Европа е свидетел на редица нападения срещу политици

Съвременна Европа е свидетел на немалко опити - мними и реални – за покушения над европейски политици, някои от които са с фатални последици.

На 19 януари България влезе в световните новини със сензационните кадри от шокиращия инцидент от конференцията на ДПС, когато 25-годишният Октай Енимехмедов изненадващо се качи на трибуната, насочи пистолет към Ахмед Доган, лидер на третата по големина парламентарна партия в България, и стреля, но пистолетът засече. Впоследствие бе установено, че пистолетът е газов и с него не може да бъде убит човек, а и според първоначални данни нападателят не е искал да ликвидира Доган, а само да го "уязви".

През октомври 2012 г. финландският премиер Юрки Катайнен избегна агресор, въоръжен с нож, в разгара на предизборната кампания за местните избори в югозападния град Турку. Службите за сигурност на премиера заловиха нападателя, а Катайнен продължи предизборните си изяви.

През септември 2012 г. чешкият президент Вацлав Клаус бе нападнат от мъж с пластмасов пистолет. На церемония по откриване на мост в Храстава 26-годишният Павел Ондроуш премина охраната и се приближи до президента, като допря в него пластмасов пистолет, който стреля с малки пластмасови топчета, и няколко пъти натисна спусъка. Охраната на президента не успя да реагира адекватно. Нападателят се опита да се скрие в тълпата, но беше хванат от местни полицаи на 200 метра от местопроизшествието. Той успя да каже пред журналисти, че политиците са слепи и глухи за нуждите на народа и че трябва да се направи нещо, за да бъдат заставени да се вслушат в исканията на хората.

Самият Клаус реагира спокойно, като отбеляза, че има много психически неуравновесени хора. След като нападателят бе задържан, президентът продължи да участва си в тържеството и да контактува с местни жители.

Най-известният съвременен политик, жертва на агресия, е финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле. На 12 октомври 1990 г., когато той е вътрешен министър, е прострелян от шизофреник по време на предизборно мероприятие. Вследствие на атентата и до ден днешнен Шойбле има частична парализа и навсякъде се придвижва с инвалидна количка. При покушението е ранен и негов бодигард.

На 11 февруари 2004 г. шизофреничката Ивон Ц. напада министъра на правосъдието на Хамбург Роджер Куш. Покушението е извършено по време на предизборна кампания в пешеходна зона на града. Куш е леко ранен в бедрото.

На 22 декември 2003 г. са детонирани две бомби с пирони и на 27 декември 2003 пощенска бомба е гръмнали в личното жилище на тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди в Болоня. Проди не е ранен. Досега не са установени извършителите. Италианската полиция смята, че са намесени италиански терористи.

На 5 декември 1993 г. кметът на Виена Хелмут Цилк  получава бомба по пощата. Тя е изпратена от дясноекстремистки терорист. Цилк е  ранен тежко в ръката. Адресираната до него бомба е една от деветте от първата серия, която екстремистът Франц Фукс е разпратил. Такива пликове получават пастор и телевизионна водеща. При втората серия на подобни бомби, изпратени от Фукс, са убити четирима роми.

На 25 април 1990 по време на предизборен митинг на Социалдемократическата партия в Кьолн кандидатът на партията Оскар Лафонтен е ранен критично от човек с психически отклонения.

На 6 октомври 1987 г. губернаторът на австрийската провинция Каринтия Леополд Вагнер е сериозно ранен в тоалетната на местна кръчма в Клагенфурт. Покушението срещу Вагнер е извършено от негов бивш колега.

На 10 октомври 1986 г. германският дипломат Геролд фон Браунмюл е застрелян пред дома си. Атентаторите са оставили писмо, в което твърдят, че са членове на фракция "Червена армия“, които са поели отговорност по-късно за  34 убийства. Заподозрените са били Хорст Лудвиг Майер и тогавашния му съпруга Барбара Майер, но досега няма доказателства, че те са истинските извършители.

На 11 май 1981 г. немският политик и министър на икономиката в Хесен Хайнц Херберт Кери е прострелян 6 пъти в дома си. Извършителите били двама мъже, които са стреляли по него докато е спял. По-късно се е получило писмо, с което "антиимпериалистически революционни" структури поемат отговорност за убийството. До днес, обаче, извършителите не са разкрити.

През март 2003 г. сръбският премиер Зоран Джинджич бе разстрелян със снайпер в центъра на Белград посред бял ден. Той бе улучен в стомаха и гърба пред сградата на сръбското правителство.

Това бе първото покушение срещу европейски политик от такъв ранг след убийството на шведския премиер Улоф Палме през 1986 г. в центъра на Стокхолм, което остана неразкрито.

На 10 септември 2003 г. външният министър на Швеция Ана Линд бе нападната докато пазарува без охрана с приятелка в луксозен магазин на Стокхолм. Нападателят ѝ Михайло Михайлович – 25-годишен югославски имигрант, ѝ нанасе няколко смъртоносни удара с нож в корема.