Ти си това, което четеш

ЕС даде началото на проекта за обща отбрана

Инициативата за засилено военно сътрудничество ще бъде подпомогната с 5.5 млрд. евро
Никола Лалов | 17:16 | 13 ноември 2017 | 38 коментара

Европейските външни министри, подписали пакта.

България и още 22 държави от ЕС дадоха началото на общата европейска отбрана, подписвайки в понеделник пакт за постоянно структурирано сътрудничество. Целта е  реализирането на общи проекти, което да доведе до повече способности и по-малко разходи.
 
Европа планира да подкрепи новата инициатива със специален фонд от около 5.5 млрд. евро, с който ще се финансират научни разработки и съвместна покупка на оръжия.
 
От българска страна пактът бе подписан от вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов.
 
"Това е историческа стъпка, крайъгълен камък в развитието на Европа", заяви министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел.
 
Общата отбрана е предложена още през 50-те години на миналия век, но проектът срещаше съпротивата на вече напускащата съюза Великобритания. 
 
В пакта влизат всички държави без Великобритания, Дания, Ирландия, Португалия, Малта и Австрия. Присъединяването на останалите държави от ЕС е възможно във всеки момент - така, както бе подходено с обособяването на европейската прокуратура.
 
"Трябва да развием тази инициатива по възможно най-прозрачния, всеобхватен и амбициозен начин, за да допринесем за повишаване сигурността на ЕС и да съдействаме за засилването на способностите на НАТО", заяви  българският външен министър Екатерина Захариева, цитирана от пресслужбата на МВнР. 
 
Предстои Съветът на ЕС да утвърди подписания пакт.
 
България и общите проекти досега 
 
Формирането на фонда идва в момент, в който България готви три от най-мащабните сделки за модернизация на армията си – за нов тип изтребители, кораби и бронирани машини. 
 
На този етап правителството не проучва никакви възможности за общи проекти със съседните страни от НАТО и придвижва проектите самостоятелно.
 
Още преди пет години се обсъждаше възможността България и Румъния да закупят заедно изтребители, което би дало възможност да се постигне по-добра цена и да се осигурят по лесно поддръжката и експлоатацията на машините. Общи действия в тази посока обаче така и не бяха предприети.
 
През годините имаше сериозни резерви около съвместните проекти от страна на различните политически и бизнес лобита в отбраната, които предпочитат сами да решават скъпите военни сделки.
 
Българското правителство и в частност военното министерство засега не разработва общи проекти и няма активна позиция на европейско ниво. Вместо това периодично затъва в различни скандали около подготвяните скъпи сделки, около които прозират много различни интереси, или в безсмислени дебати, като например за връщането на задължителната казарма.
 
Каква е целта на общата отбрана?
 
Според плана на Европейската комисия ще се работи основно по две направления – научната дейност и общата покупка на въоръжение и техника.
 
ЕК очаква фондът за отбрана още от 2020 година да разполага с 5.5 млрд. евро, като основната част от тях ще трябва да се осигуряват от страните членки.
 
Основна цел ще бъде да се анализират слабите звена на европейската отбрана и да бъдат засилвани с общи усилия. 
 
По данни на Европейската комисия липсата на сътрудничество между държавите в ЕС в областта на отбраната и сигурността струва между 25 и 100 милиарда евро годишно.
 
Общо 80 на сто от обществените поръчки и над 90 на сто от научните изследвания в областта се управляват на национално равнище.
 
До 30 на сто от годишните разходи за отбрана биха могли да бъдат спестени чрез обединяването на обществени поръчки.
 
В ЕС съществуват 178 различни оръжейни системи, в сравнение с 30 в САЩ. В ЕС съществуват 17 различни модела основни бойни танкове, а в САЩ - само един. В Европа има повече производители на вертолети, отколкото правителства, които да могат да ги купуват, отбелязва комисията.
Още по темата
Още от Европа