Енергийният борд – възможност или риск?!

Министерският съвет днес приема постановление и правилник за уредбата на енергийния борд - във варианта в който правителство смята, че може да заработи. Вече публикувах пълния текст на тезисите по енергийния борд в първоначалния им вид, в който те се появиха преди близо три месеца. Отчетох и бележки, които получих междувременно от Иван Хиновски и Красен Станчев, както и редица други колеги.

Тъй като пълната версия на Енергийния борд е невъзможна по обективни причини - отсъства Народно събрание - нека се спрем на аргументите защо енергийния борд е неизбежност, дори в този "служебен" вид.

Първо, сега и в обозримо бъдеще у нас няма да има предпоставки за широк обществен консенсус по обема и характера на реформите, необходими в енергетиката. Тъй като те бяха отлагани от поредица правителства - именно поради високата им политическа цена - обстоятелство, което няма да се промени и при следващи избори - е нужна извън институционална структура, която да гарантира обществения баланс на интереси - между енергийните компании и потребителите. Натоварените с реформите институции са загубили значителна част от своята репутация и обществено доверие, което не им позволява самостоятелно да реализират обема от задачи и действия, които реформата предполага.

Второ, енергетиката е с остро дефицитен и общосистемен проблем от гледна точка на краткосрочната ликвидност и размерите на дълговата дупка.

Това е най-слабият момент в предложението на правителството за характера и работата на Енергийния борд. То предполага, че в рамките на широко представителния формат и в хода на дискусиите общият знаменател на  желаното и възможното ще изникне по естествен начин, което ще роди и вектора и действието в обща полза. Това е прекалено наивно очакване, защото единствено възможната политика в сектора има характер на извънредно кризисно реагиране, като възможностите за управляемост в кризата са в значителна степен изчерпани.

Шоковата терапия – единствената възможна

В тази обстановка единствено възможната терапия е шоковата, тоест волевото усилие на овластено с доверие малцинство, което предполага изведена от независимо и свободни от конфликти експерти линия на радикални и неотложни мерки - антикризисна програма, които след това се съгласуват със заинтересовани страни, но само в частта наличие на алтернатива или смекчаване на последствията.

Кризата не дойде с консенсус, няма и да си отиде с общо съгласие, а при изпреварващо индивидуално действие. При шоковата терапия -консенсусната линия се предполага, т.е. виртуализира, а не се чака да изникне естествено в хода на дебата. Нормално е да се очаква, че всяка едно от заинтересованите страни ще се стреми да максимизира ползата и минимизира щетите от предприетите мерки. Не е сигурно, че може да се предположи естествено доминиране на солидарното над егоистичното действие.

Трето,  енергийният  борд във вида, в който той се предлага, не покрива другите сектори на енергетиката извън електроенергетиката. Това е огромна слабост защото проблемите в различните сегменти на енергетиката са взаимно свързани и взаимно обусловени. Ако "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) продължава да ангажира ограничени ресурси в сферата на инвестиционни проекти като газопровода "Южен поток", това не само влошава дълговата му експозиция, но и рязко ограничава и влошава условията за кредитиране на други критични за системната устойчивост инвестиции чрез БЕХ.

"Цехов" егоизъм

Не е трудно да се проследи стремеж към изключване от действието на енергийния борд на преноса и търговия с природен газ, да не говорим за проучването и добива. Това няма как да не торпилира енергийния борд, който преди всичко е система, която налага дисциплина и ограничава права на индивидуално участващите компании или институции да предприемат егоистични действия с потенциални щети за системата.

Именно този "цехов" егоизъм съчетан с алчност и пленен корпоративен интерес дестабилизира системата и опроверга нуждата от наличието на равнище като "Българския енергиен холдинг" и от системна "подкрепа" на НЕК за сметка на другите участници.

Взех участие в дизайна и концептуализацията на енергийния холдинг, една от основните цели на който бяха да синхронизира и привежда във взаимно съответствие и контрол инвестиционните амбиции в различните сфера - на ядрените енергетици, на топло и хидро енергетиците, на газовици и операторите на газопреносните централи, като ги ограничи в рамките на възможното и допустимото от гледна точка на корпоративни - т.е. на БЕХ, дългови тавани.

Вместо това, холдингът се превърна в донор и преразпределител от последна инстанция за запълване на дупки и за обслужване на крайни амбиции в политически привилегированите сектори - АЕЦ "Белене" или VІІ блок, "Южен поток", модернизацията на топлоцентрали, за сметка на инвестиционните програми и преструктурирането на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", в това число и диверсфикационните проекти.

Хората, които искат закриването на БЕХ, обаче пропускат да забележат основното - БЕХ не е първопричина за проблемите в енергетиката. Нищо от това, което прави или не прави, няма да се реши със закриването му - нито преразпределителните функции с дистанционно управление на политиците, нито корупцията, нито свръхамбициите и ниския управленски капацитет.

Задължителен одит на всички енергийни инвестиционни проекти

Основната цел на енергийния борд е именно тази - да премахне възможността за политически мотивирани проекти, като наложи задължителен проектен надзор за съответствие със задължителните стандарти за проектно развитие, в това число и принципите за банкиране на подобни инфраструктурни проекти – т.нар. екваториални принципи.

Енергийният борд предполага още на старта задължителен и независим проектен одит на всички значителни инвестиционни проекти с които България се е ангажирала. Няма смисъл да се запушват "дупки", ако все още има отворени рани. Няма никакъв смисъл от "мек" Енергиен борд - нито времето, нито дълбочината на проблемите го позволяват.

Всички усилия за справяне със ситуацията  ще останат всуе ако в системата не се осигури допълнителна ликвидна подкрепа и желязна дисциплина, ясни критерии и правила за определяне на ползите, възможностите за изход и щетите.

Въпреки уверенията, че цената на електрическата енергия трябва да се повиши с над 20% за да покрие минималната оценка на разходите - е малко вероятно, че потребителите ще позволят това. Още повече, че рязък скок в цените ще ограничи потреблението, т.е. няма да доведе до пропорционално увеличение на масата на приходите в енергетиката като тотално отчужди потребителите от реформата. Обществената информираност е също  задача на Енергийния борд.

Фонд за терапия на социалните щети от реформата

Това налага създаването, като неразделна част от Енергийния борд и от неговата антикризисна програма, на Фонд за преструктуриране на енергетиката, който да осигури плавен преход от регулиран към либерализиран пазар и най-вече да терапира пиковете в социалните щети на реформите и неравновесия при разпределение на щетите.

Има още много въпроси, които постановлението за създаването на енергиен борд не адресира. Но главното е, че се стартира и се надявам, че времето до изборите и новия парламент ще бъде използвано за поставяне на здрави темели на институция, която със сигурност няма да ни спести болката на трансформацията в енергетиката, но ще я направи по-поносима и изхода по справедлив, по-структуриран и по-разбираем.

Но трябва да предупредя - Енергийният борд е горчиво хапче и няма смисъл да се залъгваме, че има меки още по-малко съгласувани варианти, при което политическата отговорност се разпределя върху повече участници. Важен е не броят на постоянните и временни членове, на привлечените експерти, и ангажирани институции, а решителността и радикалността на просветеното действие, което ще отведе кораба на българската енергетика до спасителния бряг.