Ако данните за масовите арести и разстрели в Съветския съюз по времето Сталин се представят като графика, ще се получи крива, която в определени периоди ще образува висока вълна. С други думи, ако държавният терор е бил огромен през всички години на управление на Сталин, то в някои периоди е бил свръхогромен и свръхжесток. Към тези периоди принадлежи "големият терор" 1937 – 1938 г., чийто печален юбилей – 80 години – е тази година.
Трудно е да си представим руснак, който не е чувал нещо за 1937 – ма. Друг е въпросът, че всеки влага в това понятие собствен смисъл. Много зависи от политическите пристрастия и степента на информираност. Дълго време и историците спориха по повод "големия терор" (1937-1938 г.). Сега обаче професионалната историография достигна висока степен на съгласие, основано на задълбоченото изследване на архивите.
Избухналият неотдавна скандал около поставянето на паметна плоча на Сталин в сградата на Московския държавен юридически университет (МДЮУ) продължава да набира скорост.
За да се вникне в новите качества, които придобиха нашите знания, е полезно се сравни концепцията за 1937 г., формулирана при Хрущов, и сегашната. "Развенчаването на култа към личността на Сталин" при Хрущов беше политическа кампания, която остави дълбока следа в историческото съзнание на нашето общество. След Хрущов мнозина и досега разглеждат "големия терор" като унищожение на елита - партийни работници, инженери, военни, писатели и т. н. В действителност не е съвсем така. Както показват съвременните изследвания, през 1937-1938 г. са били арестувани най-малко 1.6 млн. души, а от тях 680 000 са разстреляни.
Жертви на терора са били и обикновени съветски хора, които не са заемали длъжности и не са били партийци.
Уточняването на реалния брой жертви е принципно важна изходна точка за разбирането на същността на "големия терор". Преди всичко – мащабите му са поразителни. Като се вземе предвид, че най-интензивно репресии са се прилагали малко повече от година (август 1937 – ноември 1938 г.) излиза, че всеки месец са арестувани около 100 000 души, а от тях са били разстрелвани повече от 40 000. Преди отварянето на архивите тази невероятна концентрация на насилие и жестокост изглеждаше хаотична, а механизмите ѝ – необясними. През 1992 г. обаче станаха достъпни документи, които показват, че терорът 1937 – 1938 г. е планиран така, както останалите държавни планове, като за за производството на стомана или детски играчки. По-нататъшното изследване на архивите позволи да се проучи цялата верига на терора – отгоре до долу.
Накратко, документите свидетелстват, че в "големия терор" има две неравномерни части. Първата, сравнително незначителна, е унищожаването на елита. То се е провеждало през обичайните съдебни инстанции, които получавали преки указания от висшето ръководство на страната за присъдата – разстрел или заточение в лагер. Известни са например 383 списъка на арести и разстрели на 40 000 съветски ръководни кадри, утвърдени от Сталин и съратниците му. Въз основа на тези списъци съдът е произнасял своите формални присъди.
Кулминацията на системата за унищожаване на "номенклатурата" и старите болшевики са били известните московски открити процеси срещу Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков и др. видни партийци.
Втората част на "големия терор" са така наречените "масови операции". Именно те, обхванали над милион души, правят терора от 1937 – 1938 г. "голям".
През последните години историците отделиха значителна част от времето си за изследването на масовите операции. В резултат беше доказано, че решенията за провеждането на тези операции са се взимали от ръководството на страната (по-точно от Сталин). Най-голямата от масовите операции, срещу така наречените "антисъветски елементи", е планирана през юни – юли 1937 г., а е започнала през август. Основната идея е била да се ликвидират физически или да се изолират в лагери тези групи от населението, които сталинският режим е смятал за потенциално опасни – бившите "кулаци", бившите офицери на царската и бялата армии, свещенослужители, бивши членове на враждебните на болшевиките партии – есери (социалисти революционери), меншевиките и много други "подозрителни". В продължение на много години съветските органи по държавна сигурност са водили на отчет такива "враждебни" категории. Лятото на 1937 г. е било решено не просто да се водят на отчет и периодично да се арестуват "подозрителните", както това се правело преди, а напълно да се премахнат.
С тази цел на 30 юли 1937 г. Политбюро е утвърдило оперативна заповед на народния комисар по вътрешни работи № 00447. Всички подлежащи на репресия "антисъветски елементи" според заповедта се разделят на две категории: първата – подлежащи на незабавен арест и разстрел, втората – подлежащи на заточение в лагер, или пращане в затвора за срок от 8 до 10 години.
Със заповедта всяка област, край и република на СССР е получила плановете за репресия по всяка от двете категории. Само на първия етап е заповядано да се арестуват около 270 000 души, от тях над 70 000 – да се разстрелят ( в това число 10 000, които вече били в лагери).
Освен това, на затваряне в лагер или пращане в изгнание са били подложени и семействата на "враговете на народа".
За решението на съдбите на арестуваните в републиките и областите са се създавали извънсъдебни органи – "тройки". Като правило, в тях е участвал народният комисар или началникът на Народният комисариат по вътрешни дела (НКВД), секретарят на съответната партийна организация и прокурорът на републиката, областта и края. "Тройките" получили извънредни права. В рамките на плановете – лимити, утвърдени от Москва за дадената област или република - "тройките" издавали присъди и давали заповеди за незабавното им изпълнение, включително разстрел, без обжалване.
Важно е да се подчертае, че заповед № 00447, въз основа на която в следващата половин година са се извършвали голяма част от репресиите, е съдържала положения, които фактически тласкали местните ръководители и чекисти към ескалиране на терора. Тя им давала право да искат от Москва допълнителни лимити за арести и разстрели. По законите на сталинската система, такова "право" фактически означавало задължение. И наистина, още в първия период на изпълнение на заповед № 00447 заложеният в нея механизъм за допълнителни лимити е довел до радикализация на терора.
На практика нещата са ставали така:
След провеждането на първите арести въз основа на картотеките за водене на отчет на "антисъветските елементи", които всяко отделение на НКВД е имало, се провеждало "следствие". С помощта на зверски мъчения, описанието на които може да е предмет на отделно проучване, от арестуваните били изтръгвания показания за участието им в "антисъветските организации". Тези "признания" давали адреси за поредните арести. Новите арестувани, след като са подложени на същите мъчения, давали нови фамилии. Тази механизъм е могъл да работи вечно.
Това, обаче, не означавало, че местните изпълнители на терора са излезли от контрола на центъра. Те трябвало да искат – и искали – разрешение от Москва за допълнителни лимити за арести и разстрели. Без съгласието на Москва масовата операция неизбежно би била прекратена. Москва обаче почти винаги давала нови числа и планове. От архивите става ясно, че с това се е занимавал главно Сталин. Съхранено е значително количество телеграми на Сталин, с подписани от него решения на Политбюро, а също и указанията му към Ежов за определяне на допълнителни лимити за репресии и за активизация на чистката. Материалите, запазени в личния фонд на Сталин, показват, че ръководенето на репресиите през 1937 – 1938 г. е отнемало значителна част от времето на диктатора.
Той например изключително внимателно е чел обемистите протоколи от разпитите, редовно предоставяни му от НКВД. За състоянието на Сталин през този период свидетелстват многобройни бележки и резолюции, които той е правил в протоколите от разпитите, а също и върху различни докладни записки от НКВД и телеграми. След прочитането на документите Сталин е давал указания за ареста на едни или други хора и разпращал красноречиви уточняващи разпореждания: "Красноярск. Крайком. Палежът на мелницата вероятно е организиран от враговете. Вземете всички мерки за разкриване на подпалвачите. Виновните да се съдят по ускорената процедура. Присъда – разстрел."; "Да се пребие Уншлихт за това, че не е издал агентите на Полша по области"; "за Т. Ежов. Дмитриев (началникът на управлението на НКВД за Свердловска област – О.Х.) изглежда действа вяло. Трябва незабавно да се арестуват всички (и малките и големите) участници във "въстаническите групи" на Урал."; "за Т. Ежов. Много важно. Трябва да се мине по Удмуртска, Марийска, Чувашка, Мордовска републики, да се мине с метлата"; "за Т. Ежов. Много добре! Копайте и прочиствайте и за в бъдеще тази полско-шпионска мръсотия"; "за Т. Ежов. Линията на есерите (левите и десните заедно) не е разплетена <...> Трябва да се има предвид, че есерите в нашата армия и извън армията са се съхранили в големи количества. Има ли НКВД отчет на есерите ("бившите") в армията? Бих искал да го получа и то спешно <...> Какво е направено за откриването и арестуването на всички иранци в Баку и Азербайджан?"
Подобни примери могат да се цитират още дълго. В заключение на този кратък обзор е добре да се отбележи, че през 1937 – 1938 г. Сталин за пръв път е престанал да излиза от Москва в отпуск, макар предходните 14 години ежегодно да е прекарвал на юг няколко месеца от лятото и началото на есента. Организацията на терора е заемала всички мисли и сили.
В резултат на натиска от центъра и ответната инициатива по места, мащабите на терора нараствали. Резултатите от арестите и разстрелите на операцията срещу "антисъветските елементи" по заповед № 00447 неколкократно са превишили първоначално набелязаните планове. По подобен сценарий са се провеждали и други масови операции – срещу "националните контрареволюционни контингенти" или "националните операции". Те също били планирани и контролирани от центъра. Първичните списъци на осъдените "национални котрареволюционери", така наречените "албуми", се съставяли на място и се пращали за утвърждаване в Москва. Повече от десетки такива операции са се стоварили на съветските граждани от различни националности – поляци, германци, румънци, латвийци, естонци, финландци, гърци, афганистанци, иранци, китайци, българи, македонци.
Специална операция се е провеждала срещу така наречените "харбинци", бивши съветски работници от Китайско – Източната железопътна линия (КИЖЛ), които са се върнали в СССР след принудителната продажба на КИЖЛ на Япония през 1935 г. Всички тези категории хора се разглеждали от сталинското ръководство като хранителна среда за шпионаж и колаборационизъм. Под същия предлог е било осъществено масово изселване на корейското население на Далечния Изток. На депортиране от Казахстан са подложени 170 000 съветски корейци.
Всички операции срещу "антисъветските елементи" и "националните операции" представляват "големия терор". Именно тези операции са придали на репресиите от 1937 – 1938 г. особено жесток и масов характер. Откривайки този факт, историците си задават естествения въпрос: каква е причината за масовите операции, или каква е причината за "големия терор"? Подчертавам още веднъж: причината не за сталинските репресии изобщо, а именно на пика им през 1937 – 1938 г., причината за масовите операции, ареста на повече от милион души и разстрела на над 680 000.
По този въпрос се спори. За причината, някои митове и последствията от "големия терор" – в продължението на статията.
*Олег Хлевнюк е водещ научен сътрудник на Международния център по история и социология на Втората световна война и нейните последици; професор по история на Националния изследователски университет – Висша школа по икономика, Санкт – Петербург.
Публикацията от сайта "Ведомости" е в превод на Mediapool.bg
