Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европарите за иновации и бизнес растат за сметка на инфраструктура през 2014-2020

Райони остават без финансиране заради спор между министерствата на регионалното развитие и на земеделието

11 коментара
Европарите за иновации и бизнес растат за сметка на инфраструктура през 2014-2020

Европейските средства за бизнес, наука и иновациите нарастват с около 350 млн. евро през следващия планов период за сметка на парите за инфраструктура. С около 550 млн. евро намалява планираното финансиране и по Програмата за развитие на селските райони, докато за рибарската се вдигат с около 20 млн. евро. Най-големите печеливши би трябвало да са земеделските производители, които ще получат двойно повече пари спрямо настоящия период.

Това показват представените разчети на вицепремиера по еврофондовете Зинаида Златанова. В сряда правителството одобри проекта за споразумение с Европейския съюз за периода 2014-2020 г.

От действащите в момента оперативни програми с 50 млн. евро се увеличават средствата по новата програма за бизнеса "Иновации и Конкурентоспособност". Общо с 340 млн. евро повече са предвидени за "Човешки ресурси", "Наука и образование" и "Добро управление", която обединява настоящите програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ" спрямо сегашния програмен период.

Парите за инфраструктурните програми - "Транспорт", "Регионално развитие" и "Околна среда" се свиват общо с около 800 млн. евро и ще разчитаме на 3.65 млрд. евро. Ако се включат средствата от инструмента "Свързана Европа", които обаче не са сигурни, се вдигат до 4 млрд. евро при 4.5 млрд. евро през настоящия планов период.

Причината за увеличаването на средствата за бизнеса и намаляването на тези за магистрали и водна инфраструктура е в смяната на приоритетите в стратегията "Европа 2020", които са определени централно от Брюксел, обясни бившият министър по еврофондовете и настоящ депутат от ГЕРБ Томислав Дончев пред Mediapool.

"Икономиката е двигателят на всичко", отговори Зинаида Златанова защо се вдигат парите по програмата за бизнеса. Според нея по почти всички програми средствата намаляват, но това е заради намаления бюджет за целия ЕС за периода 2014-2020 г., което се случва за първи път в историята на съюза. Златанова отбеляза, че съзнателно не представя данните от сегашния програмен период, за да няма сравнения от типа - "кой, кога, колко и къде е сгрешил".

Средствата за настоящия програмен период бяха договорени от правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев (2005-2009 г.).

Златанова апелира процесът по договаряне на европейските средства за следващия планов период да не се превръща в политическо противопоставяне, а в национално усилие. "Много се надявам, че европейските фондове от поле за политическо противопоставяне ще се превърнат в инструмент за обединение и ще помогнем те да подобрят живота на всички български граждани", каза вицепремиерът. Тя допълни, че целта е споразумението да бъде на България, а не на "едно или друго правителство, политическа сила, или министерство".


Белите петна засега остават

Проблемният въпрос с финансирането на селата около големите градове засега все още не е решен заради спора между министерствата на регионалното развитие и на земеделието за начина, по който ще става финансирането.

Министерството на земеделието държи на принципа бъдещата програма "Региони в растеж" да финансира 67-те общини, а не само градовете, включени в нея. Оттам се аргументират с намалените с 531 млн. евро средства по програмата за селските райони.

Министерството на регионалното развитие е на мнение, че за финансиране към момента попадат само 67 определени градове в строителните им граници. Така селата около тези градове на практика остават без финансиране.

В същото време Европейската комисия настоява за намаляване на броя на градовете, защото иска помощта да се съсредоточи в няколко центъра на растеж, около които израстват икономически региони. Последният вариант, който предстои правителството да защитава пред ЕК в четвъртък, предвижда намаляването на броя на градовете на 50, разкриха правителствени източници.

Не трябва да повтаряме и мултиплицираме грешката от настоящия програмен период и да оставаме бели петна върху картата на България, коментира изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова пред Mediapool. Според сдружението е редно селата около големите градове да бъдат включени за подпомагане по "Региони в растеж".

На същото мнение е и председателят на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски (БСП). "Не е справедливо, работещо и логично селата около тези градове да се прехвърлят към орязаната селска програма", каза Михалевски пред Mediapool. Той изтъкна и факта, че селският проект на община Бургас, например, ще бъде много по- конкурентен спрямо този на община Братя Даскалово, което поставя в неравнопоставеност малките общини, които нямат отделни евродирекции.

Образователната програма извоюва още 100 млн. евро отгоре

Новата програма за наука и образование успя да извоюва още 100 млн. евро в последния момент и така бюджетът ѝ към момента възлиза на 508 млн. евро. При предишното представяне предвидените средства възлизаха на 403 млн. евро.

Увеличаването на средства е за сметка на програмата "Добро управление", която обединява настоящите "Техническа помощ" и "Административен капацитет". Нейният бюджет е намален от 460 млн. евро на 356 млн. евро. Основната част от тези пари – около 190 млн. евро - ще отиде за електронното управление и подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии. Останалите пари са за обучение на администрацията.

Министърът на образованието Анелия Клисарова посочи, че над 500-те милиона евро ще отидат по четири основни приоритета - научните изследвания и новите технологии; връзката образование – бизнес – пазар на труда; ролята на образованието за социалното приобщаване и ученето през целия живот.


Европейската комисия не е съгласна да има програма "Наука и образование" основно заради липсата на административен капацитет. Това го показва този програмен период, в който България изостава с усвояването на средствата за образование и има риск да ги загуби. Отделно има припокриване на дейностите по новата образователна програма с тези по "Човешки ресурси" и "Иновации и Конкурентоспособност".

Последната дума на Брюксел

Плановете на правителството са споразумението за партньорство да бъдзе изпратено до края на седмицата на Европейската комисия за провеждане на технически консултации. Коментарите на Брюксел се очаква да бъдат върнати през октомври по думите на вицепремиера Златанова.

Тя уточни, че окончателният вариант на споразумението ще бъде изготвен, след като влезе в сила регламентът за определяне на общоприложими разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове и след окончателното одобрение от Европейския парламент на многогодишната финансова рамка.

Това може допълнително да промени разпределението на средствата по отделните програми, защото от одобрените регламенти зависи процентното разпределение на средствата по отделните приоритети. Не се очаква обаче то да бъде съществено променени. Прогнозите са до началото на следващата година най-късно споразумението за партньорство да бъде одобрено от Европейската комисия.

 

  

 

 

  

 

 

  

 

 

  

 

 

  

 

 

  

 

 

  

 

 

  

 

Програма 2007 - 2013 2014 - 2020
Транспорт 1624 1207
Околна среда 1466 1271
Регионално развитие 1361 1170
Конкурентноспособност 988 1037
Човешки ресурси 1032 707
Административен капацитет + Техническа помощ 202 356
Наука и образование - 508
Общо 6673 6257
Развитие на селските райони 2609 2078
Рибарство и аквакултури 101 127
Забележка: Данните са в млн. евро,
не са включени парите от инструмента "Свързана Европа" в размер на 352 млн. евро
Източник: МС, МФ
подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #11

    Европа си е оправила инфраструктурата, ние да му мислим.

  2. Анонимен
    #10

    Вече 5г. лихвите в България са високи заради картел. Ако креди се дават на 10%, а депозити са на 3% тогава 7% марж*40 млрд=3млрд и за 5 години са 15 млрд лв, които се губят и лошите кредити са още над 10 млрд. Орешарски, Калин Христов, Мариела Ненова, Цветан Цалински, Анрей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, и другите от рисърча в БНБ, както и Петър Чобанов и други политици и икономисти са с контрол на съзнанието на мрежата на telekom Austria и подкрепят регистрираните

  3. Анонимен
    #9

    С две думи - Боко Рапоня, Ники Зеленчука и специално назначеният за целта министър са договорили ЕДИН МИЛИАРД ЕВРО ПО-МАЛКО от предишното! Искаме си Боко! Всички на протеста!

  4. Анонимен
    #8

    Какви иновации без инфраструкрура!????? Това само тъп комунист може да го измисли. Германия е това защото преди 80г. е вдянала, че модерна ефективна индустрия не може да същестува без модерна инфраструктура. Американците вдяват това, чак след като виждат чудото Германия със собствените си очи и Айзенхауер печели президентските избори с мащабна програма за строителство на аутобани по проекти на немски инженери! Едва след като изградили мрежата от магистрали САЩ дърпат напред и са това което са. Япония

  5. Анонимен
    #7

    Жалко, че парите за инфраструктура са намалени. Наистина икономиката е двигателя, но без читава инфраструктура трудно се прави бизнес. Все пак, това си е решение на евросъюза, а и пак става въпрос за значителна сума. Няма значение кои ги е договарял, важното е да се използват.

  6. Анонимен
    #6

    Вече 5г. лихвите в България са високи заради картел. Ако креди се дават на 10%, а депозити са на 3% тогава 7% марж*40 млрд=3млрд и за 5 години са 15 млрд лв, които се губят и лошите кредити са още над 10 млрд. Орешарски, Калин Христов, Мариела Ненова, Цветан Цалински, Анрей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, и другите от рисърча в БНБ, както и Петър Чобанов и други политици и икономисти са с контрол на съзнанието на мрежата на telekom Austria и подкрепят регистрираните

  7. Анонимен
    #5

    Истината - парите до 2020 г. са с 1 милиард по-малко от тези до 2013 г. Договорени са от ББ през февруари т.г.

  8. Анонимен
    #4

    тъй, тъй, другари, договорихме парите, сега може и да паднем...

  9. Анонимен
    #3

    2 На Позитано са психясали.

  10. Анонимен
    #2

    Медиапул, докога тоз Прокопиев!? Долу, в "Интервюта".

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.