ЕС скоростно извади 8 държави от черния списък на офшорките

Едва около месец след като ЕС обяви черен списък на държавите - данъчни убежища, Съветът на министрите реши да извади от него 8 страни, сред които Панама и Южна Корея. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов в Брюксел, който във вторник за пръв път председателстваше Съвета по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН).

Финансовите министри на блока извадиха от списъка също така Обединените арабски емирства, Тунис, Монголия, Макао, Гренада и Барбадос. Това стана само седмици, след като в началото на декември ЕС огласи списъка със 17 държави, които не са кооперативни с евроизискванията за данъчна прозрачност.

След днешното решение черният списък вече обхваща само девет юрисдикции - Американска Самоа, Бахрейн, Гуам, Маршаловите острови, Намибия, Палау, Сейнт Лусия, Самоа и Тринидад и Тобаго.

"Осем юрисдикции са премахнати от списъка на юрисдикциите извън ЕС, които не сътрудничат за данъчни цели вследствие на ангажименти, поети на високо политическо равнище за преодоляване на тревогите на ЕС", се казва в изявление на съвета.

По думите на Горанов осемте държави са изключени от списъка заради поетите ангажименти на високо равнище, които на този етап били достатъчни.

"Работата не спира дотук. Ще следим дали тези държави изпълняват ангажиментите си. Те ще бъдат наблюдавани отблизо. Днешното решение показва, че въвеждането на списъка вече работи. Нашата цел е данъчните и офшорните убежища скоро да станат въпрос от миналото“, посочи Горанов.

Въпреки това решението на министрите беше критикувано от анализатори, според които решимостта на ЕС да се справи с избягването на данъци, предизвикана от скандала "Досиетата Панама“, започва да отслабва.

В отговор на журналистически въпрос Горанов призна, че по време на заседанието комисар Пиер Московиси е заявил, че изваждането на държави от списъка с такава скорост може да навреди на доверието в процеса. "Да, много бързо част от държавите, които бяха "притиснати“ от съвета, реагираха с ангажименти. На вас ви изглежда, че малко лековато ги местим, но ви уверявам, че това е плод на много сериозен дебат и анализ от страна на държавите членки“, посочи Горанов.

Извадените осем държави все пак ще влязат в "сив списък" на страните, които са поели ангажименти към ЕС за реформа на данъчните си закони и са под наблюдение, заяви комисар Валдис Домбровскис.

Според него писмата с поетите ангажименти от офшорките трябва да са публични. Горанов обаче коментира, че писмата не може да се разкрият автоматично, а първо трябва да се влезе в комуникация със съответните страни, за да се потърси тяхното съгласие. В противен случай разкриването на поетите от тях ангажименти би било нечестно.Горанов каза още, че министрите във вторник не са дискутирали въвеждането на евентуални санкции за държавите от черния офшорен списък, но има такова предложение и ще се търси консенсус по него в работната група към съвета. Личното мнение на министъра е, че такива рестрикции трябва да бъдат въведени.

Министрите на финансите са разгледали и напредъка на държавите членки по плана за действие за намаляване на лошите кредити. Преди дни Европейската комисия публикува доклад, от който става ясно, че само четири закъсали държави – Гърция, Кипър, Италия и Португалия, имат по-високо ниво на необслужваните банкови заеми в сравнение с България.

Валдис Домбровскис коментира, че комисията е доволна, че общото ниво на лошите кредити в съюза намалява до 4.6% през 2017 г. По думите му има окуражителен напредък в някои държави с високо ниво на лошите кредити като Испания, Португалия и Словения. Домбровскис не спомена България в тази категория страни. Комисарят заяви още, че през март ЕК ще предложи пакет от предложения за намаляване на нивото на лошите кредити в съюза и предотвратяване на натрупването им в бъдеще.

Министрите са обсъдили и криптовалутите, така че те да не се превръщат в инструмент за закононарушения и пране на пари.

На журналистически въпрос кога България ще кандидатства за банковия съюз, Горанов отговори, че това ще стане, когато страната е готова. Той повтори, че България води разговори с Европейската централна банка и някои евролидери относно желанието си да кандидатства за включване на лева във Валутно-курсовия механизъм II, което е условие за членство в еврозоната.