Еврозоната, Шенген и мониторингът - предизвикателства пред България в ЕС

Влизането на България в Еврозоната и Шенген, отпадането на мониторинга над страната по Механизма за сътрудничество и проверка, което е свързано със съдебна реформа и борба с корупцията, увеличаване на доходите и намаляване на неравенствата – това са основните предизвикателства пред страната ни в Европейския съюз.

Те бяха очертани по време на дискусия в Дома на Европа в София по доклада "10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства", подготвен от Центъра за либерални стратегии по поръчка на представителството на Европейската комисия у нас.

Докладът е изцяло положителен, защото ползите за България от членството ѝ в ЕС са несравнимо повече от загубите, отбеляза икономистът Георги Ганев, един от авторите на доклада. В документа няма какво е загубила България от членството си в ЕС и дали изобщо има губещи у нас от този факт. Напротив позитивите са много повече и далеч надхвърлят негативите, каза Даниел Смилов, друг от авторите на доклада, който говори по политическите фактори.

Периодът преди и след присъединяването на България към ЕС е един от най-успешните в историята на третата българска държава, каза Георги Ганев.

ЕС като вносител на стабилност в България

Като цяло българите имат повече доверие в европейските институции, отколкото в националните – президент, парламент, правителство, показва последното проучване на Евробарометър.

Всички основни политически сили са за членството на страната ни в ЕС. Това е сериозно надконституционно мнозинство, отбеляза Даниел Смилов. Според него членството в ЕС е помогнало на българските партии да се европеизират. Шефът на Партията на европейските социалисти е българин, имахме и български еврокомисар с влияние във взимането на решения в ЕК.

Критиките от страна на участниците в дискусията бяха, че партиите са се европеизирали само формално с изпълнението на критериите, докато в същото време не предприемат нужните реформи, особено в съдебната система и борбата с корупцията. Това обаче си зависи от самите нас и няма отношение към ЕС, отговори им Смилов. Той посочи, че свличането на демократичните индикатори е тенденция характерна за цяла Европа. Припомни, че и партията на Виктор Орбан е член на ЕНП, а "Атака" е отишла в европралмента като проевропейска партия, но се е върнала като евроскептична.

От три месеца обаче България няма еврокомисар. Не участва и в редица политики по определянето на новия дневен ред на Европа, отбелязаха участници в дискусията. Това са неща, които зависят от нас самите, а не от ЕС, отбелязаха авторите на доклада.

Според Смилов основният ефект от членството в ЕС е стабилизиране на българската политика. Той даде сравнение със страни, които не са членове на ЕС и са сходни с България. Сърбия, Грузия, Македония и Молдова изостават по отношение на демокрацията от нас и това е видно от индекса на "Фрийдъм хаус".

Без мониторинг над страната има риск от политически картел

Авторите на доклада смятат, че мониторингът над страната по Механизма за сътрудничество и проверка категорично трябва да остане. "Ако го няма този механизъм, има опасност да се стигне до политически картел, който да потули въпросите на борбата с корупцията и съдебната реформа, като сложи похлупак на медиите", коментира Даниел Смилов.

В работния вариант на доклада съдебната реформа е представена лаконично и обрано, основно с предприетите законодателни промени. Критики няма, отбелязано е единствено, че "продължават проблемите с липсата на форми на институционална отговорност за действията на прокуратурата и специално на нейното ръководство".

Това беше определено като "крайно незадоволително" от преподавателя по право доц. Боряна Мусева. Според нея правовата държава е поставена под въпрос. Друг преподавател, но по икономика - доц. Йосиф Аврамов обаче смята, че е крайно време мониторингът да отпадне.

Смилов се съгласи, че има какво още да бъде направено по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията и че постигнатото не е достатъчно. Според него справянето с тези два проблема ще е най-голямото предизвикателство пред страната ни през следващите години.

Стопански подем и по-леко понасяне на световни кризи

Предприсъединителният период и еврочленството (1997 – 2017 г.) е помогнало за стопански и икономически подем на страната, по-леко понасяне на ефектите от световната икономическа рецесия, фалита на КТБ и меграционната криза от 2015 г., отбеляза Георги Ганев.

За този период се отбелязва ръст с 20 процентни пункта на повишаване на покупателната способност на населението. В периода от стартирането на преговорите за членство през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. БВП на глава от населението по покупателна способност нараства от 27% до 40.8% от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48.1%.

По икономически растеж сме трети в ЕС, а безработицата е по-ниска отколкото преди да влезем в ЕС – от 17% през 2000 г. на около 7% сега. Балансът по текущата сметка е положителен, изброи Ганев.

Той припомни, че след като България премина на два пъти границата на бюджетния дефицит от 3% и попадна в процедура на ЕК по макроикономическите дисбаланси, именно контролът от ЕК е помогнал "политиците да не развържат колона".

Въпреки че през последните години публичният ни дълг нарасна, основно заради фалита на КТБ, той все още е на едно от най-ниските нива в ЕС, отбеляза още Ганев.

Той посочи и големите нетни трансфери от ЕС към България, които възлизат на около 4% от БВП по данни на БНБ. "Това е изключително висок трансфер, друг е въпросът как се изразходват средствата", коментира Ганев. Наличието на европейските фондове е довело до БВП с 9.3 % по-висок, заетост с 4.8 % по-висока и безработица с 4% по-ниска, отколкото биха били при нулеви трансфери до 2015 г.

Единствено в привличането на чужди инвеститори показателите са по-ниски след влизането ни в ЕС, а съседните ни страни Сърбия и Румъния успяват да ни ги "откраднат". Основната причина е лошата бизнес среда – липсата на правосъдие и административните тежести, посочи Ганев.

ЕС даде възможност на българските фирми да изнасят повече стоки и услуги, което доведе до рекорден ръст на износа, добави той. За десетилетието от членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10%.

За хората – свободно движение, образование и работа

Най-голямата полза за хората от членството в ЕС е свободното им движение и възможността да си намерят по-добра и платена работа в рамките на Европейския съюз.

Без ЕС нямаше да го има вторият мост над Дунав при Видин–Калафат, отпадането на визите, освобождаването на сестрите в Либия, допълнително финансиране за неправителствения сектор, каза Даниел Смилов.

Към позитивите той добави достъпа до по-качествено образование и възможности за включване в различни европейски проекти. Българското образование стана по-конвертируемо, с програми за приобщаващо образование и срещу ранното отпадане от училище. Материалната база се подобри видимо и всичко това е факт с европейски средства, каза Даниел Смилов.

Критиките бяха, че в доклада липсва сравнение за това колко са били функционално неграмотните преди присъединяването ни в ЕС и сега. Ганев отговори, че няма такива данни от преди присъединяването ни.

Една от областите, в които няма "видимо позитивно развитие, а влошаване на показателите" са медиите, каза Даниел Смилов. За съжаление тук няма механизъм за сътрудничество и проверка, а евросредствата не подпомагат преодоляването на порочния модел за обслужване на бизнес и политически интереси, смята Смилов. Според него обаче отговорността за това не е на ЕС, а на националните институции.

Членството в Еврозоната – ние искаме, но те не ни искат

Почти всички изказали се по темата за влизането в Еврозоната бяха единодушни, че страната ни трябва да направи всичко възможно още тази година да подаде документите за влизане в т. нар. чакалния ERM ІІ.

България е изпълнила формалните критерии, но няма шанс за влезе преди да сме постигнали поне 70% покупателна способност на населението от тази в ЕС, смята Ганев. Той обясни, че това е негласно правило на Европейската централна банка (ЕЦБ) което никъде не е разписано.

Той отбеляза, че от 10 години ЕЦБ не е пуснала никого "да припари" в ERM ІІ. Отделен е въпросът, че България трябва да получи подкрепата и на останалите 26 страни за приемането на еврото, каквато към момента няма.

Според Ганев страната ни не е изправена пред избора да премахне плоския данък, за да получи поканата за Еврозоната. Той припомни, че Естония и Словакия са приели еврото без да променят данъчната си система.

Следва продължение

Представеният доклад е работен и отворен за допълване. С дискусията в четвъртък беше поставено началото за това. Авторите обещаха в него да включат как ЕС е помогнал за защитата на трудовите и социалните права на работещите, неравенствата, хората с увреждания.

Предложенията може да се изпращат до представителството на Европейската комисия у нас.

Финалният доклад на документа ще бъде готов за Деня на Европа – 9 май.

България има възможности за постигане на по-добри резултати в бъдеще, но е необходим граждански натиск за реформи, каза в заключение Даниел Смилов. Георги Ганев допълни, че България трябва да участва конструктивно в политиките на ЕС на принципа тези, които искат, правят повече.