Европейският съд с ултиматум към България да ускори съдебните процеси

Европейският съд по правата на човека постави едногодишен срок на България да предприеме необходимите мерки за ускоряване на съдебните процеси. С безпрецедентно остър тон съдът в Страсбург заявява, че страната ни има "системен проблем" с продължителността на наказателните и гражданските дела. Страната е призова да предприеме и вътрешни мерки за компенсация на хората, пострадали от прекомерно дълги съдебни дела.

Съдът в Страсбург индиректно обявява за грешка част от последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, прокарани от ГЕРБ.

Решението е взето по повод три приети жалби на български граждани. Първата е от съдения за опит за кражба Стоян Димитров, чието дело е продължило 9 години и 8 месеца, втората е на банкера Николай Хаманов, който е съден 5 години и 3 месеца. Третата жалба е от живущата в Германия българка Мария Фингер, която след 9 години и 10 месеца успява да приключи дело за подялба на имущество в родината си. По тези дела вече са постановени осъдителни присъди и България ще трябва да плати обезщетение в размер на 15 000 евро общо.

В случая с Димитров съдът в Страсбург установява, че казусът му е бил "твърде елементарен" и държавата е директно и индиректно отговорна за цялото забавяне. При делото на банкера Хаманов е установено, че при такива тежки обвинения и толкова бавен съдебен процес, той е бил възпрепятстван да упражнява професията си. Делбата на Мария Фингер се е бавила цели 4 години на втора инстанция.

Съдът в Страсбург отчита, че Стоян Димитров не е успял да използва една от малкото възможности в НПК за ускоряване на процеса – правото на обвинения да поиска вкарването на делото в съда, ако разследването продължи над 2 години. При последните промени на НПК, прокарани от ГЕРБ, тази възможност бе отменена, въпреки протестите на опозицията. От БСП, ДПС и Синята коалиция предупредиха ГЕРБ, че премахването на тази възможност ще доведе до серия от дела в Страсбург.

Лавина от дела

От решението на Европейския съд става ясно, че лавината от дела вече е факт. В момента са подадени общо 700 жалби срещу България за прекомерна продължителност на процеса, а делата, очакващи решение от съда в Страсбург, са 130. Общо 80 са по наказателни дела, другите 50 по граждански.

"Поради тази статистика съдът намира, че има систематичен проблем, отнасящ се до наказателните и гражданските процеси в България. Българското правителство твърди, че тези проблеми са решени през новите закони и организационни мерки", се казва в съобщението на европейския съд. В същото време международната институция отчита, че това твърдение на правителството не е бил подкрепено от статистика.

В крайна сметка съдът заявява, че към настоящия момент проблемите в българското правораздаване не могат да се смятат за решени. Проверките на съдебния инспекторат също не се приемат като лекарство, защото потърпевшият от бавното правораздаване не може да принуди държавата да реши проблема.

Съдът препоръчва на България да предприеме мерки по ускоряване на процесите, както и да създаде процедура за компенсиране на пострадали, включително и по вече минали дела. При гражданските дела също се отчита липса на гаранции срещу протакане, а предвидената в ГПК възможност да се подават жалби срещу отлагането на делата, се смята за недостатъчна.

Звучен шамар

Ако България не изпълни препоръките на Европейския съд по правата на човека може да бъдат наложени единствено политически и дипломатически санкции. За съжаление Съветът на Европа не разполага с механизми, които да налагат императивни задължения към държавите-членки, коментира пред Mediapool адвокатът по защита правата на човека Михаил Екимджиев.

Той определи позоваването на Европейския съд на отпадналата разпоредба за вкарването на делата в съда като "звучен шамар към управляващите". По думите му едно разумно правителство на една разумна държава няма как да не се съобрази с подобни препоръки, иначе рискува да се превърне в "черната овца" на Европа.

Екимджиев заяви, че една от възможностите за ускоряване на делата е да се въведе т. н. "регресна отговорност". Това означава, ако България бъде осъдена от Европейския съд за протакане на дело извън разумния срок, да може да се търси имуществена отговорност от виновните магистрати. В момента заради частичния имунитет, с който се ползват българските магистрати, такава възможност не съществува. Екимджиев заяви обаче, че тя е предвидена в много европейски държави.

"В Испания при тежки нарушения, направени от магистрат, е възможно да се търси дори и наказателна отговорност за престъпления срещу правосъдието", каза Екимджиев.

Той допълни, че при наказателно производство, продължило над 3 години и половина, както и при продължило над 5 години гражданско производство, е възможно да се стигне до осъдителна присъда в Европейския съд. "Съдът, естествено, преценява всеки казус спрямо неговата сложност", коментира Екимджиев.