Европарите за инфраструктура същите, за бизнес и наука са със 700 млн. евро повече

Спорът за размера на договорените еврофондове до 2020 г. между бивши и настоящи управляващи от миналото лято се оказа безсмислен. Страната ни ще получи повече средства през следващите седем години спрямо настоящия период с близо 750 млн. евро. Безвъзмездната помощ достига над 7.42 млрд. евро от кохезионния и структурните фондове при 6.67 млрд. евро сега. От тях 4.45 млрд. евро ще са за инфраструктура - почти същите както и през този програмен период. Останалите 2.96 млрд. евро – за малки и средни предприятия, образование и иновации, което с с над 700 млн. евро повече спрямо сега.

Това става ясно от публикувания в четвъртък подобрен вариант на споразумението за партньорство между България и ЕС за периода 2014-2020 г., в който са отчетени по-голямата част от препоръките на Европейската комисия (ЕК). Той е пуснат за публично обсъждане, но без най-важната информация – разпределението на парите в абсолютна стойност.

От кабинета на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова уточниха пред Mediapool, че данните ще бъдат обявени, след като бъдат одобрени от правителството. Неофициално това се очаква да се случи на оперативно заседание на кабинета идната сряда. Според варианта, с който Mediapool разполага, става ясно, че в новото разпределение на средствата вече са включени резервът, който се освобождава през 2018 г. при изпълнението на определени условия, парите от инструмента "Свързана Европа" (359 млн. евро) и за борба с младежката безработица (55 млн. евро).

Така общата сума надхвърля 7.4 млрд. евро при 6.26 млрд. евро при първото публично представяне на споразумението за партньорство през август. Данните тогава станаха повод настоящи и бивши управляващи да си отправят взаимни нападки. Правителството на Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев обвиниха ГЕРБ, че са договорили по-малко пари за следващите седем години, а предишните управляващи твърдяха точно обратното.

През ноември пък ЕК официално поиска в споразумението за партньорство да фигурира разпределението на цялата сума в размер над 7.4 млрд. евро, с което настоящите управляващи са се съобразили, става ясно от публикувания документ.

Повечето от бележките, които Европейската комисия отправи към страната ни, са отчетени в подобрения вариант. Единственото, което България ще отстоява докрай, е финансирането на 67 града по новата оперативна програма "Региони в растеж", става ясно от публикувания документ. Тази позиция е още от времето на ГЕРБ, докато Брюксел държи на драстично орязване на техния брой и свиването им до 6 - 7 центъра за икономически растеж. Вместо това обаче България разшири първоначлния обхват с още 28 града, сред които попаднаха такива като Елхово, Малко Търново, Симеоновград и други, което според Брюксл ще доведе до рзпиляване на помощта.

Лъвският пай за инфраструктурата

Лъвският пай от новото преразпределение на средствата ще отиде за инфраструктурата, като увеличението на парите спрямо първия публикуван вариант е с близо 810 млн. евро и те достигат 4.45 млрд. евро. Това е почти същата сума, която трябва да усвоим през настоящия програмен период.

От тях най-много средства – над 400 млн. евро ще отидат за програма "Транспорт", като основната част е от новия инструмент "Свързана Европа". ЕК също настояваше за вдигането на парите с поне 300 млн. евро като застъпваше тезата, че пътната инфраструктура е един от важните приоритети за страната ни. Така транспортната инфраструктура отново остава водеща, както и през настоящия период с безвъзмездна помощ от 1.6 млрд. евро – почти същата както и през този програмен период.

Значително се вдигат и парите по програма "Околна среда", която получава допълнително 220 млн. евро спрямо първия вариант и безвъзмездната ѝ помощ нараства на близо 1.5 млрд. евро. Това е малко повече от 28 млн. евро спрямо настоящия програмен период, които обаче няма да усвоим, след като в края на тази година бяха загубени първите 29 млн. евро.

Със 180 млн. евро са вдигнати парите и по програма "Региони в растеж" спрямо първия вариант и безвъзмездната ѝ помощ почти се изравнява с тази от сегашния програмен период – 1.3 млрд. евро.

Значителен ръст има и на средствата по програмата за бизнеса - "Иновации и Конкурентоспособност" 165 млн. евро и достигат 1.2 млрд. евро. С по-малки суми растат и средствата по останалите оперативни програми – "Човешки ресурси", "Добро управление" и "Наука и образование".

Четири стратегически приоритета

Четири са стратегическите приоритета, които ще преследваме с помощта от над 15 млрд. евро от Европейския съюз през следващите седем години. Те са съобразени със стратегията "Европа 2020".

Първият е образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж. Вторият е научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж. Третият е свързаност и зелена икономика за устойчив растеж. Четвъртият е добро управление и достъп да качествени обществени услуги.

България последна в Европа

На глава от населението безвъзмездната помощ от ЕС е най-ниската за нашата страна, но това се дължи на най-ниския ни брутен вътрешен продукт (БВП), която е в основата при определянето на средствата.

Отделно страната ни е в дъното на ЕС по почти всички показатели – най-бедни, необразовани, корупция, не се спазва върховенството на закона, прозрачност на правителството и т.н., сочи споразумението за партньорство.

От документа става ясно още, че трудно ще наваксаме изоставането, защото планирания икономически растеж през 2015 г. е 2.9%, а през 2016 г. - 3.4%. В същото време, за да се придвижим напред, ни е необходим годишен ръст от поне 5 – 6%.

Най-големият риск за страната ни си остава демографския проблем и свързаното с него обезлюдяване.

Закъснение с изпълнение на предварителните условия

Стараната ни закъснява и с изпълнението на т.нар. предварителни условия, от които зависи отпускането на безвъзмездната европейска помощ след 2016 г. Образно казано, това означава пари срещу реформи.

Все още остават неприети стратегически документи в областта на здравеопазването, образованието, транспорта, оценката на риска при природни бедствия, енергийната ефективност, научните изследвания, отпадъци и т.н. Почти на всички сроковете са удължени до средата на годината.

Единственото изключение е водният сектор, при който трябва да се намери справедлив механизъм за определяне на цената на водата до края на 2015 г.