ЕС ще ни даде пари за газова връзка и до Сърбия

България ще получи 60 млн. евро по Оперативна програма “Регионално развитие“ (ОПРР) за изграждането на риверсивна газова връзка със Сърбия и по този начин финансираните от Европейския съюз междусистемни връзки на страната ни стават три, съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова. Тя участва в поредното издание на Българския икономически форум в петък.

Христова обясни, че вече са отстранени възникналите миналата седмица проблеми с кандидатстването за финансиране на газовите връзки до Гърция и Румъния от европейския план за възстановяване на икономиката. Те са били свързани с техническото задание на двата проекта и застрашаваха отпускането на 45 млн. евро за връзката с Гърция и 10 млн. евро – за румънската тръба. Очакванията са до края на тази година или най-късно в началото на следващата финансирането да бъде одобрено.

По ОПРР страната ни е имала възможност да кандидатства или с проекта за двупосочна газова връзка до Сърбия – Дупница-Ниш, или за такава връзка до Турция. България е предпочела сръбската връзка, като за нея ще се ползва част от съществуващата транзитна мрежа, обясни зам.-министърът. Връзката с Турция ще бъде изградена от "Българския енергиен холдинг“ със собствени средства, допълни Христова, която е председател на управителния съвет на холдинга.

Миналата седмица са започнали разговори за осъществяване на проекта, предстои да се уточни маршрутът и детайлите по изграждането му, както и цялата му стойност, каза

Христова и допълни, че при интензивна работа очакванията са връзката до Сърбия да заработи след две години и половина.

След 2012 г. се очаква да влязат в експлоатация и трасетата до Гърция и Румъния, с което зависимостта на страната ни от руското синьо гориво да намалее с около 30 на сто.

Христова посочи, че остава в сила подписаното през януари по време на газовата криза споразумение между “Булгаргаз“ и гръцката ДЕПА за доставка на 3 млн. куб. м газ за страната ни в случай на повторение на сценария със спирането на доставките през Украйна.

Работи се и за разширението на газохранилището в Чирен като целта на правителството е след 2011 г. капацитетът му да бъде увеличен от сегашния работен обем от 450/590 млн. куб. м. до 850 млн. куб м. Така дневно от запасите ще може да се теглят 10-12 млн. куб. м вместо сегашните 4.3 млн. куб. м, каза зам.-министърът. Тя добави, че в момента не се водят преговори с концесионера на газовата находище “Галата“ по превръщането на сондажите в газови складове. Търсят се различни варианти за реализацията на проекта, като плановете са след 2010 г. в Галата поетапно да започнат да се съхраняват 250 млн. куб. м, после 400 и 800 млн. куб. м.

Пред форума Христова каза още, че с реализацията на газопровода “Южен поток“ ще се осигури газификацията на райони, които в момента изостават с газоснабдяването, както и ще се разшири хранилището в Чирен.

Правителството ще оказва подкрепа на инвеститорите в газови електроцентрали, обеща зам.-министърът. По думите ѝ планираните два хидроенергийни комплекса на река Дунав съвместно с Румъния може да бъдат изградени на принципа на публично-частното партньорство.