Евродокладът за България "няма да е кой знае колко позитивен"

Следващият доклад на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и проверка няма да бъде "кой знае колко позитивен", съобщи във вторник служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов след серия от срещи с Брюксел. Той замина на официално посещение, за да представи актуализираната стратегия за съдебна реформа. Христо Иванов се срещна с генералния секретар на комисията Катрин Дей и експерти от ЕК.

"Трябва да се подготвим, че не бива да очакваме особено позитивен доклад", обясни Иванов след срещата си с Катрин Дей. Той допълни, че докладът на ЕК ще бъде представен във втората половина на януари догодина.

Представителите на комисията са подчертали, че разликата между България и Румъния се увеличава и тя не е в полза на България. "Оттук нататък нашата цел трябва да бъде сами за себе си да бъдем наясно с проблемите и да покажем, че има ясна посока за излизане от тях, без да си поставяме цели за два месеца и за шест месеца", каза вицепремирът. Той обясни, че контрастът в представянето на двете страни трябва да ни притеснява, но и да ни мобилизира на политическо ниво.

По неговите думи, Дей е отбелязала, че е ключово политическите сили у нас да се обединят
около ясен план в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Ако не искаме контрастът с Румъния, който полека преминава в разделение, да се засилва, трябва да положим усилия и да постигнем политически консенсус. Не е достатъчно правителството да има добри намерения, но и политическите сили в парламента по възможност да се обединят около общите приоритети в тази област", каза Христо Иванов.

Политически проблеми в България

Христо Иванов каза, че при разговорите му в ЕК не е ставало дума за разделянето на България и Румъния по механизма. В същото време той коментира, че докладът за България може да има по-сериозни отражения за властите в София, защото страната ни все по-трудно ще може да защитава оставането си в една двойка със страна, която се движи доста по-бързо напред.

Правосъдният министър все пак каза, че България има има всички възможности да отбележи видим напредък в обозрима перспектива, макар и не до декември тази година. По неговите думи е необходимо България да покаже поредица от действия в една добра посока.

"Това е нещо, което на нас не ни се отдава (досега), а е показател за необратимост на реформите. Не е вярно, че у нас нищо не се прави в областта на съдебната система, но ключовият елемент е да имаме ясен политически консенсус и законодателно действие. България може в рамките на две-три години да отбележи чувствителен прогрес и да има
поредица от действия в правилна посока. Имаме човешкия ресурс, знаем какво трябва да се направи", коментира вицепремиерът.

Той съобщи, че е запознал ЕК с проекта на актуализацията на стратегията за съдебна реформа у нас. "Беше важно да се подчертае, че немалко от политическите сили припознават темата за съдебната реформа като важна насока за работа. Основната ми цел - да започнем да разговаряме за план какво правим, вече е постигната", каза Иванов.

Ясно признание за корупцията

По думите му България трябва ясно да си признае проблемите като започне с темата за системната корупция.

"Трябва да покажем мерки, адекватни на дефинираните проблеми. Румънските колеги имат национална агенция за интегритет, която при тях даде добре оценени резултати. Вероятно за България създаването на още един такъв орган не би било добра стъпка, по-скоро е важно да работим на по-широк фронт, да създадем условия всички органи, които имат антикорупционни функции, да заработят по-добре", каза Христо Иванов.

Той отбеляза, че ЕК очаква по-добра работа на прокуратурата и по-голяма независимост на съда. "Ако не допълним усилията си в областта на съдебната реформа със същата
задълбоченост и обхват при полицията и МВР, няма да успеем да имаме сериозен прогрес. Това е голямо предизвикателство за следващото управление - да постави реформата в МВР на дневен ред и по също толкова изразен начин", обясни вицепремиерът.

Актуализацията на стратегията за съдебна реформа беше изискване от последния доклад на ЕК. Екипът на Христо Иванов заложи в нея множество тежки реформи, в това число демократизиране на системата на управление на съда и разделянето на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска колегия.

Най-много коментари обаче предизвика желанието на екипа на правосъдното министерство да се извърши международна проверка на прокуратурата. Христо Иванов аргументира това с нуждата да се разбере каква реформа трябва да се проведе в държавното обвинение, за да се направят прокурорите по-ефективни и независими. Съпротива обаче има и тя идва именно от прокуратурата.

Самият Христо Иванов казва, че би приел да стане правосъден министър в редовното правителство, но ако му се гарантира, че няма да бъде спирана реформата.