ЕС се готви да отмени санкциите срещу Беларус за 4 месеца

Европейският съюз ще премахне за четири месеца санкциите си срещу Беларус, включително срещу авторитарния президент Александър Лукашенко, след изборите в неделя, освен ако на 11 октомври не се случи нещо извънредно, разкриха дипломатически източници, цитирани от Ройтерс.

Според дипломати външните министри на страните от ЕС ще вземат решението в понеделник след триседмични трудни обсъждания за това как да се отговори на действията на беларуския лидер, който помилва шестима политически затворници през август и беше домакин на мирните преговори за Украйна през февруари.

Тези ходове затвърждават представата в ЕС, че Лукашенко, който поддържа близки връзки с Русия и е известен на Запад като "последния диктатор" в Европа, отваря Беларус към Европа.

Като жест в тази посока може да се изтълкува и съобщението, че Лукашенко е поздрави дисидентката журналистка и писателка Светлана Алексиевич по случай получаването на Нобеловата награда за литература за 2015 г.. "Вашето творчество не остави равнодушни не само беларусите, но и читателите в много страни по света", отбелязал Лукашенко, който "искрено се радва за успеха на писателката".

"Много се надявам, че наградата ви ще е от полза за нашата страна и за беларуския народ", отбелязва Лукашенко и пожелава на Алексиевич "здраве, щастие и нови творчески постижения за благото на родната Беларус".

"В зависимост от поведението на Лукашенко на президентските избори, в понеделник ще бъде взето официално решение за отмяна на санкциите за четири месеца", заяви запознат с въпроса високопоставен дипломат от ЕС. "Необходимо беше ЕС да отговори на освобождаването на политическите затворници", каза друг дипломат, цитиран от Ройтерс.

Лукашенко също така постави под въпрос изграждането на военновъздушна база на Русия в Беларус, с което направи рядко срещана отстъпка след организираните протести.

Според дипломати санкциите на ЕС срещу 140 лица ще бъдат прекратени от края на октомври до края на февруари. Оръжейното ембарго ще остане в сила.

Европейският съюз обаче ще запази възможността за подновяване на санкциите, които се продължават всеки октомври през последните няколко години. Това може да стане, ако бъде преценено, че Беларус извършва нови правонарушения.

Четирима членове на беларуските служби за сигурност, за които има подозрения, че са отговорни за изчезването на политически противници на Лукашенко, ще продължат да бъдат подложени на санкции.

Някои от 25-те засегнати от мерките беларуски компании сега ще имат право на финансиране от Европейската инвестиционна банка. Прекратяването на други ограничения за Беларус, които блокират достъпа на страната до европейските капиталови пазари, експортно кредитно застраховане или техническа помощ от ЕС, ще означава, че Русия вече не е единственият източник на финансиране за Беларус.

Премахването на санкциите може да отбележи нов етап в дипломацията на ЕС, при който повече се набляга на намирането на партньори, отколкото на акцентирането върху ценностите на общността. Това става след провала на започнатата през 2003 г. Европейска политика на съседство, която не успява да стабилизира или демократизира съседите на ЕС.

Четирима кандидати за президентския пост, само един - опозиционен

Четирима кандидати претендират за президентския пост в Беларус в изборите, насрочени за 11 октомври. Това са председателят на Либерално-демократическата партия Сергей Гайдукевич, Татяна Короткевич - активист на гражданската кампания "Говори истината", днешният държавен глава Александър Лукашенко и председателят на Беларуската патриотична партия Николай Улахович.

Действащият президент, печелил изборите през 1994, 2001, 2006 и 2010 г., разчита след предстоящия вот да получи пети мандат на висшия пост. На предишните избори, в които се състезаваха 10 кандидати, Лукашенко получи 79,6 на сто от подадените гласове.

Либералдемократът Гайдукевич се кандидатира за президент вече трети път. През 2001 г. го подкрепиха 2,4 процента, а през 2006 г. - 3,5 на сто от избирателите. През 2010 г. той се отказа от надпреварата.

Татяна Короткевич - активист на кампанията "Говори истината" и член на Беларуската социалдемократическа партия ("Грамада"), се кандидатира през 2012 г. за депутат, но не бе избрана. Освен Беларуската патриотична партия, Николай Улахович, който за пръв път кандидатства за висшия пост, оглавява и общественото сдружение на беларуските казаци.

"Който следи моята политика, знае чудесно и моите подходи: образованието и здравеопазването трябва да почиват главно на бюджета. Ще пазим децата и старците като зеницата на очите си", обеща Лукашенко пред избиратели по време на обиколка из страната. Той призна, че в Беларус има доста проблеми. "Но ако народът вижда, че тази власт не е крадлива, ще изтърпи и ще понесе всичко. Ако пък се потопим в тая корупция, кражби, ако разграбим, ако си поделим страната, ще рухнем по-бързо от Украйна", каза беларуският лидер.

Необходими са "мирни промени" в Беларус, заяви обаче Татяна Короткевич, чиято предизборна кампания се градеше върху критики срещу действащата власт.

Проучване от септември на Националния институт за социално-икономически и политически изследвания, регистриран в Литва, за сегашния лидер Лукашенко се канят да гласуват 45,7 на сто от избирателите, Короткевич ще бъде подкрепена от 17,9 на сто, Гайдукевич ще събере 11,4 процента от гласовете, а Улахович - 3,6 на сто.

Мисията на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ заяви, че "непропорционалните юридически ограничения на основните свободи влияят върху атмосферата на избирателната кампания". Наблюдателите ѝ смятат, че "правата на гражданите и обществените организации, желаещи да обсъждат въпроси по избирателната кампания на публични срещи, остават ограничени".

Президентът на Беларус извлича полза от кризата в Украйна

В неделя беларусите избират президент. Сигурно те ще изберат досегашния - Александър Лукашенко. Защото на практика не съществува опозиция, коментира германският вестник "Тагесшпигел". Липсва реална предизборна борба. Няма публични срещи, няма дебати в медиите.

Мнозинството от неговите (на Лукашенко) сънародници повече искат стабилност, отколкото демокрация. За тях той е човек, който може да осигури това. Всъщност социалните неравенства дълго време бяха по-малки, отколкото в Украйна или Русия, инфраструктурата беше по-добра, както и здравната система. Преди последните избори Лукашенко изтъкваше икономическите предимства спрямо Украйна: той обеща растеж и бързо повишаване на заплатите и пенсиите. Но сега Беларус изпадна в дълбока криза, причинена от икономическите трудности на Русия. Половината от износа отива за Русия. В другата посока от Русия идват евтини продукти и нефтопродукти, представляващи една трета от износа на запад. От декември 2014 г. беларуската рубла падна с над 40 процента. Брутният вътрешен продукт и доходите намаляха. Безработицата се увеличи, пише германското издание.

Примерът с Украйна плаши беларусите. Затова Лукашенко разчита на реторика за мир и независимост. Освен това опозицията е твърде слаба. От кандидатите за президентския пост само 38-годишната Караткевич е смятана за опозиционер. На трима други претенденти беше отказана регистрация. Повечето беларуси са запознати само с програмата на Лукашенко, защото единствено тя е представена в медиите. Тези, които не подкрепят Лукашенко, не намират разумна алтернатива. Опозицията е смазана от продължителните репресии и освен това е толкова разпокъсана, че не може да изгради единен фронт. Опозицията сега нито веднъж не е призовала за демонстрации в Минск. Затова Лукашенко може да се надява, че много западни политици смятат изборите до голяма степен за демократични и че те ще бъдат признати. По този начин той може да излезе от своята международна изолация, пише "Тагесшпигел", цитиран от БТА.