борисов 2" мерки за стабилизиране на енергийния отрасъл са имали положителен ефект, но ако се разчита само на тях, финансовият и тарифният дефицит в системата няма да бъде напълно преодолян, дори и някои от държавните дружества в сектора да реализират скромни печалби. Причината е, че натрупаните от тях 1.9 млрд. лв. задължения към декември 2015 г. са за сметка на взети от собственика им "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) заеми. Освен това за година дълговете нараснаха с още 1.17 млрд. лв., отпуснати от държавния бюджет за плащанията на "Националната електрическа компания" (НЕК) за оборудването за АЕЦ "Белене".

Финансовият дефицит може да стигне 2.25 млрд. лв.

От Световната банка смятат, че проблемът със задлъжняването на БЕХ заради дъщерните му дружества при лихвени нива от 4.25 и 4.875 процента може да бъде решен като държавата емитира облигационна емисия за рефинансиране на досегашните кредити на БЕХ. При държавни гаранции и по-дълъг период на погасяване, холдингът може да получи по-добри лихвени условия и да подобри структурата на финансите си. В документа се дава пример как удължаване на срока за погасяване от 8 на 15 години и намаляване на лихвите по финансирането от приблизително 5.0 процента на 3.25% би редуцирало ежегодните разходи на енергийния холдинг по обслужване на дълга от 286 млн. лв. на 162 млн. лв. (при допускане за погасяване на задълженията на равни вноски).

Докладът изрично подчертава, че сегашното финансово положение в сектора е крехко и ако не се реализират допълнителни реформи, дефицитът отново ще се повиши. При запазване на сегашното положение недостигът в системата ще стане 1.093 млрд. лв. до 2020 г., а ако и сегашните мерки не се приложат докрай, дефицитът може да достигне 2.25 млрд. лв. лед три години.

Ежегодно вдигане на такса "задължение към обществото"

За преодоляване на тарифния дефицит, образуван от дългогодишно потискане и дори намаляване със 7 процента на цената на тока в периода 2013-2015 г., СБ предписва ежегодно увеличаване с по 5 процента на таксата "задължение към обществото“ за всички потребители. Таксата включва разходите за заплащане на зелената енергия и тази по дългосрочните договори с двете т.нар. американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток". Тази тарифа на практика формира 33 процента от крайната цена на електроенергията за регулирания пазар, на който все още са домакинствата и малкия бизнес. Според изчисленията на СБ това ще доведе до около 2% повишение на крайната регулирана цена в допълнение към инфлацията до 2019 г., когато според банката вече Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да спре да определя цената на енергията, а да решава само за мрежовите тарифи.

През тези три години Световната банка предлага КЕВР да определя цените, съчетавайки пазарни и регулаторни компоненти. Така през първата година половината от цената за бита трябва да се определя според постигнатите на борсата за ток средни цени за продажба на електроенергията за следващия ден. На борсата обаче ще трябва задължително да играят всички производители на ток, дори и тези с преференциалните тарифи. Договори за разлика ще доплащат на тези производители при постигане на борсата по-ниски от гарантираните им цени, а съответно ако цените са били по-високи, централите ще плащат разликата на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Другата половина от тарифата за защитения пазар ще идва именно от този фонд. На втората година съотношението ще е 70:30 в полза на свободния пазар, а на третата вече трябва да е изцяло от свободния пазар.

Без регулирани цени

"Това ще позволи на крайните потребители да се адаптират постепенно към новите пазарни цени. Броят на нивата и съотношението пазарна/регулирана цена на електроенергията за всяко ниво могат да бъдат усъвършенствани и коригирани допълнително в течение на времето. След постигане на пълна индексация към пазарните цени, трябва да бъде обмислено пълно премахване на регулираните цени", пише в доклада.

В него се посочва още, че в момента 23 процента от вътрешното производство на електроенергия е по дългосрочни договори или по преференциални цени, а дъщерните дружества на БЕХ държат 60 процента от брутното вътрешно производство и имат доминираща позиция на българския електроенергиен пазар.

За разбиване и освобождаване на модела Световната банка препоръчва част от технологичните разходи на мрежовите оператори за преноса на енергията да се купуват на борсата, а останалата по дългосрочни договори. Може да бъде предвидено Електроенергийният оператор" (ЕСО) и електроразпределителните предприятия (ЕРП) да набавят до 70 процента от електроенергията за покриване на технологичните си разходи/загуби по мрежите чрез дългосрочни договори, с цел осигуряване на базовата стойност на загубите, а остатъкът да набавят от борсата. Това ще подобри ликвидността на борсата за ток и ще е стимул за мрежовите оператори да намаляват загубите си при преноса на енергия. В момента те плащат за технологичните разходи по 30 лв./МВтч, а при пазарни цени разходите им биха скочили двойно.

Борсата за ток – на независима организация

Докладът препоръчва по-нататъшно развитие на електроенергийната борса с търгове за ток в рамките на деня, както и интегриране с останалите региони и Европейския съюз за обмен на количества.

А за да се подобри дейността на електроенергийната борса, тя в крайна сметка трябва да стане собственост на независима организация (компания, която не е свързана с БЕХ или с държавата) с цел елиминиране опасенията на участниците на пазара относно прозрачността и независимо й управление.

СБ предлага това изискване на ЕК да стане на две стъпки. Първата е "Българската независима енергийна борса", която сега е под шапката на БЕХ, да бъде прехвърлена към Министерството на финансите, а на следващ етап това дружество да стане собственост на независима организация.

440 000 социално уязвими домакинства

Финансовата институция посочва, че в България има около 440 000 домакинства, които са най-уязвими от увеличаване на цената на електроенергията. Това са домакинства, които са и бедни по доходи и енергийно уязвими, като те са в долните 25 процента по разпределение на доходите и харчат за енергия над 10 процента от бюджета си. 49 на сто от тези уязвими домакинства живеят в слабо населени райони, а 26.2% са в по-гъсто населени райони. Около 6.7 процента от тези домакинства имат член с увреждания, 18.8 процента са с безработен глава на домакинството, а 24.5 процента са самотни възрастни хора над 70-годишна възраст. Допълнителни 149 000 домакинства, които са бедни по доходи, бързо могат да се превърнат и в енергийно уязвими, ако се повишат цените на електроенергията, отчитат финансовите експерти.

Социална тарифа за бедни с потребление до 150 кВтч месечно

Според тях сегашните програми за социално подпомагане са неадекватни за обхващане на домакинствата в риск. Те са с ограничен обхват и формират сравнително малък дял от доходите на бедните. Едва 14 процента от бедните домакинства са обхванати от помощта за отопление, а едва 5 процента са обхванати от програмата за гарантиран минимален доход. При домакинствата, получаващи тези помощи, помощта за отопление формира 5 процента от техния доход, пише в доклада.

В него се предлага за тези клиенти да се въведе социална тарифа за потребление от около 150 киловатчаса месечно, което излиза около 187 лв. годишно за домакинство и което представлява около 7 процента от доходите на бедните. За многодетни семейства и домакинства с повече членове с доход под линията на бедност потреблението в рамките на социалната тарифа може да бъде вдигнато на 250 киловатчаса.

Така ще бъдат покрити до 70% от компонента "електроенергия“ на крайната цена за уязвимите домакинства с потребление под 100-150 кВтч на месец. Допустимите групи са такова подпомагане трябва да са възрастни хора над 70 г. възраст, които живеят сами и са с доход под линията на бедността за страната; лица с над 90 на сто нетрудоспособност, с чужда помощ (без оглед на доходите им); семейства с деца с увреждания, с чужда помощ (без оглед доходите); както и лица и семейства, получаващи целевата помощ за отопление.

Прилагането на такива помощи би струвало на държавата 250 млн. лв. годишно до 2019 г., което е над три пъти повече в сравнение със сегашните 69 млн. лв. средно годишно за енергийни помощи.

Освен това банката смята, че трябва да се автоматизира максимално включването на уязвимите потребители в програмата за подпомагане на базата на наличните административни данни.

Наличните мощности са достатъчни

Докладът отчита още, че сегашните инсталирани енергийни мощности в страната от близо 10 000 МВ са достатъчни за посрещане на пиково потребление в краткосрочен до средносрочен план (7,817 MW през 2020 г.) при нормални условия (т.е., в отсъствието на внезапни спирания на електроподаването, ограничения в горивата или преноса).

"България също така е част от една силна, взаимосвързана електроенергийна система, която повишава системната надеждност и същевременно създава значителни възможности за внос/износ. Благодарение на значителния дял на ядрени и въглищни централи за базовото натоварване, оценките са, че инсталираните мощности са достатъчни за задоволяване на потреблението на цена под 72 лв./MWh, която е относително по-ниска от цената на едро в региона. Това е и една от причините, поради които се очаква България да остане нетен износител", посочва се още в доклада.

Още по темата
Още от Бизнес