Mediapool.bg - новини, анализи, коментари

Еврофондовете крепят заетостта и доходите у нас

България е в златната среда в договарянето и на опашката в усвояването на парите
13:40 | 18.09.2012 | 2643 прочитания | Лили Границка
Размер на текста

Повече безработни българи и по-ниски доходи, ако ги нямаше средствата от европейските фондове. Това показва математическия модел “СИБИЛА “ (SIBILA - Simulation of Bulgaria`s Investment in Long-term Advanse), който доскоро се казваше инструмент “ХЕРМИН”. Иконометричният модел прави съпоставка на макроикономическия ефект върху българската икономика от използването на европейските средства.

 

Работна сила

 

Безработицата в края на 2011 г. би била с 1.7% повече без притока на европейските средства, а към края на 2013 г. се очаква безработните да са с 4 % по-малко, отколкото ако не получавахме пари от Брюксел, посочи министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

 

В същото време данните на НСИ отчетоха рекордна безработица през миналата година, която се е върнала на нивата от 2004 г. Броят на безработните през 2011 г. е бил 373 хил. души, което е над 11% от трудоспособното население, сочат данните на НСИ.

 

С помощта на европейските средства броят на заетите в икономиката ни се е увеличил с 2.6% спрямо сценария при липса на средства от ЕС. Това означава на практика около 100 000 повече работещи, отбеляза министър Дончев. По думите му тези положителни ефекти се очаква да се запазят до края на 2015 г., когато заетостта трябва да се е увеличила с 4.8 % благодарение на парите от Брюксел.

 

Броят на заетите през 2011 г. е бил 2.95 млн. души, което е 45.6% от трудоспособното население, показват данните на НСИ. Според тях от 2003 г. броят на заетите расте от 2.92 млн. души и достига своя пик през предкризисната 2008 г. - 3.36 млн. души, след което постепенно заетите намаляват и в момента са на нивото от 2004 г.

 

Доходи

 

Средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС оказват влияние и върху доходите на българите. Ако България успее да оползотвори изцяло всички средства, в края на 2015 г. доходите на българите би трябвало да са се увеличили с 34.6%, показва математическият модел “СИБИЛА”.

 

Това означава, че средната работна заплата би била с почти 35 % по-висока в сравнение със сценария без пари от Брюксел, обясни министър Дончев. Изчисленията показват още, че към края на 2012 г. благодарение на евросредствата доходите ще са се увеличили с 5.6 %.

 

Икономически растеж

 

Средствата от Структурните и Кохезионния фонд са довели и до 1.5 % по-висока стойност на БВП в сравнение със сценария без тези средства. 65 % от растежа на БВП за 2011 г. е в резултат на усвояването на парите от европейските фондове, отбеляза министър Дончев.

 

Предварителните данни на НСИ отчитат 1.7% растеж на БВП за 2011 г.

 

Според прогнозите към края на 2015 г., когато ще се появят и част от дългосрочните ефекти по линия на средствата от европейските фондове, приносът им за икономическото развитие на страната ще нарасне до 9.3 % по-висок БВП в сравнение със сценария, в който тези средства липсват, посочи министър Дончев.

 

Според него благодарение на европейските пари се очаква обемът на чуждите инвестиции да нарасне с 40.7 % към края на 2015 г.

 

Наддоговаряне на европейските средства

 

Правителството е поело курс към наддоговаряне на европейските средства по седемте оперативни програми. Това се прави с цел да не се стигне до загуба на средства по тях, обясни министър Дончев.

 

Най-изненадващо отличник в договарянето на средствата е оперативна програма “Околна среда” - 110% от заложените средства към края на август 2012 г. При ресурс от 3.5 млрд. лв. са сключени договори за 4.1 млрд. лв. Това се дължи на активността на министъра на околната среда Нона Караджова, която през летните месеци се беше превърнала в Дядо Коледа за общините по думите на столичния кмет Йорданка Фандъкова. В същото време усвояването на средствата по “Околна среда” обаче е най-слабо – едва 487 млн. лв., което е близо 14% от всички договорени средства.

 

Двойно наддоговаряне на средствата има и по оперативната програма “Транспорт” в жп сектора, както и при строителството на магистрали.

 

Спрямо останалите страни в ЕС България се движи в златната среда по договарянето на средствата, докато в оползотворяването им сме на опашката заедно с Румъния. И ако за северната ни съседка в края на годината се очаква ЕС да отпише около 1 млрд. евро поради невъзможност да ги усвои по правилото N+2, то за България заплаха не съществува, увери министър Дончев. Той посочи, че “българският мотор на европейските пари работи, при това добре със седемцилиндровия двигател на седемте програми, и към момента безаварийно”.

 

Не така безаварийно обаче стоят нещата по Програмата за развитие на селските райони и по рибарската, където се очертава значителна загуба на европейски средства. За първи път по двете програми бяха отписани средства в края на 2011 г., когато страната ни загуби 39 млн. евро за селските райони и още 4 млн. евро за рибарството. Сега оценките за селските райони варират от 385 млн. евро по данни на експерти от Брюксел до 100 млн. евро на фонд “Земеделие”. По рибарската програма се очертава загуба на около 6 млн. евро за 2012 г., сочат данните на българските евроексперти.

 

Критичната година за усвояването на европейските средства ще бъде 2013 г., повтори за пореден път министър Дончев. Причината е не само в рекордните средства, които трябва да бъдат изплатени, но и заради факта, че следващата година е заключителната при програмирането на следващия период 2014 – 2020 г. Отделно от това в България предстоят и парламентарни избори, като ГЕРБ вече даде заявка за втори управленски мандат.

 

Според министър Дончев България може да разчита на минимум 8 млрд. евро от Европа след 2014 г. по оперативните програми при 6.67 млрд. евро сега. Това обаче е оптимистичният сценарий. Песимистичният предвижда поне запазване на досегашните средства.

Отпечатване
Още по темата
© Copyright 2014 Mediapool.bg All rights reserved | G+