Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Фонд "Научни изследвания" вчера и днес, а утре? - част I

0 коментара
Нагласената конкурсна сесия на ФНИ през 2012 година отприщи вълна от възмущение и протести. Сн. архив БГНЕС

За мен е удивителна липсата на интерес към това, което става с финансирането на научната дейност у нас, и в частност с действията и бездействията на Фонд “Научни изследвания“ (ФНИ). След големите скандали през 2012 г. научната общност изпадна в продължителна апатия, за разлика от определени управленчески, лобистки и кариеристични кръгове, които се акивизираха и умело се възползваха от голямото обществено очакване за промени, за да имитират реформи и да манипулират общественото мнение.

Фанатичната вяра в митичната сила на редактирането на член от закона или правилника е над всичко. Нормотворчеството става опиум за народа! И както винаги става в такива случаи здравият разум отстъпва пред халюцинациите. Всеки, който получи някаква власт, получава и поредната доза реформаторска дързост. И чувството за безотговорност и недосегаемост.

Конкретният повод в случая са двете срещи на председателя на Изпълнителния съвет на ФНИ проф. Георги Вайсилов в Големия салон на БАН за обсъждане на отчета на фонда за 2015 година и на обявените два нови конкурса за 2016 г.

Опитах се да изкажа мнение и да задам въпроси, но обстановката очевидно не предоставяше такива възможности. Те не се вместваха в пиар акциите.

По целесъобразност

Например, на въпроса ми защо се забранява само на ръководителите на договори от 2014 г. да ръководят проекти през 2016 г. отговорът на проф. Вайсилов беше, че това било решение “по целесъобразност”. На повторния ми въпрос какви са мотивите за подобна “целесъобразност“, беше повторено, че мотивите били по целесъобразност.

На въпроса ми дали фундаменталността на научните изследвания може да се установи на ниво административна проверка, преди да се прочете самото проектно предложение, не получих отговор.

Фундаментално или не?

Не получих отговор и на въпроса какво предвижда процедурата, ако един от оценителите приеме предвидените изследвания за фундаментални, а другият е на обратното мнение. Според приетата процедура трети оценител се назначава при разлика от поне 15 точки, а оценката за фундаменталност не се извършва с точки, а с аргументирано ДА или НЕ.

Дадох за пример проекта от 2014 г. в който участваше самият проф. Вайсилов, и в който се работи по пречистване на метан като гориво – нещо, което според мен не е фундаментално научно изследване.

Отговорът гласеше, че проектът е проверен и приет. Само че комисията, която е разглеждала проектното предложение, изобщо не е правила такава проверка; дори е гласувала да НЕ го прави.

Неконтролируемо и недоказуемо се дават или отнемат до 10 точки при оценяването

Обърнах внимание, че в Експертната карта има оценка за съответствието на проектното предложение с Националната стратегия за наука. Запитах как един чуждестранен оценител ще оцени с число от 0 до 5 това съответствие. Ще му бъде ли предоставен преведен пълният текст на нашата национална стратегия и дали той ще го проучи достатъчно внимателно? А подлежи ли изобщо такова съответствие на числена оценка? Отговорът беше, че това било изискване на Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ). Това е така, но нима всички изисквания на ЗННИ са включени в таблицата за експертна оценка? И има ли разлика между изискване (което не подлежи на числена оценка) и критерий за качество на научно изследване. Какво всъщност се оценява?

Не са забравени и “регионалните, националните и европейските приоритети в областта на научните изследвания“, сред които са

-създаването на нови научни знания

- насърчаване на технологичния трансфер и развитието на природните, техническите, хуманитарните и обществените науки и иновациите;

- решаването на важни проблеми в областта на икономиката, образованието, селското стопанство, екологията, обществените процеси, човешките ресурси, сигурността, отбраната и здравето.“

Какво регионално, национално или европейско има в задължителното за всяко научно изследване създаване на нови знания? А как си представят създателите на тази експертна карта насърчаването на технологичния трансфер и иновациите чрез фундаментални научни резултати? Та иновациите са точно тази дейност, която не създава, а прилага знания. Решаването пък на “важни проблеми на икономиката, селското стопанство, сигурността и отбраната“ чрез фундаментални изследвания е такава новост, че заслужава да бъде патентована. А какво да кажем за фундаментални научни изследвания “за създаване на водеща индустрия и търсене на решения на обществени предизвикателства“? За това също се дават до 5 точки.

Така двата раздела досега неконтролируемо и недоказуемо дават или отнемат до 10 точки, с което могат да решат съдбата на проекта. Обикновено диапазонът на оценките, в който се вместват финансираните проекти е около 5-7 точки.

Какво да кажем за критерии в Експертната карта, които по-скоро са за “нефундаменталност” на изследванията. Може ли от едно фундаментално научно изследване, което задължително не предвижда каквото и да било използване или търговско приложение, да се изисква да развива икономиката на страната.

Имах и други въпроси и коментари, които не могат да се опишат в такова кратко изложение. Затова ще се опитам да дам своята гледна точка по тях в поредица от коментари на моя блог. Тъй като въпросите са твърде разнообразни, няма да следвам някакъв определен ред.

Още сега обаче ще поставя основния въпрос:Защо е обявен конкурс само за фундаментални научни изследвания? Нима Националната стратегия не предвижда развитие и на приложните изследвания, или те са по-маловажни за икономиката, селското стопанство, сигурността, отбраната и здравето?

Предполагам, че знам отговора и той не е свързан с голяма любов към фундаменталната наука. Но за това по-нататък.

*Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България. Mediapool ще публикува материалите от поредицата от блога на автора с неговото съгласие.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.