ЕП прие предварителната проверка на енергийните сделки с трети страни

Европейският парламент одобри в четвъртък задължението държавите членки да уведомяват Европейската комисия за плановете си да сключват енергийни сделки с трети страни и Брюксел да може да проследява дали споразуменията отговарят на европейските изисквания, а при преценка на ЕК да се включи и в самите преговори.

Това ще бъде първата завършена част от законодателството по Европейския енергиен съюз, съобщиха от Европарламента, който прие доклада за новите изисквания с 542 гласа "за“ срещу 87 "против“, с 19 "въздържал се“.

"Това законодателство ще гарантира енергийната сигурност на държавите членки, като създаде предварителни механизми, чрез които Европейската комисия ще може да проверява проектите на споразумения за доставка на газ и петрол и потвърждава тяхното съответствие, както с правото на ЕС, така и с нуждите на енергийната сигурност“, коментира докладчикът Зджислав Краснодембски (ЕКР, Полша).

"Клауза в окончателния текст позволява включването на механизми за предварителна проверка на споразуменията за електричество, когато законодателството бъде преразгледано“, допълни той.

В заключителните си бележки Краснодембски помоли Еврокомисията "да бъде постоянна и да действа решително по отношение на решенията си относно газопровода ОПАЛ и спорния проект за газопровода "Северен поток 2“, реализиран от руската "Газпром".

Предварителното споразумение, постигнато между Парламента и Съвета през декември 2016 г., постановява, че държава членка, която започва преговори с трета страна с цел изменяне или сключване на междуправителствено споразумение в сферата на енергетиката, трябва да информира писмено за това Европейската комисия, преди да започне преговорите.

Понастоящем държавите членки трябва да изпращат такива споразумения на Комисията само след подписването им.

Според новите правила ЕК може, след получаване на уведомление на предстояща сделка от държава членка, да дава съвети дали тя отговаря на европейските изисквания.

По молба на страна или когато Комисията счете за необходимо, ЕК ще може да участва или да поиска да участва в преговорите като наблюдател. Това обаче ще става само при писменото съгласие на съответната държава.

Ако ЕК има съмнения относно декларираната сделка, ще трябва да информира държавата до пет седмици след подаването на заявлението. Допълнителен срок от дванайсет седмици ще има Брюксел, за да се изкаже относно съвместимостта на споразумението със законодателството на ЕС и в частност с вътрешния енергиен пазар и конкурентното право.

Ако държава членка не отрази становището на Комисията в ратифицираната версия на споразумението, тя ще трябва да обясни писмено и без необосновано закъснение на Комисията причините за своето решение, предвиждат новите изисквания.

Те засягат най-вече бъдещите планове в Европа на руската "Газпром".

Българският евродепутат Владимир Уручев от ГЕРБ коментира, че това е изключително важно за по-голяма прозрачност във всичките енергийни договори. "Ние знаем, че те се сключват на тъмно, зад завесите. Сега вече, първо, по време на процеса ще има яснота какво става, кой оказва натиск, дали този натиск е икономически или политически. От друга страна, крайните споразумения ще бъдат достъпни за всички държави членки и те ще могат да се възползват от опита, който е натрупан, от добрите неща, които са се случили с другите държави. Така, че това е едно решение, което е от полза на нашите граждани и на всичките европейски граждани", каза Уручев.