Ти си това, което четеш

Фамилна снимка в Брюксел

За мониторинга на ЕК, неговите противници и неговото бъдеще

Христо Иванов, снимка БГНЕС

В сряда (16 март) в Брюксел ще се състои среща на група български евродепутати и специално докарани съдебни бонзи**, които ще се увият в трибагреника, ще пукнат с топчето за коктейлни черешки и ще се "вдигнат" срещу мониторинга на ЕК. Организатори са ГЕРБ, БСП и ДПС, а сред гостите ще блестят г-н Сотир Цацаров и г-н Георги Колев. Сигурни сме, че телом или есемесом ще се появи и г-н Димитър Узунов.

 

Като в натюрморт на Арчимболдо, самият асортимент от иначе трудни за събиране на едно място креатури говори сам за себе си. Казва ни каква всъщност е коалицията, която контролира съдебната власт и кой от политическата класа обслужва съдебната номенклатура. Говори за процесите от изминалата година, кулминирали в последния доклад на ЕК, които заплашиха този модел. Говори и за това, че отбраната на този модел представлява трайно обединяващо звено между управляващите, номиналната опозиция в парламента и номинално деполитизираните висши магистрати.

 

Не за първи път висши държавни служители ще се опитат да обявят себе си за България, а под клишето за националните интереси ще наднича защитата на кланови и олигархични интереси. Това няма да бъде новина. Новината ще бъде единствено, че опонентите на съдебната реформа ще си направят, в пряк и преносен смисъл, "фамилна снимка" в Брюксел. Този факт надали ще убегне и на най-добрите приятели на управляващите по върховете на ЕК и в големите европейски столици.

 

Събитието е замислено като пиар за овладяване кризата на властовия модел у нас, която набира сили под повърхността на политическото ежедневие. Има обаче и непосредствен повод - заключенията на Европейския съвет по януарския доклад на ЕК. Това е фактът, който китната компания от Брюксел буквално иска да заслони с тела и да покрие с медийна димна завеса. Във вторник страните от ЕС официално валидираха вече обявено от г-н Юнкер решение, че Румъния е на път да "постигне удовлетворително изпълнение на всички изисквания на Механизма в близко бъдеще". На този фон България е призована да покаже резултати и действия, придружени с крайно нехарактерни за Брюксел прилагателни като "спешно" и "решително".

 

В края документа на Съвета на ЕС се съдържа сухо напомняне, че "докато не бъдат постигнати резултатите, очаквани от всяка от двете страни-членки в тази рамка, механизмът остава на място". С това страните-членки мимоходом слагат кръст на всички изпросени изказвания на г-н Юнкер, които в София се използват за заблуждаваща пропаганда, че има някаква обозрима перспектива да бъдем "пуснати" заедно с Румъния

 

Познавайки медийния ни контекст, върху това заключение ще бъде спусната димна завеса. Но ако организаторите на събитието в сряда се надяват да постигнат траен вътрешно-политически ефект, това говори само за все по-голямото откъсване на българската олигархия от реалността в собствената й страна. Мониторингът на ЕК се ползва с доверие по-голямо от сбора на процентите доверие на представените на събитието в сряда български институции. Българските граждани все по-ясно поставят борбата с корупцията по високите етажи на властта и дълбоката съдебна реформа сред приоритетните си очаквания от националната политика. За сметка на това посланието, което българските граждани ще получат от събраните в Брюксел бонзи, е, че за тях корупцията по високите етажи на властта не е проблем. Че единственото, което им пречи е този пусти мониторинг на ЕК.

 

Това послание ще бъде особено "полезно" за усилията на българското правителство да убеди европейските си партньори в сериозното си сътрудничество с ЕК. Може и да има по-добри начини да налееш сам масло в огъня, който се надяваш да потушиш, но ми е трудно да се сетя за тях.

 

Въпреки всичко, утрешното събитие е добър повод да се повторят няколко неща във връзка с мониторинга на ЕК и какво е нужно, за да излезем от него. Още по-добър повод е решението на Европейския съвет от днес (вторник).

 

От кого зависи Мониторингът и въпросът за доверието

 

Механизмът за сътрудничество и проверка, както е формалното название на мониторинга на ЕК, стартира при присъединяването на България и Румъния към ЕС. Той бе наложен заради факта, че двете страни не успяха да убедят останалите членки, че са способни да осигурят минимално необходимите гаранции за върховенство на правото в работата на своите институции и на своята територия. Най-видимата част на този механизъм са докладите на ЕК.

 

По тази причина, българските власти често предпочитат да мислят, че усилията им за реформа могат да се изчерпят с молби и пазарлъци да уговорят съответните ръководители на ЕК да "смекчат доклада” чрез включване на сакралната фраза за наличието на "политическа воля". Това, което се пропуска, е обстоятелството, че ЕК докладва на страните-членки и че всяко решение за съдбата на мониторинга зависи и от тяхната воля и доверие. Комисиите "Барозу" проявяваха по-голяма твърдост и затова ролята на страните-членки оставаше в сянка, но сега съотношението се променя и това не е в полза на онези, които се надяват да минем "метър".

 

Както би трябвало да сме разбрали от сагата "Шенген", независимо от изпълняването на един или друг обем технически изисквания, основен остава въпросът за доверието. За разлика от изискванията по "Шенген", в областта на правосъдието ние сме много далеч от каквото и да било изпълнение дори на "техническите изисквания" на ЕС. Това означава, че би трябвало да отделяме още по-голямо значение на въпроса с доверието. Съвсем не е случайно, че сред многото позитивни оценки за Румъния в заключенията на Съвета на ЕС се съдържа и заключението, че на север от Дунава са успели да "интернализират" (т.е. възприемат като свои собствени) целите на механизма на ЕК". Този извод конкретно обосновава оценката за готовност за излизане на Румъния от мониторинга.

 

Оценката на ЕК за една или друга законодателна или организационна мярка зависи изцяло от това дали на нея се гледа като част от волята за реализиране на целите на мониторинга като национални цели. Другият вариант е това да са поредните "шменти-капели". Когато след близо 10 години наблюдение се е оказало, че в Румъния се е намерила воля да бъдат създадени институции за ефективна превенция и разследване на корупцията, а при нас е очевидно, че се занимаваме с буфосинхронни уйдурми, това изисква особено внимателно отношение към темата за доверието към нас.

 

Хубаво е, когато утре (в сряда) нашите Боримечки в Брюксел обявят своето въстание срещу мониторинга, да си дадат сметка, че всяко тяхно популистко упражнение после ще трябва да бъде плащано от министъра на правосъдието. Той ще трябва да убеждава нашите партньори, че всъщност правителството има воля да направи необходимите реформи и този път сме сериозни, а не просто се опитваме да "изклинчим".

 

Какво се наблюдава

 

В началото мониторингът на ЕК беше замислен като краткосрочно продължение на работата по определен кръг теми, останали недовършени в рамките на предприсъединителния период. Поради това препоръките са основно насочени към законодателни и организационни действия.

 

На повърхността мониторингът е в областта на правосъдието и вътрешния ред, а резултатите от работата на правоохранителните органи се отчитат по постиженията им в съдебна зала. Тук фокусът пада върху съда. Основната причина за това е, че по отношение на съда, за разлика от прокуратурата и службите за сигурност, има най-ясни международни стандарти.

 

Реалният фокус обаче е друг. Това, което в най-голяма степен формира доверието на страните членки и ЕК, са резултатите в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Макар и да ни препоръчват и ние да отчитаме законодателни и организационни мерки, всъщност това, което има значение, са конкретните резултати по случаите на корупция. Макар да става дума за "съдебна" реформа, в много по-голяма степен фокусът е върху качеството на работа на прокуратурата, МВР и ДАНС. Целта е да имаме ефективно разследване, включително по дела срещу корумпираните съдии.

 

В рамките на мониторинга има неща, които не се казват. Допълнителен фактор за оценките на ЕК е информацията от съответните служби за сигурност на страните-членки. Онези, които пишат и четат докладите в съответните столици, прекрасно знаят имената на онези, за които българската прокуратура така и не се сезира. Те знаят когато има проверки и разработки в съответните служби, но те се замитат под килима, докато поредното "обръщане на палачинката" не ги направи необходими жертви на същата прокуратура и полиция.

 

В началото на мандатите си всички управляващи и съдебни шефове у нас смятат за върха на своята византийщина да се правят, че не разбират тези нюанси. На всеки министър на правосъдието се налага да опитва да обясни на съответния премиер или състав на ВСС какво значи "results", "track record" и дори „корупция”. И (почти) всеки се опитва да мине с отчетите за поредните изменения в ЗСВ, НПК и НК и проведени обучения и кръгли маси. Към втория доклад от съответния мандат обикновено почва да се изяснява въпросът "по какви сведения се пишат тези доклади" и "кой праща доноси до ЕК", което е симптом, че скоро ще имаме нов министър на правосъдието.

 

Заради осъзнаването на проблема с липсата на отговорни партньори в София, след 2012 г ЕК започна да препоръчва структурна реформа на ВСС ("така че на следващия състав да може да се има доверие", както беше отбелязано изрично в доклада от януари 2015г. - б.а.) и все по-сериозно да се настоява за организационна реформа на прокуратурата. Вместо това ние все им предлагаме да напишем нов Наказателен кодекс и поредната реформа в наказателно-процесуалния такъв (приет 2005 г и изменян над 30 пъти от тогава).

 

Ако се съди по напоителната кампания, която евродепутатът г-н Емил Радев провежда от два месеца (така че да не остане никой неразбрал, че офанзивата срещу мониторинга се води от ГЕРБ -б.а.), утре ще чуем, първо, че през 2015 г. нямало достатъчно законодателни реформи. Всъщност, в този период за първи път се заехме със структурната реформа на ВСС и опитахме да отворим дума за реформа на прокуратурата. И бързо стана ясно защо никой преди нас не влезе в тези теми. При все това, предложихме и лансирахме до почти успешен край конституционна реформа на ВСС, която (в оригиналната си версия) беше силно подкрепена от Венецианската комисия и от ЕК. Оставихме и огромен законопроект за съответните изменения в Закона за съдебната власт, който също получи позитивна оценка в доклада на ЕК. Проблемът е, че позитивните оценки за тези стъпки са недостатъчни.

 

Какъв ни е проблемът и какво не правим

 

Другото, което ще чуем от г-н Радев, е, че не само у нас имало корупция. Проблемът ни не е, че в България има корупция, а че корупцията има България. У нас не просто има отделни хора, които вземат подкупи или използват властта си, за да си набавят икономическа или друга изгода. В България това е присъща част на модела на упражняване на власт и на процеса на управление. Големи области от политическия, медийния и икономическия живот са подчинени на систематичната корупция, съществуват от нея и за да я обслужват. Тя не просто се среща в държавните институции, но ги разрушава от вътре, променя същността на някои от тях напълно (например комисията "Златанов" с неговото тефтерче или органите, които после "изчезнаха" самото тефтерче – б.а.).

 

Макар това очевидно да не е проблем за г-н Радев и другарите му, то е проблем за българските граждани и за останалите страни-членки. Тези страни разглеждат ЕС като единно пространство на право и сигурност, а след настоящите кризи, акцентът в тези области само ще се засилва. От тази гледна точка, европейските ни партньори очакват да видят в София правителство и лидери на съдебната власт, на които може да се вярва, че ще се справят с това положение. Разбира се, това не е нещо, което може да бъде записано в доклад на ЕК.

 

Но в доклада не могат да бъдат записани и прости въпроси като тези - защо г-н Пеевски продължава да бъде недосегаем и защо никой не понася отговорност за КТБ (създаване, събаряне и замитане).

 

Белезите на волята

 

Белезите, по които може да бъде разпозната волята за справяне с този проблем ,са очевидни и те са пет. Първо, ясно и последователно отчитане на реалностите и честното им признаване пред собствените граждани и партньори. Второ, действията по конкретните казуси. Както казва последният доклад на ЕК – самосезиране по своя инициатива и решителни, задълбочени и внушаващи доверие действия, които не повдигат въпрос в своята безпристрастност. Трето, назначения на лидерски позиции на хора, подбрани заради професионалните си качества, несъмнената си почтеност и историята на успешно носене на лидерска отговорност в полза на обществения интерес. Четвърто, установяване на стандарт на професионална отговорност, при който заслугите се отчитат обективно, а за неуспехите следват последици. И пето, включително по значение, създаване на нормативните предпоставки за всичко до тук, т.е. любимите ни изменения в законодателството.

 

Какво се случва

 

Да видим как се справяме по така изброените критерии (само пресни примери - б.а.).

По отчитането на реалностите – отиваме в Брюксел да се обявим срещу мониторинга, понеже проблеми нямаме. По проверките – миналата седмица ВСС отказа да наложи наказание на бившата зам.-шефка на Софийски градски съд г-жа Богдана Желявска. С това явно се смята за приключена сагата около този съд, управлението му, съмненията за корупционна схема там, отговорността за "завоалирането й" от мнозинството в съвета, водено от г-н Цацаров и разкритията по "Янева-Чаналова гейт". Въпреки, че в последния си доклад ЕК на две места натъртва необходимостта точно този материал да бъде проверен безпристрастно и изчерпателно.

 

По назначенията – дори когато сме възложили нови правомощия на Инспектората към ВСС и очакваме похвала за тях, парламентът избра състав от инспектори, който уби всякакъв ентусиазъм. Единственото назначение по върховете на съдебната власт в последната година, за което получаваме (множество!) позитивни оценки – това на г-н Лозан Панов, очевидно е грешка, за която избралите го (и оркестриралите този избор) горчиво съжаляват. Срещу единствената позитивна стъпка по този критерий вече се води мащабна публична и институционална война.

 

По законодателните действия - през последните 10 години напълно изтъркахме номера с това да отчитаме действия само по този показател. Без другите прояви на някакво намерение да скъсаме с порочния властови модел, законодателните мерки са просто бутафория. Един вид БОРКОР. Но дори и тук има области, в които управляващите дори нямат смелост да припарят. Така последният шанс за реформа на статута на главния прокурор беше заметен под килима на г-жа Цачева, докато всички политически лидери продължават да се обясняват в любов на г-н Цацаров или просто да го гледат с влажни очи.

 

ЕК не иска просто арести или осъждания. Това е важно уточнение, защото някои елементи от политическия ни елит под обществен и международен натиск започват да си играят с идеята за малко по-мащабна кампания по хвърляне на изкупителни жертви на кучетата, с която да си купят индулгенция. Това, което се очаква, се описва с термина "track record", т.е. системно институционално действие, което доказва своята обективност. В Румъния тази системност се установи след години и смяна на няколко правителства.

 

Защо мониторингът не работи и как да бъде променен

 

От известно време в София стана модерно да се питаме "защо мониторингът на ЕК не се справя". Предполагам, че ако до утре участниците на мероприятието в Брюксел осъзнаят каква глупост са на път да сътворят, те също ще преминат в този режим. Първо, трябва твърдо и ясно да бъде заявено, че мониторингът е изключителна ценност за нашето общество. Без него, шансовете ни да постигнем каквито и да било реформи в областта на правосъдието и борбата с корупцията биха били отрицателни още дълго време. Така че, правилният въпрос е: Защо ние не се справяме, въпреки мониторинга?

 

Мониторингът на ЕК наистина има своите слабости и ограничения. Той е бюрократичен инструмент, създаден по изключение (нещо, което никоя бюрокрация не обича), който има един чисто цивилизационен проблем. В най-дълбоката основа на просвещенския проект за Европа и за нейния "все по-близък" съюз, стои идеята, че всички се стремим към по-добро.

 

Идеята, че е възможно да има страна-членка, чийто елит е криминализиран и/или деморализиран в такава степен, че критична маса от него успява да се мобилизира около волята да "баламосва" тези отвън и тези отдолу и да изхвърля от средата си всеки, който би изневерил на този рефлекс, е напълно чужда на институциите на ЕС (Необходимо уточнение: далеч не всички в изброените групи са активно криминализирани. Говоря обаче за критичната маса, която в крайна сметка определя крайния резултат – б.а.)

 

В България кризата на върховенството на закона е битова и въпрос на координирани фактически действия, които създават усещане за почти пълно приемане. Суспендираме законността на ниво на ежедневни спонтанни коалиции от представители на елита, които винаги са готови да се позовават на всички възможни европейски ценности в момента, в който ги нарушават. Как ЕК да опише в докладите си "СМС-гейт"? Как да вкара в понятийния си апарат консенсусът, който съществува около грабежа "КТБ"?

 

При все това или точно заради него. Мониторингът всъщност вече се променя. Основната новина е, че България и Румъния вече са разделени. Докато Румъния получава перспектива за излизане, за нас беше стартирано изцяло ново ниво на "сътрудничество" – става дума за европейската проверка на прокуратурата. С това се случват няколко нови неща. На първо място, ЕК радикално посочи като основен проблем състоянието на прокуратурата. На второ място, доколкото след три години партниране с настоящото ръководство на държавното обвинение вече е ясно, че от тях никаква съществена реформа не може да се очаква, ЕК изоставя досегашния си подход към институциите и предприема много по-задълбочен сондаж, включително анализ на конкретни дела и проверки, интервюта със широк кръг лица и пр.

 

На трето място, доколкото експертите, които ще извършат проверката, ще бъдат изпращани от ключовите страни-членки, това означава много - по-пряко въвличане на тези държави, с което рискът от по-нататъшните изявления на г-н Юнкер рязко спада. И, на последно, но не по значение, място, резултатите от мониторинга в областта на правосъдието все повече се отчитат в рамките на т.нар. Европейски семестър. Това означава, че неизпълнението на препоръчаните реформи може да доведе до негативни последици, които Механизмът няма. Така наблюдението в областта на правосъдието най-сетне може да придобие онази "захапка", която сега толкова му липсва. Така, постепенно се очертават параметрите на един значително обновен мониторинг, специално за България.

 

Как все пак да бъдат полезни депутатите или оптимистичен край

 

Понеже дължим описаното по-горе положение и поставянето на България под нова форма на мониторинг в огромна степен на дейността и бездействията на г-н Цацаров, въпросните евродепутати от фамилната снимка биха могли наистина да бъдат полезни на страната си.

 

Вместо да задълбочават образа на страната ни на невменяем двойкаджия, биха могли да напомнят на своите партийни централи да поканят г-н главния прокурор в Народното събрание. Там той може да обясни на цялото ни общество, след като на третата година от мандата му положението на България в рамките на Европейския мониторинг се променя толкова рязко, как смята да оправдае оставането си на поста за още 4 години? Кой в страната или в ЕС би имал доверие в него и неговия екип да реализира бъдещите реформи, след като води такава война с тях досега? В името на какво заслужава да остане на този пост? Това би било едно чудесно начало на оттласкването ни от дъното.

 

*Текстът на Христо Иванов е написан за Mediapool

 

**Бонза - в преносен смисъл думата се използва като определение на чиновник, който е с високо самочувствие и си придава важност.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още по темата
Още от Реформирай това!

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?