Европа е изправена пред решение с исторически последици

Резултатите от гръцкия референдум са по-скоро пирова победа за премиера Алексис Ципрас, който може и да е засилил позициите си у дома, но е с напълно отслабени позиции в Европа. Около това мнение се обединяват в коментарите си в понеделник голяма част от най-авторитетните световни издания. Гърция има нужда от 60 милиарда евро в идните три-четири години, но Европа трудно ще ѝ гласува доверие след случилото се вчера и вероятно ще поиска доста по-големи гаранции от Гърция този път, пишат западните издания.

Те са обединени и около мнението, че случилото се е повод за ЕС да се замисли за бъдещето си.

"Дали да превърне Гърция в пример?"

Сега Европа трябва да реши дали да превърне Гърция в пример, пише в. "Ню Йорк таймс". Лидерите на Германия, Франция от останалата част на Европа са изправени пред следния избор: Ако толерират исканията на гръцкото правителство, те ще дадат лош пример на всяка страна, която пожелае да възрази срещу структурите на ЕС и ще кажат на избирателите в Португалия, Испания и Италия, че ако вдигнат достатъчно шум и изберат екстремистки партии, и те ще получат споразумение с доста смекчени условия. Така те ще дадат сигнал, че дадена страна може да вземе какъвто си иска заем, да не плати дъловете си и да накара останалата част от Европа да плати сметката, пише американският вестник.

Ако пък отхвърлят исканията на гръцкото правителство и отрежат финансирането, гръцката банкова система ще се срине и страната няма да остане в еврозоната, а това ще е знак, че ЕС е изключително крехък. Освен това Гърция може да потърси сближаване с неприятелска Русия. Една съвременна демокрация - всъщност родината на демокрацията, може да изпадне в хаос и нестабилност, а това би струвало на Европа много повече пари и от най-щедрите спасителни планове, подчертава "Ню Йорк тайм".

По същество европейските лидери трябва да решат дали тяхното безсилие по отношение на Гърция и страха от лош прецедент са толкова силни, че да предприемат гигантска стъпка в другата посока, спирайки финансовата помощ за Гърция. Гърците казаха думата си, сега е ред на Меркел и другите европейски ръководители да се изправят пред изтичащото време и да вземат решение с исторически последици, заключава вестникът.

Според "Уолстирйт джърнъл" въпросът, който възниква сега, е дали европейските лидери могат да преговарят с правителство, което отхвърли условията им за оставане във валутния съюз на 19-те държави, след като принудиха Португалия и Ирландия да следват подобни мерки в рамките на спасителни програми. "Уолстирйт джърнъл" смята, че вотът на гръцките избиратели изправя германския канцлер Ангела Меркел пред най-голямото предизвикателство от избухването на кризата в еврозоната преди пет години. От това как тя ще реагира в следващите дни, ще се предопредели и съдбата на еврозоната, изтъква изданието.

Никой в Европа не иска да подкрепя държава, в която парите просто потъват

Гръцкото "не" на предложенията за реформи не засилва преговорните позиции на Атина в Европа - никой не иска да подкрепя държава, в която дадените на заем пари просто потъват. Всъщност само вариантът "Грекзит" може да помогне, пише германското икономическо издание "Ханделсблат" в коментар за резултатите от гръцкия референдум.

Преговорите с гръцкото правителство, продължили месеци, за отпускане на още пари за бедстващата страна доведоха до задънена улица. Безкомпромисната позиция на премиера Алексис Ципрас, (подалия оставка финансов министър Янис) Варуфакис и компания сега бе подкрепена от мощно "не" на сънародниците им срещу предложенията за реформи на Европейския съюз. Имат ли обаче те право да диктуват условията си на останалата част от Европа, пита авторът Оливер Щок. И отговаря: не, те нямат това право. Никой в Европа не иска да продължава да подкрепя страна, в която предоставените кредити просто потъват и където след кредити за милиарди евро не се е подобрил животът дори на един-единствен човек.

Ако в европейските страни идната неделя има референдум за нови помощи за Гърция, то отговорът със сигурност ще бъде още по-мощно "не" от гръцкото, се посочва в статията.

Германският канцлер Ангела Меркел, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, президентът на Европейската централна банка Марио Драги и целият отбор евроспасители са наясно с това настроение. Поради това те нямат мандат да продължат да дават на гръцката държава нашите пари. Държава, която няма собствена ефективна данъчна система, която запазва високи военните си разходи и пренебрегва инфраструктурата си. Ние не искаме да заемаме парите си на такава система, защото сме сигурни, че никога повече няма да ги видим, отбелязва авторът.

Следователно на ЕС не му остава нищо друго, освен да запази твърдата си позиция: докато правителството в Атина не направи решителни реформи, то няма да получи повече нито едно евро. Това е единствената позиция, която европейските правителствени лидери могат да представят пред собствените си народи. И единствено тази позиция предпазва еврото от това да свърши като валута, крехка като рохко яйце, отбелязва авторът.

Истинският проблем за гръцкия премиер не е Германия

След референдума истинското затруднение за гръцкия премиер Ципрас може да не е толкова Германия, колкото другите страни в Евросъюза, които не крият нежеланието си да смекчат условията в предложението на кредиторите. Витае усещането, че Гърция (благодарение на претенциозния си премиер и непреклонната си позиция, плюс решимостта на Германия и други страни, които искат да спасят еврото едва ли не на всяка цена) получава специално отношение, отбелязва британският в. "Гардиън".

Сред онези, които ще се противопоставят на нови отстъпки, не са само държави като Ирландия, която успешно преодоля болезнени спасителни мерки, а "нови" европейци, като Словакия и балтийските страни, които направиха огромни жертви, особено Латвия, за да изпълнят условията за присъединяване към еврозоната.