Еврозоната започна да се готви за фалита на Атина

Министрите на финансите от еврозоната обявиха края на преговорите с Гърция и отказаха удължаване на спасителната ѝ програма до провеждането на референдум за реформите в началото на юли, както Атина настоя в събота. Еврогрупата започна да подготвя защитни мерки при евентуален фалит на Гърция идния вторник, стана ясно след продължилото до вечерта заседание на европейските финансови министри. Срещата продължи с една страна-членка по-малко, след като гръцкият министър Янис Варуфакис напусна.

Решението беше очаквано предвид поведението на Атина от последните дни и коментарите на ключови фигури от съвета на финансовите министри на ЕС преди заседанието.

“Колкото и да съжаляваме спасителният план ще изтече на 30 юни. Не можем да го удължим повече. Трябва да осигурим стабилността на еврозоната", каза председателят на Евргогрупата Йоерун Дейселблум след заседанието.

Рискът от фалит за Гърция още преди провеждането на референдум се увеличава, след като нито кредиторите, нито гръцките управляващи постигнаха компромис за условията за погасяване на 1.6 милиарда евро дълг към Международния валутен фонд и предоставяне на ново финансиране на Атина на траншове слещу изпълнението на тежки реформи. Гърция  обаче поиска да получи парите веднага, а да изпълни поставените като условие реформи едва след няколко седмици, ако те бъдат подкрепени с референдум от гражданите.

Тъжен ден за Европа

Правителството в Атина смята исканите от него промени в данъците и пенсиите за несправедливи, защото прехвърляли тежестта на кризата от богатите към бедните. Това е тъжен ден за Европа, обяви министъра на финансите Янис Варуфакис напускайки срещата. Според него голяма била вероятността гърците да не се вслушат в препоръката на управляващите и на референдума да подкрепят плана за реформи. Затова отказът на Еврогрупата вредял на нейната репутация.

Въпросът, който ще поставим на гръцкия народ е: "Съгласни ли сте да подпишем предложението на институциите?" – тоест оставяме отворена възможността това предложение да се коригира и подобри в едни преговори през идните 2 нощи и 2 дни, посочи Варуфакис.

На гръцкото правителство му беше ясно, че отлагането беше само за 4 месеца, обясни председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

"Колкото и жалко да е, програмата изтича във вторник вечер. Това е крайния срок до който можехме да се споразумеем. Сега се събираме, за да видим какви следващи стъпки ще предприемем. Решени сме да запазим силата и стабилността на еврозоната“, каза Дейселблум.

Максимумът на гъвкавостта ни беше достигнат с последните предложения от снощи, допълни председателят на Еврогрупата, имайки предвид предложението за над 15 милиарда евро до края на годината за стабилизиране на състоянието на Гърция.

Няма време за един месец отсрочка, обясни той по повод искането фактически Еврогрупата да плати на Гърция, изчаквайки резултатите от референдума.

Гърция проблемна и при "да“ на референдума

"Дори ако отговорът е да, междувременно Гърция я очакват огромни проблеми. Става дума за голям проблем с управлението на риска за гръцкото правителство. Освен това, остава въпросът с кого ще работим за прилагането на тази програма. Единственото, което е абсолютно ясно засега, е, че програмата изтича“, посочи Дейселблум.

"Има огромен проблем с доверието. Тези програми работят единствено, ако правителството (на Гърция) се радва на доверие... Не е ясно как гръцкото правителство ще оцелее без финансиране. Няма лесни програми - ако гръцкото правителство не може да предаде това послание своите хора, значи имат проблем с доверието", каза още Дейселблум.

На въпрос дали има нещо, което Гърция може да направи, за да остане в еврозоната, той заяви: "Гръцките депутати трябва да разберат, че пакетът не е завършен - няма цялостен пакет от Еврогрупата - и трябва да разберат рисковете през следващите седмици. Съжалявам за тези рискове, но те са там“, обясни шефът на Еврогрупата, цитиран от “Дневник“.

Под думите му гръцкият парламент трябва да разбере къде точно се намира в преговорния процес, ако е бил правилно информиран и какво предстои. “Само тогава те могат да вземат "мъдро решение", каза Дейселблум.

Гръцкият парламент да си даде сметка за рисковете

Той посочи, че е нечестно предложенията да се предлагат по този начин на гръцкия народ, защото правителството на Сириза ще води кампания против тях. Според финансовите министри от еврозоната това е голям проблем, защото е удар по доверието към предложената програма за реформи. Гръцкият парламент трябва да си даде сметка за рисковете и съдържанието на предложената от нас програма, подчерта Дейселблум.

Той допълни, че само Управителният съвет на Европейската централна банка може да реши дали да предостави спешна финансова помощ на гръцките банки, ако те се нуждаят от такава. "Гръцкото правителство трябва да изпълни задълженията си към своите кредитори. Това задължение няма да изчезне", заяви той.

Не знам какво ще се случи след вторник и не мога да се меся в независимостта на ЕЦБ относно продължаването на ликвидната помощ за гръцките банки, обясни председателят на Еврогрупата.

Останалите представители на Еврозоната продължиха да обсъждат резервен план, ако гръцката държава банкрутира още преди да е провела своя референдум.

Варуфакис: Има още време

Финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис е напуснал заседанието на еврогрупата, след като предложението на страната за удължаване с няколко дни на изтичащата във вторник помощна програма не е било одобрено.  На кратка пресконференция Варуфакис заяви, че е обяснил на своите колеги защо не можа да приеме предложенията на еврогрупата.

"Спасителните условия водеха към рецесия, финансовите условия нямаха смисъл и нямаше елементи в предложения план, които можеха да сложат край на кризата... Ние нямаме мандата да приемем подобни предложения, но и нямаме мандат да ги отхвърлим без да се допитаме до хората. Ние сме абсолютно решени да намерим изход от кризата", каза финансовият министър на Гърция.

Според Варуфакис има достатъчно време за продължаване на преговорите и подобряване на предложенията на кредиторите. "Отказът на Еврогрупата да одобри молбата за удължаване на спасителния план с няколко седмици ще навреди на доверието в Еврогрупата, което може да бъде за постоянно", каза на свой ред той по темата за “доверието“.

Неприятна изненада

Преди заседанието Йерун Дейселблум обвини Гърция, че е затворила вратата за всякакви бъдещи преговори.  Той обясни, че е останал много неприятно изненадан от решението на гръцкото правителство за провеждане на референдум за спасителния план.

Министър на финансите на Белгия Йохан Ван Овертвелд предупреди предвително, че времето на Гърция изтича. "Очевидно 30 юни идва много бързо", каза той и нарече искането на провеждане на референдум "странен ход".

На 30 юни (вторник) Гърция трябва да преведе 1.6 милиарда евро по дължимия транш към Международния валутен фонд. Ако това не се случи, Гърция ще изпадне във фактически фалит, което ще направи невъзможно оставането на страната в Еврозоната. Това на свой ред ще доведе до излизането на страната от ЕС.

Решението на гръцкото правителство е да се проведе референдум на 5 юли. Не е ясно как държавата ще функционира до тогава.

Финансовият министър на Малта Едуард Сциклуна каза пред репортери, че референдумът е дошъл като "неприятен шок" за Еврогрупата. "Демократичните правителства имат право да свикват референдуми, но времето за този е много неподходящо", каза той.

Според него референдумът е трябвало да се състои преди месец, след като е станало ясно, че правителството няма мандат да приеме предложенията на кредиторите.

Структурни реформи

Шефът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард заяви за пореден път, че Гърция трябва да приложи "дълбоки" структурни реформи и фискална консолидация.

"Заедно с другите институции, ние сме винаги сме били гъвкави, за да се приспособим към новата икономическа и политическа ситуация в Гърция. Целта на това, което правим, е да възстановим стабилността на икономиката в Гърция и да възстановим нейната финансова независимост, както в Португалия и Ирландия", каза Лагард.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че изглежда няма основание за по-нататъшни преговори с Гърция, но е добавил, че "никога не могат да се изключат изненади" с Гърция.