Ти си това, което четеш
Страната ни е с рекорден в Европа брой бизнес обединения

Европарите родиха клъстери по борба, кулинария, пиар и политики

За да спрат злоупотребите, ще се въведе акредитация на клъстерите

България стана шампион в Европа по брой клъстери – политика по обединяване на фирми, научни и браншови организации, която е щедро субсидирана от Брюксел, с цел подобряване конкурентоспособността на бизнеса.

 

Така примамени от еврофинасирането и при липса на правила и визия за развитието на сектора, клъстерите у нас достигнаха рекордната за Европа бройка от 226, по данни на Търговския регистър и БУЛСТАТ.

 

Родиха се обединения с причудливи имена и сектори, които нямат нищо общо с бизнес кооперирането, като например клъстер "Обединена Борба", "Хепи клъстер", "Ултра офис клъстер", "Жар Клъстер", "Клъстер Визия","Клъстер за развитие на публично-частното партньорство в България", "Клъстер финансова група СИС", "Клъстер Промаркет Плюс", "Унитрейд Клъстер", "Клъстер на българските социално отговорни износители", "Сдружение за иновации в дистанционното обучение", "Българска асоциация за оценка на политиките", "Бизнес консултантски клъстер", "Клъстер на ПР и комуникационните агенции в България", "Клъстер за информирано общество и устойчиво развитие", Клъстер "Кулинарни изкуства и гостоприемство" и т.н.

 

За сравнение, в Румъния, която е два пъти по-голяма от нас и има двойно повече фирми, клъстерите са четворно по-малко – около 50, като активните са не повече от десетина. В съседна Сърбия, която е съизмерима с България, клъстерите са около 30, като пет-шест дърпат напред. Австрия, която също е съизмерима като територия и население с нас, клъстерите са също около 30. В Германия са 107, а във Франция – 102. Данните са на Асоциацията на бизнес клъстерите.

 

До момента от оперативна програма "Конкурентоспособност" по схемата за насърчаване коопериарнето на клъстерите са финансирани общо 105 проекта за близо 38 млн. лв.

 

Финансирането на всеки един проект варира от 100 000 лв. до близо четири милиона лева за Вискотехнологичен клъстер София. Срокът за изпълнение на проектите е между една и две години, като по-голямата част от тях трябва да завършат през пролетта на 2015 г.

 

Повечето проекти предвиждат създаване на клъстера, изработване на интернет страница, фирмено лого, маркетингови проучвания, анализ на целеви пазари, разходи за възнаграждения.

 

За да не се допусне изкуствено създаване на клъстери на принципа да усвоим едни пари, Еврокомисията иска всяка нова клъстерна инициатива да бъде подкрепена с пазарна предвидимост и с анализ на регионалните конкурентни предимства, наличните специфични знания и специализация на местно равнище.

 

Хепи клъстери

 

У нас обаче винаги има вратички за европравилата. Така над 80% от одобрените за финансиране клъстери са създадени непосредствено преди раздаването на парите и то с минимални брой участници в тях – седем фирми. Затова не е изненада, че изпълнението на над половината от тези проекти (58) все още не е започнало. Причината е, че тези организации нямат опит. Разчитат на консултантите, които са подготвили проектите, но те не могат да им решат проблема със съфинансирането например. Банките пък трудно отпускат пари на организация без история. Така проектите на клъстери, създадени с цел да се усвоят европарите, сега на практика се сблъскват с невъзможността да направят точно това.

 

Регистрите сочат, че непосредствено преди затварянето на схемата за подпомагане на клъстерите през април 2013 г. са създадени "Клъстер информирано общество за устойчиво развитие" (464 908 лв.), сдружение "Биологично Активни Компоненти в храненето" (1 334 093 лв.), Клъстер Мъжка мода (648 500 лв.), Клъстер "Български спортен институт" (450 836 лв.), Жар Клъстер (451 902 лв.), клъстер "Обединена борба" (477 046 лв.), Клъстер на ПР и комуникационните агенции в България (333 677 лв.), Клъстер творческо Габрово (407 740 лв.), "Хепи Клъстер" (422 333 лв.) - на едноименната верига ресторанти за бързо хранене и т.н.

 

Медиен клъстер България, който е получил от еврофондовете 430 839 лв., на практика е обединил големите популярни продуцентски компании на тв предавания като "Телеман", правещо "Горещо с Венета Райков" и "Дикoff", "Глобал Филмс" на Магърдич Халваджиян, "Дрийм Трийм" на Евтим Милошув и Любо Нейков, "Междинна станция" на Иван и Андрей", "Камера" на Димитър Гочев и Димитър Митовски.

 

Част от клъстерите са свързани със спорт, финанси и консултантска дейност, което няма нищо общо с приоритетите на програма "Конкурентоспособност".

 

Освен това повечето не включват научни или неправителствени организации или местни структури, което не е характерно за клъстерните структури.

 

Според определението за клъстер, дадено от Майкъл Портър, това е географски свързана концентрация от сходни, взаимно обвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи.

 

Борчески и фамилни клъстери

 

Българските власти, освен че са финансирали специално създадени за схемата клъстери, някои от тях се оказват и "фамилни". Такъв е случаят с клъстер "Ареа Бранд", който печели проект за 235 361 лв. Управител на организацията е Спас Загарьов, а сред фирмите членове са тези на синовете му Делян и Ивайло и на съпругата му Катя. Нещо повече синът му Ивайло Загарьов е управител на Клъстер финансова група СИС, която печели европроект за 446 228 лева. Финансовата група е свързана с управлението на заложни къщи и отпускането на заеми, което е недопустимо за финансиране по "Конкурентоспособност".

 

Финансиране е получил дори клъстер, който според системата ДАКСИ вече не е активен. Става въпрос за Клъстер за развитие на енергийно ефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакински сгради, който печели проект за 614 796 лв. Управител на обединението е Румен Славчев Горанов.

 

Българското ноу хау в клъстерното дело може да се окажат двата спортни клъстера – "Обединена борба" и "Български спортен институт". Зад "Обединена борба" стоят ръководителите на клубовете по класическа и свободна борба на ЦСКА Ненчо Ненчев и Ангел Тодоров. Ненчев е бивш вицеевропейски шампион по борба класически стил от 1988 г. Двамата са получили одобрение в началото на март 2014 г. и все още не са стартирали проекта. Тодоров заяви пред Mediapool, че най-вероятно ще поискат удължаване на срока, но не пожела да разкрие какво точно ще прави клъстерът по борба. Засега идеята е в него да бъдат само клубовете на ЦСКА, но не е изключено в бъдеще да се разшири.

 

Пълна мистерия е какво ще прави клъстер "Български спортен институт" с 450 836 лв. В регистрите не беше открита информация за него, освен че се управлява от Анатолий Стоименов.

 

Равносметката към момента показва, че от 105 проекта за клъстери успешно са приключили само четири, според системата за еврофондовете ИСУН. Това са "Клъстер за достъпен туризъм", Индустриален клъстер "Електромобили", "Специализиран клъстер и институт по облекло и текстил – Дунав" и "Морски клъстер България". Предстои да видим колко от останалите проекти ще завършат през 2015 г.

 

Промяна на правилата на играта

 

До тази ситуация се стигна, защото липсва определение за клъстер, както и правила за оценяването им, коментира Петър Статев, председател на управителния съвет на Клъстера за информационни и комуникационни технологии и член на управителния съвет на Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) пред Mediapool.

 

Проблемите са свързани с липсата на реална оценка за състоянието на клъстерите като организация, съдържание, резултатност, които да дефинират необходимостта от съответното финансиране или подпомагане по оперативните програми и най-вече на програма "Конкурентоспособност", допълни Илия Левков, председател на управителния съвет на Индустриален клъстер "Електромобили" и на АБК.

 

Според него с нелогични изисквания и абсурдни бумащини при подготовката и отчитането на проектите, държавната администрация спъва и блокира реалното развитие на клъстерите у нас. Като пример той посочи изискването за комуникация по факса във времето на онлайн общуването, искането сканираните документи да имат втори печат и подпис вярно с оригинала, трикове със сроковете за предоставяне на документи и тяхната валидност, което допълнително натоварва бизнеса финансово, нерегламентирани санкции от страна на управляващия орган.

 

За да се спре със злоупотребите и фалшивите клъстери, които се нароиха, сега променяме правилата на играта заедно с Министерството на икономиката, каза Геновева Христова, председател на управителния съвет на Мебелен клъстер и на управителния съвет на АБК.

 

През този програмен период предвиждаме въвеждане на национална система за акредитация на клъстерите и различни инструменти за подпомагането им, коментира Любомир Ганчев, съветник на министъра на икономиката Драгомир Стойнев по еврофондовете пред Mediapool. По думите му това е залегнало в новата оперативна програма "Конкурентоспособност".

 

Предложението на АБК е клъстерите да се разделят на нови, развиващи се и развити, като за всеки тип има различен инструмент за подпомагане през настоящия програмен период. Финансовият ресурс пък следва да се разпредели около 20% от средствата за стартиращи клъстери, 30% за развиващи се и останалите – за развитите. Такава била и европейската практика.

 

Оценяването на клъстерите пък ще става по няколко критерия, които ще носят точки за дефинирани проблеми от клъстера, целите, които преследва, разработване на нови продукти и програми за излизане на нови пазари.

Още по темата
Още от Бизнес

Трябва ли България да ратифицира Истанбулската конвенция?