Ти си това, което четеш

Финансовият надзор поиска статута и заплатите на БНБ

Шефката Карина Караиванова предлага възнаграждението й да е като в частния бизнес
Цветелина Соколова | 18:36 | 14 септември 2017 | 1 коментар

Финансовият надзор поиска да прибира по-високи такси, сн. БГНЕС

Втори опит да прокара увеличение на бюджета си предприе Комисията за финансов надзор (КФН), която контролира играчите на фондовата борса, частните пенсионни фондове и застрахователите. Целта е парите да отидат както за по-добри компютри и материална база, така и за заплати, равностойни на тези в частния сектор.

Идеята на председателя на институцията Карина Караиванова е ведомството да премине на издръжка изцяло от фирмите, които контролира, и да не получава никакво финансиране от държавния бюджет, който сега поема около половината от разходите й. Така институцията щяла да стане независима от държавата, какъвто бил моделът в редица европейски страни като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша и Португалия.

Миналата есен КФН не успя да реализира идеята си заради кризата около оставката на правителството, въпреки че до голяма степен успя да убеди бизнеса да й съдейства. Затова проектът за промени в Закона за КФН, който се ползва с одобрението на финансовото министерство, се внася повторно тази година.

Поводът за промените е поисканото както от Европейската комисия, така и от Международния валутен фонд и Световната банка институционално подсилване и реформа на небанковия надзор. Това е една от официалните препоръки към България на Европейския съвет за 2017 г., а също и важна точка в доклада от мащабната проверка на МВФ и СБ на българския финансов сектор, известна като FSAP.

Освен това, надзорът действително има обективни проблеми особено с компютърната си техника и информационните си системи, които са "морално остарели“, както се посочва в мотивите към законопроекта. Заплащането на част от експертите също е ниско, поради което години наред КФН например не можеше да привлече необходимия й брой актюери.

От друга страна, от проекта не става ясно какъв контрол ще има върху бюджетната самостоятелност, за която се бори надзорът, а също и как КФН ще гарантира независимостта си от бизнеса, при положение че финансирането й ще зависи изцяло от него. Може да възникне например проблем с обективността при проверките - евентуалното отнемане на лиценз на водещ играч в сектора би сринало финансово надзора, ако той е толкова тясно зависим от таксите.

Според проекта на КФН част от събираните от нея такси ще скочат 2-3 пъти.

Например таксата за лиценз за инвестиционен посредник става 10 200 лв. За издаване на лиценз на застраховател сегашната такса от 45 000 лв. плюс 3 000 лв. за всеки вид застраховка скача на 135 000 лв. плюс 10 000 лв. за всеки вид застраховка. Годишната такса за надзор за застрахователите пък ще бъде в размер на 140 000 лв.

Най-сериозната тежест ще понесат пенсионните дружества, които в момента плащат по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта твърдата такса се увеличава на 100 000 лв. плюс 50 000 лв. за всеки отделен фонд плюс процент от постъпленията за осигуровки, но общо не повече от 10% от приходите на пенсионното дружество и не повече от 1.9 млн. лв.

Според проекта КФН държи да се равнява с БНБ най-вече заради заплащането. По същата причина се предлага работещите в институцията да престанат да са държавни служители и да минат на трудов договор.

"Със законопроекта се предлага уеднаквяване на правната регламентация по отношение на статута и възнагражденията на служителите на КФН по аналогичен начин с тези на служителите на БНБ, което също произтича от идентичността на правомощията и функциите на регулаторите на банковия и небанковия финансов сектор“, пише в мотивите на проекта. Според тях работещите в КФН не трябва да взимат по-малко от служителите на съответните инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионни фондове, които контролират.

БНБ не получава парите си от държавния бюджет, а най-вече от управлението на международните валутни резерви на страната, сама гласува бюджета си и със закон си е регламентирала възнаграждения, равни на тези в търговските банки. Благодарение на финансовата самостоятелност в централната банка, където работещите също не са държавни служители, а са на трудов договор, средната заплата на ръководния състав в администрацията тази година се очаква да бъде над 4300 лв., на специалистите – над 1900 лв., а на поддържащия персонал – над 1000 лв.

Първа точка в проекта на КФН е, че петимата комисари ще гласуват правилата за собствените си заплати, които не трябва да са по-ниски от "средното възнаграждение с постоянен характер на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година“. Към въпросните заплати ще се получават и бонуси, отново определяни от същите комисари.

Въпреки че искат да взимат големи заплати, комисарите, а и служителите на КФН не искат да носят прекалено големи отговорности. Те предлагат да не носят имуществена отговорност за причинени вреди при изпълнение на задълженията им, освен в случаите, когато са извършили престъпление, става ясно още от проекта за промени в Закона за КФН.

Общественото обсъждане по него продължава до 12 октомври.

Още от Бизнес