ЕЦБ инжектира над 1 трилион евро в икономиката на еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започне програма за изкупуване на държавни и корпоративни облигации на стойност 60 милиарда евро месечно - т. нар. количествено облекчаване (QE - quantitative easing). Това обяви в четвъртък във Франкфурт президентът на институцията Марио Драги, цитиран от ДПА.

Програмата ще започне през март и ще продължи до подобряване на икономическата ситуация или до септември 2016 година, уточни Марио Драги. За 18 месеца програмата ще бъде на стойност 1,08 трилиона евро, което е близо два пъти повече от очакваното.

Обемът на изкупуване на активи от ЕЦБ ще се основава на националните вноски на централните банки в капитала на ЕЦБ, допълни той, като отбеляза, че 20 процента от изкупуваните допълнителни активи ще бъдат в състояние да предизвикат загуби, понасяни колективно от всички страни от еврозоната (т. нар. споделен риск).

ЕЦБ е готова да купува държавни облигации с отрицателна доходност, може да купува и гръцки облигации от юли 2015 година, заяви Марио Драги и добави, че ръководената от него институция планира да купува облигации със срок на обращение от 2 до 30 години.

Той призова правителствата от еврозоната и Европейската комисия да предприемат действия в подкрепа на икономиката и да не разчитат единствено на паричната политика. "Паричната политика може да създаде основите за растежа, но за укрепването му са необходими инвестиции", а това е работа на политиците да създадат подходящите условия, подчерта президентът на ЕЦБ.

Той прогнозира, че изкупуването на дългове ще доведе до повишаване на прогнозите за инфлацията.

Голямо мнозинство от членовете на управителния съвет на ЕЦБ са подкрепили мащабния план за количествено облекчаване, изтъкна Марио Драги, цитиран от Ройтерс. Той обаче не посочи кои страни са били против.

Представената от Марио Драги агресивна програма за количествено смекчаване, която ДПА определи като "финансова базука на ЕЦБ за помпане на ликвидност, цели да подкрепи затруднената икономика на еврозоната, да насърчи икономическия растеж и да премахне заплахата от дефлация.

За да стигне до тук, Драги преодоля няколко законови пречки, след като миналата седмица Съдът на ЕС даде зелена светлина на програмата за изкупуване на държавни облигации.

Първоначалният план за изкупуване на държавни облигации, представен през 2012 година, бе част от намеренията на Драги "да направи всичко възможно" за запазване на еврото.

Критиците на този план в управителния съвет на банката, начело с най-силната държава, Германия, се безпокояха, че схемата за изкупуване на облигации, ще намали мотивацията на задлъжнели страни от валутния съюз като Гърция да сложат в ред финансите си.

Тази седмица германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че действията на ЕЦБ не трябва да се възприемат като компрометиращи усилията за подобряване на държавните финанси. Натискът да се подобри конкурентоспособността в Европа трябва да продължи, в противен случай нищо, абсолютно нищо няма да ни помогне, посочи тя.

Решенията на ЕЦБ не бива да отклоняват европейските страни от пътя на реформите, заяви Меркел днес на Световния икономически форум в Давос малко преди историческото решение на ЕЦБ да започне да изкупува облигации.

След като пое ръководството на ЕЦБ през ноември 2011 година, Драги взе редица мерки да даде тласък на икономиката на еврозоната. Тези мерки включваха намаляване на основната лихва до исторически минимум, отпускането на нови дългосрочни евтини заеми и въвеждането на политика за предварителни насоки какви ще бъдат плановете за лихвите на ЕЦБ, припомня ДПА.

Европейските борсови индекси и цените на облигациите се повишиха, а курсът на еврото спадна след решението на ЕЦБ.

Индексът Stoxx Europe 600 се повиши с 0,8 на сто, британският FTSE 100 - с 0,6 на сто, германският DAX - с 0,64 на сто, а парижкият CAC-40 - с 1,4 на сто.

Лихвите по 10-годишните италиански облигации се понижиха с 6 базови пункта, а лихвите по 10-годишните облигации на Испания - с 5 базисни пункта до 1,48 на сто.

Курсът на единната европейска валута реагира на очакваното вливане на ликвидност в икономиката със спад от 0,9 на сто до 1,1495 долара за евро.